Решение № 4620 от 31.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4620 гр. С., 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100513282 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 9 952 от 09.09.2022 г., постановено по гр.д.№ 70 273/2021 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 53 състав са отхвърлени предявените от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу С. П. П., ЕГН ********** и В. С. П., ЕГН ********** искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.155 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите: 1 521,51 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г. за имот с адрес: гр.С., ж.к.“*******; 323,19 лева – мораторна лихва за времето от 15.09.2018 г. до 02.06.2021 г., сумата 11,91 лева – главница за дялово разпределение за периода: м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и 3,13 лева – лихви за времето от 01.07.2018 г. до 02.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на иска до окончателното изплащане на сумите.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД, гр.С., с твърдения, че същото е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че претендираните задължения са погасени по давност, като не е взел предвид разпоредбата на чл.31 и чл.32 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.С., одобрени с решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г., съгласно които топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Отразено е че в чл.33 от общите условия изрично е уговорен срок, с който длъжникът чрез изравнителната фактура бива поканен да заплати използваната топлинна енергия за отчетния период и ако не плати в 45-дневния срок изпада в забава и едва след този период започва да се начислява мораторна лихва за забава. Наведени са съображения, че разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост та основание чл.139 ЗЕ и чл.36 от общите условия се извършва по системата за дялово разпределение от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ, а начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл.139 – чл.148 от ЗЕ и действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, с 1 оглед на което сумите за дялово разпределение са неправомерно отхвърлени. Инвокирани са твърдения и че гореизложеното навежда на факта, че СРС не е взел предвид общите условия, като следва да се има предвид и че Законът за енергетиката придава на общите условия публично известен характер – чл.98а ЗЕ, с оглед на което същите са достъпни за всички, вкл. и за правоприлагащия орган, а не само за страните, които обвързва; че в случая дружеството е приложило общите условия от 2016 г. и е изложило твърдения за дължимостта на лихвата, с които е очертало предмета на спора и макар да не са посочени конкретни разпоредби от Общите условия от 2016 г. досежно падежа и изпадането в забава, съдът е бил длъжен да установи забавата, доколкото са изложени твърдения за договорния характер на задължението.

Моли въззивния съд да отмени решението на СРС и да постанови ново решение по съществото на спора, с което да потвърди дължимостта на претендираните суми.

Претендира присъждането на разноски по делото.

Ответниците по жалбата – С. П. А. /с предишно фамилно име П./ и В. Т. П. , действащи чрез процесуалния им представител адв.В., в срока по чл.263, ал.1 ГПК са депозирали отговор на въззивната жалба, с който същата е оспорена като неправилна и незаконосъобразна. Релевирани са съображения, че цитираните в жалбата Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД са напълно неотносими към правните норми, уреждащи погасителната давност, а именно от ЗЗД. Претендират присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.“ ЕООД, гр.С. не е взело становище по жалбата.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи и изискванията на приложимите в случая императивни материалноправни норми, попадащи в едно от изключения, визирани в ТР на ОСГТК на ВКС.

При условията на субективно и обективно кумулативно съединяване първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.155 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане от всяка една от двете ответници на сумите: 1 521,51 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г. за имот с адрес: гр.С., ж.к.“*******; 323,19 лева – мораторна лихва за времето от 15.09.2018 г. до 02.06.2021 г., сумата 11,91 лева – главница за дялово разпределение за периода: м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и 3,13 лева – лихви за времето от 01.07.2018 г. до 02.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Предвид установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.20012 г., „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР /отм./ на ЗЕ, действаща до 17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието 2

„клиент на топлинна енергия”, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия”. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща в исковия период от време – от м.07. 2017 г. до м.04.2019 г. вкл., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дя-лово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Това лице е задъл-жено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия на топлоснаб-дения обект и стойността на извършената услуга „дялово разпределение”, респ. то встъпва в облигационни правоотношения с ищцовото дружество – топлопреносно предприятие. От неоспорените в производството писмени доказателства: договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 21.03.1991 г., влязло в сила на 14.09.1995 г. решение по бр.д.№ 4308/1994 г. на СРС и справка от НБД „Население“ от 14.12.2021 г., безспорно се установява, че ответницата С. П. А. /с предишно фамилно име П./ и наследодателят на ответницата В. Т. П. – Т.Г.П., неин баща, в исковия период: м.07.2017 г. – м.04.2019 г. вкл. са съсобственици на процесния недвижим имот при квоти от по ½ ид.ч. за всеки от тях, което се потвърждава и от ангажираното от ищеца писмено доказателство: молба на С. П. П. с вх.№ 32218 от 19.01.2006 г. /неоспорена в процеса/. Пред първоинстанционния съд ответниците не са оспорили притежаваните от тях права върху топлоснабдения имот. Като носители на вещното право на собственост върху процесния имот в исковия период от м.07.2017 г. – м.04.2019 г. С. П. А. /с предишно фамилно име П./ и наследодателят на ответницата В. Т. П. – Т.Г.П., имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди за същия и дължат заплащане цена за доставената топлинната енергия и на извършената услуга за дялово разпределение, чиито количество и размер са приети за безспорни в производството. Последните обстоятелства се установяват и от приетите и неоспорени в производството заверени преписи от талон за главен отчет, годишни изравнителни сметки за отоплителни сезони: 2017/2018 г. и 2018/2019 г., констативни протоколи за неосигурен достъп и съобщения към фактури № 0096838663 от 31.07.2018 г. на стойност 695,50 лева и № 0106643074 от 31.07.2018 г. на стойност 826,24 лева.

Безспорно е в производството, за което е налице направено изрично признание от страна „Топлофикация С.“ ЕАС, направено с молба с вх.№ 101420 от 20.05.2022 г., че с извършено на 02.02.2022 г. плащане от страна на ответниците на сумата 1 336,00 лева са погасени всички процесни задължения с изключение на сумата от 695,50 лева.

Видно от подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК отговор от 10.02.2022 г. относно задължението по фактура № 0096838663 от 31.07.2018 г. на стойност 695,50 лева ответниците са релевирали възражение за изтекла погасителна давност, като са направили изявление, че по тази причина сумата не е заплатена доброволно.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3/18.05.

2012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен право-пораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните пла-щания са с еднакъв или различен размер.

По силата на разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.

По отношение на вземанията за главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за исковия период от м.07.2017 г. до м.04.2018 г., приложение намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.С., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2, съотв. стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.