Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 76 от 29.09.2026, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Наказателно дело от общ характер 163/2026
Вид
Присъда № 76
Подписан
29.09.2026
В сила
15.10.2026
Състав
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 76/29.09.2026 г. по НОХД № 163/2026 г. по описа на РС, Нова Загора

Настоящото производство се развива по реда на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК, чл. 371, т. 2 НПК.

Подсъдимият Ж.С.М. е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. 1-во, вр. чл. 346, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът от РП Нова Загора поддържа обвинението така както е предявено с обвинителния акт. Счита, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Намира, че подс. М. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира за определяне на наказание при условията на чл. 58а от НК предвид диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК в производството пред първата инстанция. Счита гражданския иск за основателен.

Подсъдимият М., редовно призован, участва лично и със служебно назначения си защитник, адв. К.. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съгласява се да не се събират доказателства за тези факти, съответните доказателства от досъдебното производство и самопризнанията му по чл. 371, т. 2 НПК да се ползват от съда при постановяване на присъдата и производството да протече по реда на съкратеното съдебно следствие.

Служебният защитник пледира признаването на подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение. Моли за определяне на наказание в под предвидения в закона специален минимум, което по реда на чл. 58а от НК бъде намалено с 1/3. Излага доводи за основателност на предявения граждански иск.

За да постанови присъдата си и след формирана положителна констатация, че съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, а самопризнанието на подс. М. се подкрепя изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, на основание чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т.2 НПК, съдът прие за установени от фактическа страна изложените от прокурора в обвинителния акт обстоятелства, а именно:

Подсъдимият Ж.С.М. с ЕГН ********** е роден на ***** г. в гр.Хасково, с адрес за призоваване в страната: с. ******. Български гражданин с основно образование. Неженен, безработен и неосъждан.

По НОХД 81/2022 г. по описа на РС Раднево с Присъда № 30/21.06.2022 г. в сила от 07.07.2022 г. е признат за виновен и му е наложено наказание „пробация“ за срок от шест месеца.

По НОХД 218/2022 г. по описа на РС Раднево със Споразумение № 30/14.12.2022 г. в сила от 14.12.2022 г. е признат за виновен и му е наложено 1 наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година с две години изпитателен срок.

Видно от неговите осъждания при извършено мислено кумулиране лицето е реабилитирано и е възможно прилагането на условно осъждане. ВКС изрично подчертава, че липсата на предварително (реално) групиране на присъдите по чл. 25 от НК не може да бъде пречка за настъпване на реабилитацията. Съдът посочва, че институциите не могат да черпят предимства от собствения си пропуск и бездействие.

ВКС указва, че в производството по реабилитация съдът е длъжен служебно да извърши това хипотетично групиране в мотивите си. Целта е да се определи какъв би бил крайният срок за поправяне на лицето, ако законът беше спазен навреме от държавните органи. (в този смисъл Решение № 128/2015 г. (I н.о.) и Решение № 233/2012 г. (II н.о.). Решение № 128 от 25.06.2015 г. по н. д. № 388/2015 г., I н. о. на ВКС. Решение № 233 от 11.06.2012 г. по н. д. № 732/2012 г., II н. о. на ВКС.

Пострадалият С.К.С. живеел в с. ********, общ. Нова Загора, бил регистриран като земеделски производител и се занимавал със земеделие и животновъдство. В дейността си като земеделски производител пост. Стоянов ползвал лек автомобил марка и модел „Мицубиши Паджеро“ с per. № ********, който бил регистриран на негово име и бил негова собственост.

Около седмица преди процесната дата постр. С.К.С. наел на работа без трудов договор подс. Ж.С.М., да му помага в отглеждането на кравите във фермата му в село Прохорово. Пострадалият ползвал ежедневно лекия си автомобил марка и модел „Мицубиши Паджеро“ с per. № ********, поради което подсъдимия знаел, че това е неговия лек автомобил. Постр. С.К.С. никога не бил разрешавал на подсъдимия да управлява лекия му автомобил.

Оставял процесния лек автомобил в двора на стопанския двор на село Прохорово, където била фермата му, в която отглеждал крави. Тъй като не живеел във фермата, постр. С.К.С. се прибирал всяка вечер в къщата си в село Прохорово.

На 19.11.2025 г. постр. С.К.С. ползвал лекия си автомобил марка и модел „Мицубиши Паджеро“ с per. № ********, тъй като обикалял с него по нивите в селото. Тогава възникнала повреда по превозното средство, изразяваща се в спукване на водното съединение на двигателя, което наложило да го прибере в кравефермата си, поради опасност от прегряване на двигателя. След като оставил автомобила си в двора на фермата, заминал с трактора си, за да изоре нивите, които обработвал. Оставил автомобила си с отключени врати и с контактен ключ поставен на таблото.

