Решение № 88 от 22.03.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Карлово, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска в присъствието на прокурора П. П. Р. като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20215320101850 по описа за 2021 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът КР. М. Б. твърди, че с постановление от 14.08.2020 г., следовател С.П. при ОСО на ОП-П. установила, че предвид събраните доказателства по сл.д.

№140/2020 г. по описа на ОСО на ОП-П. е налице основание за привличане на ищеца, в качеството му на обвиняем, затова че на 18.12.2019 г. в гр. К. пред надлежен орган на властта - Началник на РУ на МВР К. е набедил Л.С.П. (служител на РУ на МВР К.) от гр. С., обл. П., в престъпление по чл.354, ал.2, вр. ал.1 от НК, като знаел, че същият е невинен - престъпление по чл.286, ал.1 от НК. Във връзка с постановление от 14.08.2020 г., издадено от следовател С.П. при ОСО на ОП-П., на 21.08.2021 г. с призовка ищецът бил призован да се яви в ТСО - гр. К., в качеството си вече на обвиняем, като му била взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 21.08.2020 г. материалите по производството му били предявени, като същият чрез процесуалния си защитник направил искания по събиране на доказателства, които били уважени с постановление № 256/21.08.2020 г. Исканията били за приобщаване на относима документация и за разпит на свидетели. На 30.09.2020 г. приобщените към производство материали във връзка с горното искане били предявени на ищеца, било направено и искане за очни ставки между свидетелите по делото, и между свидетел и обвиняем. Същите тези искания били уважени с постановление № 256/30.09.2020 г., доколкото фактите за изясняване на фактическата страна на производството били пряко свързани със свидетелските показания. Самото досъдебно производство било образувано на 08.04.2020 г. и водено за престъпление по чл.286, ал1 от НК. На 14.08.2020 г. като обвиняем бил привлечен ищеца, спрямо когото била взета мярка за неотклонение „Подписка“. След приключване на разследването материалите по 1 досъдебното производство били получени в РП П., ТО-К. с мнение за прекратяване на наказателното производство, което и наблюдаващият прокурор споделял като основателно.

Прекратяването на наказателното производство срещу ищеца станало факт на 11.03.2021 г. с постановление от същата дата, като със същото това постановление била отменена и взетата мярка за неотклонение.

Мотивите за този акт били следните:

В обяснението по производството ищецът заявил, че подадения от него сигнал срещу полицая Л.П. бил израз на възмущение срещу „действията на длъжностно лице, което нарушава закона“. Освен това ищецът изцяло препотвърдил изнесената от него информация в сигнала до началника на РУ на МВР К. от 18.12.2019 г. Същите тези твърдения били препотвърдени и от свидетелите, при разпита им и при последващата очна ставка. Според трайната съдебна практика, за да е отговорен за набедяване деецът не само трябва да е изнесъл пред надлежния орган на властта неверни данни за извършване от другиго за престъпление или да представи неистински доказателства срещу него, но и да съзнава тази истина. В конкретния случай била налице липса на съставомерен принцип от субективна страна на престъплението по чл.286, ал. 1 от НК. Липсата на този признак означавала и липса на престъпление. В тази връзка се произнасяла не веднъж и върховната съдебна инстанция. В тази връзка е цитирано решение на ВКС, в което съдът изрично се уточнил, че упражняването на правото на жалба с описание на обективно възприети действия на другиго със субективната увереност, че те са неправомерни и действително извършени, не е набедяване. С привличането на ищеца като обвиняем била наложена мярка за неотклонение – „подписка“, която била отменена с постановлението от 11.03.2021 г., в хода на досъдебното производство спрямо него не били прилагани други мерки на процесуална принуда като форма на ограничение от страна на разследващите органи.

