Определение № 2228 от 11.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2228 гр. София, 11.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия В.ева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20248002901749 по описа за 2024 година

., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Я. К., представлявана от адв. М.

Л., и касационна жалба на Адвокатско дружество „Недялков“ – в ликвидация, представлявано от адв. В. Д., срещу решение № 10002 от 17.01.2024г. по гр.д.

№ 60/2020г. на САС,112 състав, изменено с определение № 10011 от 25.04.2024г..

Касаторът – ищец И. Я. К. обжалва въззивното решение в частта, с която след потвърждаване на решение № 3772 от 23.05.2019г. по гр.д. № 367/2017г. на СГС, I-13 състав е отхвърлен предявеният от нея против Адвокатско дружество „Недялков“ – в ликвидация частичен иск за сумата 6000 лева, представляваща текуща печалба на ответното дружество за 2016г.

Твърди, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и противоречащо на здравия разум. Поддържа, че въззивният съд не е преценил в тяхната съвкупност относими към правния спор факти и не е обяснил значението им за изхода на делото – че само два месеца преди напускане от нейна страна на дружеството то е било в отлично финансово състояние, като 1 загубата от стотици хиляди левове е симулирана за целите на процеса, а не базирана на реално счетоводно отчитане; че са налице злоумишлени действия от страна на ответното дружество и неговия управител, целящи да я ощетят, изразяващи се в привидно реализиране на огромни загуби поради прехвърляне на събираеми вземания за 10% от стойността им с договори, които са антидатирани и нищожни, както и прехвърляне на множество активи на дружеството в негова вреда; че в последния ден от изтичане на предизвестието й за напускане е начислена фиктивно заплата на Н. Н. в размер на 181 000 лева за 2016г., без такава да е начислявана ежемесечно и да е декларирана в НАП и без такъв разход да е реално направен с оглед начисляването на възнаграждение на двамата управители на дружеството на ротационен принцип, полученото от нея възнаграждение до май 2016г. и регистрирането на Н. Н. пред САК като самоосигуряващо се лице; че в срока за постановяване на първоинстанционното решение Недялков съставя доклад на ликвидатор с неистинско съдържание и заличава адвокатското дружество като субект при наличие на висящ процес за парично вземане, което е индиция за невярност на счетоводните записи; че видно от ГДД за 2017г. Недялков е декларирал получен заем от дружеството в размер на 130 000 лева при висящо дело за неизплатени ликвидационен дял и текуща печалба; че напускането на В. Д. като съдружник е фиктивно и направено единствено с цел ликвидация на дружеството, което се установява от събраните доказателства; че с влязло в сила решение заличаването на адвокатското дружество е признато за несъществуващо обстоятелство, като през периода от заличаването до отмяната му е изтекла давността за непредявения остатък от процесните вземания; че според разпитаното от въззивния съд вещо лице при игнориране от баланса на фиктивното незаконосъобразно начисляване на възнаграждение на Недялков към края на октомври 2016г. дружеството ще има 30 000 лева текуща печалба. Поддържа, че по този начин въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изложил и ясни мотиви защо достига до крайния си извод. Сочи още, че мотивите на въззивния съд са неясни и противоречиви, тъй като приема, от една страна, че е неясна нормативна уредба относно реда и начина на изчисляване на ликвидационния дял и текущата печалба, поради което прилага по аналогия чл.125, ал.3 ТЗ, а от друга страна, че чл.68, ал.3 ЗАдв. се отличава от начина на определяне на дела на напуснал съдружник по чл.125 ТЗ и при липса на 2 конкретни разпоредби относно начина на определяне на печалбата следва да се има предвид счетоводното отчитане на същата. Намира, че от мотивите на съда не става ясно дали текущата печалба се включва в ликвидационния дял, довело до ощетяването й, доколкото по указания на първоинстанционния съд е посочила разделно претендирания размер на ликвидационния дял и претендираната текуща печалба, в резултат на което при установен ликвидационен дял, от който е част печалбата, надхвърлящ в пъти претендирания размер, искът за част от печалбата е отхвърлен. Излага довод за необоснованост на изводите на въззивния съд с оглед несъответствието им със становището на вещото лице, че ако се игнорира начисленото възнаграждение в размер на 181 000 лева дружеството ще е с 31 000 лева печалба.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът – ищец прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС относно правомощията на въззивната инстанция, обективирана т.1, т.2 и т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 55 от 03.04.2014г. по т.д. № 1532/2020г. на ВКС, ТК I т.о., решение № 263 от 24.06.2015г. по т.д. № 3734/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 111 от 03.11.2015г. по т.д. № 1544/2014г. на ВКС, II т.о. и др., с оглед необсъждане на доводите на ищцата, на правната рамка на спора, на фактите и обстоятелствата по спора.

Сочи, че е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото с оглед неясната и непълна нормативна уредба:

1. Как и по какъв ред се изчислява ликвидационен дял при напускане на съдружник в адвокатско дружество?

2. Как и по какъв ред се изчислява текуща печалба при напускане на съдружник в адвокатско дружество?

