Решение № 654 от 14.07.2023, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 1514/2023
- Вид
- Решение № 654
- Подписан
- 14.07.2023
- В сила
- 31.10.2023
- Състав
- Емилия Енчева
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 171, т. 1, буква "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т.2а, буква "б" · Закон за движението по пътищата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.2, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 343б · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 199 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 212, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал.1, т.1 предл. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 654 гр. Стара Загора, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Емилия Енчева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова в присъствието на прокурора И. Р. като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело № 20235530101514 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Т. В. Г. твърди в исковата си молба, че на 22.04.2022 год., управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № СТ7408РН.
Около 23.40 часа, бил спрян за проверка от полицейски служители на ул. „Калояновско шосе“, срещу базата на „Лукойл“. Тестван бил за употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен, след което бил отведен в сектор „Пътна полиция“ гр. Стара Загора, където на 23.04.2022 год., около 00.42 часа бил тестван за използване на наркотични вещества с техническо средство, като същото отчело наличието на „бензодеазепин“. Предвид, че категорично не бил използвал каквито и да е забранени вещества, а и лекарства, настоял и дал биологичен материал за лабораторно изследване. Полицейските служители му съставили и два броя заповеди за налагане на мярка, а именно Заповед за прилагане на ПАМ № 221228- 000268/23.04.2022 год. по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП - „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ и Заповед № 22- 1228-00269/23.04.2022 год. по чл. 171, т. 2а, буква „б“ от ЗДвП - прекратяване на регистрация на МПС с рег. № СТ7408РН - за срок от шест месеца.
На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, от 00.42 на 23.04.2022 год., бил и задържан за срок до 24 часа във Второ РУ МВР Стара Загора, извършен му бил обиск. Незабавно, след като бил освободен от Второ РУ МВР Стара Загора, а именно на 23.04.2022 год., в 17.05 часа, отишъл в болница „Тракия“, където дал урина за изследване, като резултатът бил, че не е използвал, каквито и да било забранени вещества. Въз основа на гореописаното било образувано досъдебно производство, по което не бил привличан в качеството на обвиняем, но същото било за деянието, което според служителите на МВР, бил извършил. По същото била назначена и изготвена токсикохимична експертиза № 22/ТКХ - 130 от 13.06.2022 год., видно от заключението на която в дадените от него кръвна проба и урина не се установило наличието на наркотични вещества в това число и бензодеазепини. Краткият срок за изготвянето на посочената експертиза, се осъществил във връзка с негова молба до наблюдаващия прокурор за срочност, предвид че работил като „шофьор“ и отнемането на свидетелството му за управление на МПС, го поставило в невъзможност да престира труд и 1 да реализира доходи, необходими за издържането на него и семейството му. Наложените му принудителни административни мерки отнемането на СУМПС и дерегистрацията на лекия му автомобил, довели до невъзможност да се придвижва и силно ограничили възможностите му да си намери работа. На основание гореописаното с Постановление от 08.07.2022 г. на прокурор И. Стоев от РП - Стара Загора наказателното производство по ДП № ЗМ-316/2022 год. по описа на Второ РУ МВР Стара Загора било прекратено, поради несъставомерност на деянието. Във връзка с описаните по горе факти и обстоятелства, преживял редица, негативни емоционални преживявания, а именно отрицателни изживявания в следствие на наказателните процедури и задържането му под стража за 24 часа, ограничаване на личната му сфера на неприкосновеност, намесата в личния ми живот, посегателството върху честа и достойнството му. Останал без свидетелство за управление на МПС за около два месеца, което довело до невъзможност да престира труд, като шофьор и да реализира доходи, изпитвал психическото напрежение и вътрешния дискомфорт от незаконосъобразното наказателно преследване, което съществено и сериозно повлияло на душевния му личен живот. Чувствал се безпомощен и загубил доверие в институциите, предвид, че не употребявал наркотични вещества и лекарства. Предвид наложените му заповеди за ПАМ за един немалък период от време, бил лишен от възможност за нормално предвижване, предвид дерегистрирането на собственото му превозно средство и отнемането на СУМПС.
Във връзка с горепосоченото, изпитвал страх, чувствал се виновен, загубил апетит и отслабнал, наложило се няколкократно да се консултира с психиатър, като му било назначено медикаментозно лечение. Счита, че тези вреди са пряка и непосредствена последица от дейността на органите на Прокуратурата и ОДМВР Стара Загора. С оглед на всичко по-горе изложено, счита че за него е налице правен интерес да претендира заплащане на обезщетение за причинените му в следствие на действията на правозащитните органи, довело до изживяване на редица негативни психоемоционални преживявания, а именно: чувство на страх, гняв, безпомощност и нервност, безизходица и загуба на доверие в институциите, ограничаване на правото му на труд и придвижване, напрежение и вътрешния дискомфорт, като тези неимуществени вреди, оценява в размер на 4000.00 /четири хиляди/ лева.