Извършена била полицейска регистрация. Обвинението било повдигнато за тежко умишлено престъпление, а конкретният случай внесъл сериозен дискомфорт в начина на живот на ищеца, повлиял както в семеен, така и професионален план, разколебал вярата му в закона и справедливостта. Действително полицейската регистрация била следствие именно на привличането на ищеца в качеството му на обвиняем от ответната прокуратура, поради което и неудобството, което търпял било в пряка причинноследствена връзка с действия на прокуратурата, но същото предвид, оневиняването му се явявало незаконосъобразно. В търсене на справедливост, ищецът подал жалба до РП П., на основание чл.286 НК, за това, че бил набеден от страна лицето Л.П.. Във връзка с жалбата била образувана пр.пр. 4926/2021 г., която в последствие била прекратена от РП П., като неоснователна. Всички тези действия от страна на ищеца били във връзка с чувството за безнаказаност на определени държавни служители, скрили се зад постовете, които заемат, извършващи незаконосъобразни действия, при положение, че самите та са пазители на законността и реда в Б.. В унисон с константната съдебна практика можело да се приеме, че е налице предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата поради обективният факт, че спрямо ищеца било образувано наказателно производство, той бил привлечен в качеството му на обвиняем, като му било повдигнато обвинение за извършване на тежко престъпление по НК и впоследствие същото е прекратено. Това било достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали отделните процесуалноследствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглеждала на 2 плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление било винаги неоснователно (незаконно), когато подсъдимият бъде оправдан. Отговорността на държавата била обективна. Тя можела да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следвало да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство - законен повод и достатъчно данни за престъпление. В настоящия случай били налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия, като например предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия, задържане под стража, налагане на пренудителна мярка, очна ставка и други следствени действия, предявяване на разследването и т.н., и второ, оневиняване на обвиняемия. От тези факти може да се изведе и субектът на деянието в лицето на ответната прокуратура. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следвало да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите. Отговорност в случая носела прокуратурата, по чието разпореждане било образувано наказателното производство и която упражнявала ръководство и надзор, като контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото и давала указания по разследването (чл. 196, ал. 1 НПК). В случая причинените на ищеца неимуществени вреди (като отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ), по принцип били ясни и дори не се нуждаели от доказване, поради факта, че висящото и безрезултатно наказателно производство винаги водело до негативни преживявания, свързани с психически стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати, загубата на вярата в закона и реда, и чувството за безнаказаност, които довели да сериозен дискомфорт в начина на живот на привлеченото, като обвиняем лице. В подобни случаи негативните преживявания се презумирали от закона с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права: чест и достойнство на личността, право на лична свобода и правото на изразяване на гражданска позиция. Безспорно ищецът изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението. За периода на производството - от 14.08.2020г. до 11.03.2021 г. (7- седем месеца) ищецът претърпял неимуществени вреди, свързани със страх от постановяване на осъдителна присъда и ограничения на правната му сфера, които биха настъпили при евентуалното му осъждане. През този период изпитвал силно безпокойство, което оставило трайна следа в него. Изпитвал неудобство и притеснение от това, че е третиран като престъпник вследствие на действие продиктувано от гражданската му съвест. Влошило се и здравословното му състояние под формата на безсъние и липса на апетит. Ограничил социалните си контакти, прекарвал повечето време в дома си, отчуждил се дори от членовете на семейството си, общувал малко и се затворил в себе си.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди П.Р. Б. да му заплати:

- сумата от 3 000.00 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на повдигнато му незаконно обвинение от ОП- П., по сл.д. ДП 140/2020 г. по описа на Осл.О при ОП-П., пр.пр.

256/2020 г. по описа на РП- К. (сега РП П., ТО-К.), за престъпление по чл.286, ал. 1 от НК, ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на прекратяване на досъдебното 3 производство - 11.03.2021 г. до окончателното плащане;

- сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения сл.д. ДП 140/2020 г. по описа на Осл.О при ОП-П., пр.пр. 256/2020 г. по описа на РП- К. (сега РП П., ТО-К.), ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на прекратяване на досъдебното производство - 11.03.2021 г. до окончателното плащане.

Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът П.Р. Б. оспорва иска като неоснователен. Въвежда следните възражения:

Възразява срещу посочената дата 11.03.2021г., от която дата според КР. М.

Б. следвало да се присъди законна лихва върху претендираната главница. Същият узнал на 25.03.2021г., че наказателното производство е било прекратено, но това постановление влязло в законна сила на 02.04.2021г., следователно от тази дата било редно да се счита като начален период на дължимо обезщетение. Твърдяло се, че в резултат на воденото срещу КР. М. Б. наказателно производство, той претърпял негативно влияние, което аргументирал като степен на проявено негативно влияние извън самото му привличане в качеството на обвиняем с факта на извършена му полицейска регистрация, че изпитал страх от постановяване на осъдителна присъда, изпитал неудобство и притеснение, от това, че е третиран като престъпник, влошило се здравословното му състояние. Намира, че на това основание искът с посочения размер на обезщетение не следва да се уважава с оглед на посочените действия - полицейската регистрация била изцяло в компетентността на полицейските органи, които извършили разследване по случая.

Спрямо ищеца не били извършени други процесуалноследствени действия в хода на досъдебно производство, които да касаят личната му сфера и грубо да са засегнали конституционно защитените му права. Сам КР. М. Б. признавал, че по отношение на него е била наложена мярка за неотклонение „Подписка“ и то само с оглед постигане на заложените в чл.57 от НПК цели. В никакъв случай най-леката мярка за неотклонение, каквато се явявала подписката, не можела да въздейства негативно върху доброто име и престижа на КР. М. Б.. Следователно не можело да се приемат като основателни неговите твърдения, че в случая като бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство - сл.дело №140/2020г. по описа на Отдел „С.“ при О.П. П., това е въздействало негативно върху престижа и доброто му име. С оглед твърденията за негативни емоции, които КР. М. Б. преживял, поради това, че му е извършена полицейска регистрация, за това, че изпитал страх от постановяване на осъдителна присъда, изпитал неудобство и притеснение, от това, че е третиран като престъпник, влошило се здравословното му състояние намира, че също не следва да се ценят като доводи, които доказват претенцията му за обезщетение.