3. Как се съотнасят ликвидационният дял с текущата печалба на адвокатското дружество – включва ли се печалбата в ликвидационния дял или къде е разграничителната линия между тях? Съставя ли се счетоводен баланс и към коя дата при напускане на съдружник в 3 адвокатско дружество? Какъв е периодът, за който се начислява ликвидационен дял, и какъв е периодът, за който се изчислява текуща печалба?

4. Като посочва, че се дължи и текуща печалба на напускащия съдружник, законодателят има предвид, че не е необходимо решение на общото събрание на съдружниците за разпределение на печалба, за да получи напускащият своя дял, или законодателят има предвид, че текущата печалба е нещо отделно от ликвидационния дял?

5. В случай че ликвидационният дял включва текущата печалба, респективно загуба, то длъжен ли е ищецът да посочи отделно претендираната сума за ликвидационен дял и за текуща печалба, които са предмет на исковата претенция, или е достатъчно да посочи общо претендираната сума, без да я разграничава?

6. Допустимо ли е при неясна нормативна уредба за реда на изчисляване на ликвидационен дял и текуща печалба и при неяснота за взаимовръзката и разграничението между двете съдът под страх от прекратяване на делото и връщане на исковата молба да задължава ищеца да посочи отделно размер за претендиран ликвидационен дял и отделно размер за претендираната текуща печалба?

Твърди още, че въззивното решение в обжалваната от нея част е очевидно неправилно поради несъответствие на мотивите на въззивния съд с обясненията на вещото лице и игнорирането им.

Ответникът Адвокатско дружество „Недялков“ – в ликвидация, оспорва касационната жалба на ищцата. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, тъй като не са формулирани правни въпроси, които отговарят на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК с оглед произнасяне на въззивния съд в съответствие с действащото законодателство и практиката на ВКС. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Касаторът - ответник Адвокатско дружество „Недялков“ – в ликвидация, обжалва въззивното решение в частта, с която след потвърждаване на първоинстанционното решение е оставено без уважение направеното от него възражение за прихващане, като е осъден да заплати на И. Я. К. на основание чл.67, т.5 вр. чл.68, ал.1, т.6 вр. чл.68, ал.3 ЗА сумата 30 000 лева по предявен 4 частичен иск от общ размер 163 380 лева, представляваща ликвидационен дял в размер на 42% от имуществото на дружеството, ведно със законна лихва върху тази сума от 11.01.2017г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Твърди, че доколкото твърди несъществуване на основание за извършения на 09.03.2015г. в полза на ищцата превод на сумата 77 071,10 лева, в нейна тежест е да докаже наличието на такова основание. Сочи, че твърденията на ищцата за съществуване на правновалидно основание са недоказани и са опровергани от събраните по делото доказателства – противоречието им с вписаното в нотариален акт, липсата на обратно писмо.

Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че ищцата не е уведомена за извършената цесия, като дори и да се приеме за недоказано съобщаването на цесията преди завеждане на делото, то тя е следвало в съответствие с трайната съдебна практика да се счита за уведомена с получаване на препис от отговора на исковата молба. Намира, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди и прецени всички допустимо събрани и относими към предмета на спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и всички доводи и възражения на страните.

Поддържа, че е налице и противоречие между мотивите и диспозитива на съдебното решение с оглед липсата на произнасяне по възражението с отделен диспозитив.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие със следната практика на ВКС: решение № 9 от 03.02.2017г. по гр.д. № 2656/2016г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 29 от 28.03.2012г. по гр.д. № 1144/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 103 от 01.08.2017г. по гр.д. № 61323/2016г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 43 от 06.02.2015г. по гр.д. № 4792/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о. и посочената в него практика; решение № 126 от 03.06.2019г. по гр.д. № 3899/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 45 от 22.04.2009г. по т.д. № 483/2008г. на ВКС, ТК, I т.о.

5

Сочи, че е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:

1. Представлява ли попълнен в преводно нареждане текст „по договорка“ доказателство, че е налице правнорелевантно основание за извършено плащане, и в този случай следва ли ответникът по предявен иск за връщане на недължимо платено да докаже наличието на основание, на което е извършено плащането, както и осъществяване на това основание?

2. Съставлява ли връчването на отговор на исковата молба, към който е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземане по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД, надлежно уведомяване на длъжника за извършена цесия, предмет на съдебния спор?

3. Предизвиква ли правно действие направено съдебно възражение за прихващане на насрещни вземания, което не е отхвърлено от съда с изричен диспозитив в съдебното решение съгласно изискванията на ТР № 1 по т.гр.д. № № 1/2000г., ОСГТК на ВКС, че със сила на пресъдено нещо се ползва единствено решението, а не и изложените към него мотиви, които не са част от него?

4. Длъжен ли е съдът да се произнесе с отделен диспозитив по направено възражение за прихващане в рамките на съдебното производство съгласно изискванията на ТР № 1 по т.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, че със сила на пресъдено нещо се ползва единствено решението, а не изложените към него мотиви, които не са част от него?