Решение № 12 от 09.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Пловдив, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Грета Ил. Чакалова при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело № 20225300900242 по описа за 2022 година

Предявен е иск от П. А. Г., ЕГН **********, ***, със съдебен адрес:

*** – адв.Р. М. против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, София, бул.“Княз Александър Дондуков“ 68 с правна квалификация чл.432 КЗ.

Твърди се в исковата молба, че на *** г. на път ***, при управление на лек автомобил „ПЕЖО 260 Ц“ *** М. А. навлиза в пътното платно за насрещно движение, по което се движи лек автомобил „НИСАН НОТЕ“ ***, управляван от С. Б., в който пътува П. Г., в резултат на което настъпва ПТП.

При настъпилото ПТП П. Г. получава увреждания в областта на лявото рамо, гръден кош, корема, счупване на два зъба – ** и **. В резултат на получените увреждания П. Г. търпи постоянни и с изключителен интензитет физически болки, изпитва затруднение при дишане, хранене и говорене и невъзможност да движи лявата си ръка. В процеса на възстановяване има постоянна нужда от грижите на близките си, което допълнително и създава неудобство.

Непрекъснатите физически болки не позволяват спокоен сън. Преживеният стрес се отразява негативно върху емоционалното и състояние, чувства се напрегната, неуверена, когато пътува с автомобил, страда от честа смяна на настроенията и изпитва страх и безпокойство.

Твърди се, че въпреки проведеното лечение ищцата изпитва болки в ляв горен крайник, движенията са ограничени и болезнени.

Пре лекарски преглед на 03.02.2022 г. се констатира наличие на голяма 1 постоперативна херния в дясна лумбална област, от което изпитва затруднение и болки при движение на снагата.

Ищцата е била неработоспособна за периода 18.10.2021 г. – 15.05.2022 г.

Към момента на настъпването на ПТП собственикът на лек автомобил „ПЕЖО 260 Ц“ *** е сключил с ответника договор по риска „Гражданска отговорност“. На 21.12.2021 г. ищцата е сезирала ответника с искане за заплащане на застрахователно обезщетение, което ответникът не е заплатил.

Иска се да се постанови решение, с което да се осъди „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД да заплати на П. А. Г. сумата 200 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили при ПТП от *** г., причинено от М. А. при управление на лек автомобил „ПЕЖО 260 Ц“ ***, изразяващи се в интензивни и продължителни физически болки, невъзможност да движи лявата си ръка, неудобство при самообслужване, неспокоен сън, емоционална лабилност, тревожност, ведно с обезщетение за забава от 21.12.2021 г. до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявения иск със следните аргументи:

-Оспорва наличието на противоправно поведение на водача на лек автомобил „ПЕЖО 260 Ц“ *** и счита, че е възможно настъпилото ПТП да е в резултат на обстоятелства и причини, изключващи вината на водача на лек автомобил „ПЕЖО 260 Ц“ *** и да съставлява случайно събитие. Този аргумент обосновава с направените от контролните органи констатации, че на голям участък от пътното платно е разлята петролна течност.

-Застъпва становище, че пострадалата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, тъй като е пътувала без поставен предпазен колан.

-Оспорва иска по размер.

Претендира разноски.

Третото лице помагач АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ оспорва предявения иск.

Предвид доказателствата Съдът намира за установено:

Спазена е процедурата по чл.498, ал.3 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, която предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ – сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на виновния водач /От 2 представения по делото препис от Писмо вх.№ 310В039308/21.12.2021 г. се установява, че ищцата е сезирала застрахователя с искане за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи с е в болки и страдания от настъпили при ПТП от *** г. увреждания в областта на лявото рамо, гръден кош и коремна област. С допълнителната искова молба вх.№ 20831/05.08.2022 г. ищцата Г. въвежда нови основания за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилото на *** г.

ПТП, свързани с изпитване на болки и страдания от получена постоперативна херния в дясна лумбална област и неудобство при хранене и говорене от счупване на два зъба – ** и **. С Определение 320/20.03.2023 г. Съдът е приел, че целта на предявяването на застрахователна претенция пред застрахователя е доброволното уреждане на отношенията между пострадалото лице и застрахователя, като по този начин не се достигне до съдебен процес. В случая, при заявяването на нови основания за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вече е налице висящо съдебно производство, свързано с претендиране на застрахователно обезщетение за вреди в резултат на настъпило на *** г. ПТП, в което производство ищцата следва да изчерпи основанията за заплащане на обезщетение за вреди, настъпили при посоченото ПТП и поради това приема, че не е необходимо предявяване на претенция пред застрахователя, а че това е сторено с подаването на допълнителната искова молба в рамките на вече образуваното съдебно производство./.

От представената по делото Справка се установява, че собственикът на лек автомобил *** е сключил с ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД Договор по риска „Гражданска отговорност“ за периода 05.05.2021 г. – 04.05.2022 г., т.е., към момента на настъпване на ПТП на *** г. ответникът е приел да покрие вредите, настъпили при управление на лек автомобил ***, по силата на сключен Договор по риска „Гражданска отговорност“.