Моли съда да постанови съдебно Решение, с което да осъди ответника Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София, бул. „Витоша” №2 да му заплати сумата от 4000.00 лева — обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата молба да окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на Република България, в който заявяват, че искът е неоснователен и недоказан. Всички твърдени вреди били пряк резултат от действия на трето на спора лице /МВР/, които действия не били одобрени и не били разпоредени от ответника, дори не му били известни.
Поради това ПРБ не била страна в материалното правоотношение и не била пасивно легитимирана да отговаря за вредите /провеждането на неточен тест за наркотици, наложените ПАМ, задържането на ищеца за 24 часа/. Единствените действия, извършени от ответника след законосъобразното образуване на ДП при наличие на законен повод и достатъчно данни, били назначаването на СТХЕ и прекратяването на наказателното производство, а тези действия не били увредили ищеца, напротив те били в негова полза.
Искът е неоснователен и поради липсата на повдигнато обвинение. Съгласно практиката на ЕСПЧ, лицето, срещу което било образувано досъдебно производство, търпи вреди от момента на привличането му като обвиняем и предявяване на обвинението - Решение от 15.07.2005 г. по делото „Асенов срещу България", §§ 101 и 102, образувано по жалба № 42 026/98 г., както и Решение от 01.12.2005 г. по делото „Попов срещу България", по жалба № 48 137/99г. Твърдението на ищеца за оставане без работа и доходи не е подкрепено с доказателства. Не били ангажирани доказателства, че преди образуването на наказателното производство ищецът е упражнявал труд и то именно като шофьор, и е останал без работа единствено по причина на наказателното производство. Не били представени доказателства за влошаване на психичното здраве на ищеца по причина на твърдяното увреждане.
Приложените амбулаторен лист и етапна епикриза били издадени повече от половин година след прекратяване на наказателното производство и отразявали единствено твърденията на самия ищеца относно причините за неговите оплаквания. Претенцията била силно завишена и не била адекватна на твърдените вреди, трайната съдебна практика по аналогични казуси и релевантните факти, които се твърдят от ищеца. Според възприетото в т.П на ППВС № 4/1968г., въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както 2 и личността на увредения е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения.
Следва да се има предвид, че паричното обезщетение за моралните вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и, че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по- голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди /вж. Решение № 832/10.12.2010 г., НД №593/2010 г., IV ГО на ВКС/. Дори съдът да не се съобрази с цитираната практика на ЕСПЧ и да приеме, че е налице незаконно обвинение, т. е. искът е основателен, то при определяне размера на обезщетение следва да съобрази, че наказателното производство е протекло и приключило в много кратък срок - около 2,5 месеца, образувано е за установяване извършено ли е престъпление по чл. 3436 НК, което не е тежко наказуемо, не е повдигано обвинение, не са налагани мерки на процесуална принуда, производството е приключило още на досъдебната фаза. Възразява срещу искането на ищеца за присъждане на всички направени разноски по настоящото производство. В петитума на исковата молба се съдържало искане за заплащане на разноски по настоящото дело, но според получените в Прокуратурата на РБ/ВКП/ съдебни книжа липсвали доказателства за уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение в конкретен размер. Разноски се дължат съобразно уважената част на исковата претенция/чл.10, ал.З ЗОДОВ, чл.78, ал.1 ГПК/ или доказателства за други направени разноски. В хода на производството по делото следва да се имат предвид задължителните указания по т.1, т.2 и т.З на ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС, по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК. Съгласно т. 1, разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора за правна помощ следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Съгласно т.2 и 3, страната следва да представи списък за разноски по чл.80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство /т. 2/, а при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в пар.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер, доколкото делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност. Сочи, че като представител на Прокуратурата на Р България също ще се ползва от доказателствата, които се съдържали в досъдебно производство №8245зм-316/2022г. по описа на 02 РУ на МВР-Ст.Загора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното по делото Досъдебно производство №8245зм-316/2022 г., пр. преписка №4340/2022 г., на основание чл. 212, ал.3 от НПК е било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК. Производството е било образувано за това, че на 22.04.2022 г., около 23.40 часа, екип на второ РУ – Стара Загора е спрял за проверка лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СТ7408РН, управляван от ищеца.
Водачът бил тестван за употреба на наркотични вещества, чрез „Дръг тест 5000“, която отчела положителен резултат за бензодиазепин. Водачът оспорил отчетените показания, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване, след което бил отведен в ЦСМП – Стара Загора, където дал кръв и урина за анализ. Водачът е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като на същия са били наложени два броя принудителни административни мерки – по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП и по чл. 171, т.2а, буква „б“ ЗДвП. В хода на досъдебното производство е назначена токсикохимична експертиза, според заключението на която, в предоставените за изследване кръвна проба и проба урина, взети от ищеца, не е доказано наличие на бензодиазепини, както и на други упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците – приложения към чл.3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата 3 като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП. При така установената фактическа обстановка, на основание чл. 199, чл. 243 ал.1, т.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 предл. 2 НПК, наблюдаващият прокурор е прекратил досъдебното производство, с постановление, влязло в сила на 21.07.2022 г.
Разпечатката съдържа 19 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df128784-1332-49cd-a87d-1366364f7d95