Със Споразумение, одобрено с Протокол от 24.01.2023 г. по НОХД 53/2023 г. на РС – Разлог, М. А. А. е призната за виновна, че на *** г. на *** в района на *** при управление на лек автомобил „ПЕЖО 206 Ц“ *** с посока на движение към ***, е нарушила правилата за движение – чл.20, ал.2 ЗДвП, който постановява, че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като не е изпълнила задължението си да намали скоростта от 70.78 км/ч на управляваното от нея МПС при възникнала опасност за движението /наличие на петно от мазна течност върху мокра асфалтова настилка/, при което е настъпило ПТП и на П. А. Г. е причинена тежка телесна повреда, което съставлява престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, алт.1, б.А, предл.1, алт.1 и алт.2 във връзка с ал.1, б.Б, предл.2 във връзка с чл.342, ал.1, предл.3 НК.

Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, 3 относно това дали е извършено престъпление, неговата противоправност и виновността на дееца. Идентична е разпоредбата на чл.413, ал.2 НПК , като съгласно чл.413, ал.3 НПК същата задължителна сила имат и актовете на Съда по Глави 28-ма и 29-та от НПК, т.е. включително и одобреното от Съда споразумение. Ето защо се налага изводът, че посочените в споразумението вреди са настъпили вследствие виновното и противоправно поведение на М.

А., като между това поведение и настъпилия вредоносен резултат е налице пряка причинно-следствена връзка.

От показанията на свидетелите И . Т. , Г . Е. и Ц. Г., които Съдът кредитира като непосредствени, като отчита възможната им заинтересованост от изхода на делото предвид близката им родствена връзка с ищцата – св.Т. е син на ищцата, св.Е. е сестра на ищцата и св.Г. е племенница на ищцата, се установява следното: На *** г. ищцата е претърпяла ПТП. Първоначално е настанена в болничното заведение във Велинград, където св.Т. я посещава; ищцата е била с видими наранявания в областта на лявото рамо, изпитвала е болки. св.Т. премества ищцата за лечение в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – Пловдив, където откриват, че има счупена лява ключица, наранен черен дроб, слезка и ребра, което налага оперативно лечение, при което е отстранен далакът и част от тънкото черво. Болничният престой продължава около две седмици, през които ищцата се оплаква от болки, не е в състояние да се движи и обгрижва сама, била е с поставен катетър. За нея се грижи преимуществено св.Е..

Първоначално се храни през сонда, а след възстановяване на обичайния начин на хранене - с пасирана храна.

След изписването на ищцата от болничното заведение за период от шест месеца е била на лечение в домашни условия. Изпитвала е затруднение при придвижването и обслужването, личната хигиена и храненето предвид счупването на два зъба при ПТП. Храната винаги е била пасирана и достатъчно мека. Лявата и ръка е била обездвижена. Оплаквала се е от затруднено дишане. Имала е нужда от грижи, което я е потискало. Оплаквала се е от силни болки, станала е раздразнителна, затворена. След период от два месеца след изписването от болничното заведение ищцата е започнала първоначално по малко да се движи в дома си, след придобиването на увереност е увеличен периметърът на движение. Въпреки използването на специален колан е получила постоперативна херния в дясна лумбална област.

Предписана и е рехабилитация. Затруднено е било придвижването до рехабилитационния център – от една страна получените травми затруднявали пътуването с автомобил, от друга страна ищцата изпитвала страх да пътува в автомобил. При провеждането на рехабилитацията ищцата изпитвала силни болки. Рехабилитационният процес продължил по-дълго време, тъй като въпреки провежданите процедури не се забелязвало подобрение в състоянието. Вкъщи ищцата също продължавала с рехабилитационните упражнения.

Възстановителният период продължил около 7-8 месеца. И към 4 момента на разпита на свидетелите в съдебно заседание от 25.05.2023 г. св.Т. заявява, че ищцата не е възстановена, не е възстановен пълният обем движения, които може да изпълнява с лявата си ръка.

Преди настъпването на ПТП ищцата работела като *** в ***. Към настоящия момент работи на същото място, но работодателят и е предоставил позиция с по-малко физическо натоварване.

От заключението на СМЕ с в.л. Д-р П., което Съдът кредитира като компетентно изготвено въз основа на преставените писмени доказатества и личен преглед на ищцата, се установява, че:

-На 18.10.2021 г. П. Г. е приета за лечение в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД - гр.

Пловдив със следните оплаквания: болки в гърдите, корема, гърба и ляво рамо. Била е в увредено състояние, но адекватна. От направените изследвания са установени следните травми:

1.счупване на ребрата - счупване в дясната гръдна половина, по задна аксиларна линия на 7,8,9,10 -то ребра и по предната аксиларна линия – счупване на 4,5,6-то ребра. В лявата гръдна половина - по предната аксиларна линия се установява счупване на 4,5,6,7,8 -мо ребра;

2.многофрагментна фрактура на лява раменна кост в горната част;

3.фрактура на първи лумбален прешлен (компресионна);

4.фрактура на трансверзалните израстъци на L2 вдясно и ляво и на L3 и L4 вляво;

5.счупване на гръдната кост.

Тези счупвания се проявяват със силни болки и страдания при движение, палпация и покой, със затруднено дишане, ограничени движения на лява раменна става и кръста.

Счупването на лява раменна кост в горната част е предизвикало силни болки и е довело до затруднение в движенията на ляв горен крайник за повече от 30 дни.

Счупването на L1 (компресионно) е предизвикало болки и страдания и е довело до затруднени движения в кръста за повече от 30 дни.

Счупването на ребрата в лявата и дясната част на гръдния кош е предизвикало силни болки и страдания и е причинило увреждане на вътрешни органи (черен дроб, слезка и черва).

Получените травми са причина за критичност в състоянието на пострадалата. Било е извършено отстраняване на слезката, зашиване на черния дроб и резекция на черва.