На 19.11.2025 г., около 20:00 часа постр. С.К.С. се прибрал във фермата и видял, че лекия му автомобил марка и модел „Мицубиши Паджеро“ с peг. № ******** се намирал на мястото, на което го бил оставил по-рано през деня.

Тъй като къщата му се намирала на около 200 метра от кравефермата, пострадалия оставил лекия си автомобил на двора предвид настъпилата повреда на водното съединение на двигателя и се прибрал пеша в домът си.

На 19.11.2025 г. в тъмната част на денонощието, подс. Ж.С.М. се 2 намирал в кравефермата, тъй като живеел в една пристройка в двора на фермата. Тогава подсъдимият видял, че лекия автомобил марка и модел „Мицубиши Паджеро“ с per. № ********, се намирал в двора на фермата.

Подсъдимият решил да покара лекия автомобил на пострадалия и видял, че вратите на автомобила са отключени и контактния ключ е на таблото. В изпълнение на намерението си подс. Ж.С.М. влязъл в лекия автомобил на, завъртял контактния ключ и стартирал двигателя, след което привел автомобила в движение. Подсъдимият не знаел, че водното съединение на двигателя на лекия автомобил е повредено. След като управлявал известно време лекия автомобил в село Прохорово, подсъдимият тръгнал по пътя извън селото в посока към село Еленово. Малко след като минал пътната табела указваща населеното място, фаровете на лекия автомобил угаснали.

Подсъдимият загасил двигателя, тъй като нямал видимост, но след това не успял да го стартира отново, тъй като настъпила повреда на превозното средство, изразяваща се в пълно блокиране на двигателя на лекия автомобил.

Тъй като си помислил, че най-вероятно има проблем с акумулатора, подсъдимият се върнал пеша във фермата, откъдето взел друг акумулатор и се придвижил с фадромата на пострадалия до процесния лек автомобил.

Подсъдимият поставил другия акумулатор и се опитал да стартира двигателя на лекия автомобил марка и модел „Мицубиши Паджеро“ с per. № ********, но не успял. След като се уверил, че не може да приведе в движение лекия автомобил, подс. Ж.С.М. го оставил на място на пътя, където бил аварирал и се прибрал с фадромата до фермата на пострадалия.

На 20.11.2025 г. сутринта, постр. С.К.С. отишъл до фермата и веднага видял, че лекия му автомобил марка и модел „Мицубиши Паджеро“ с peг. № ******** не е на мястото, на което го бил паркирал предишния ден. Тогава пострадалия намерил подс. Ж.С.М. в помещението, което обитавал във фермата. Събудил го и го попитал къде е лекия му автомобил, при което подсъдимия му казал, че предишната вечер го е управлявал. След като пострадалия започнал да му държи сметка за стореното, подсъдимия се уплашил и избягал. Постр. С.К.С. предприел действия по търсене на лекия си автомобил и успял да го намери на разстояние около 1 -2 километра от фермата си в село Прохорово. Автомобила му се намирал спрян в дясно на главния път в посока село Еленово. Огледал автомобила си и установил, че двигателя му е блокирал, вследствие на липса на вода в охлаждащата система предвид спуканото водно съединение на двигателя. След това постр. С.К.С. издърпал лекия си автомобил до фермата, тъй като в резултат на извършеното деяние същия бил повреден и не можел да се движи на собствен ход.

В хода на разследването е назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, от чието заключение се установява, че към момента на извършване на престъплението стойността на причинената повреда на процесното моторно превозно средство, а именно лек автомобил марка и модел „Мицубиши Паджеро“ с per. № ********, възлиза на стойност 2020 лв.

/1032,81 евро/.

Така установеното от фактическа страна е несъмнено.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена 3 от събраните в хода на досъдебното производство доказателства (показанията на свидетелите С.К.С., Д.С.Д., Й.Б.Й., Т.Х.Г.), които са безпротиворечиви, взаимнодопълващи се, еднопосочни и убедително установяват релевантните факти, включени в очертания от разпоредбата на чл. 102 НПК предмет на доказване. Съдът кредитира изцяло и писмените доказателства, така както и заключението по съдебно-оценителната експертиза. При формиране на изводите си по фактите и в съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК съдът се позова на направеното от подсъдимия М. самопризнание на съдебната фаза на наказателното производство, което не се конфронтира, не се опровергава, а хармонира напълно с доказателствената съвкупност.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, РС постанови следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият Ж.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението кражба на моторно превозно средство смисъла на 346, ал. 2, т. 1, предл. 1-во, вр. чл. 346, ал. 1 от НК, затова защото на 19.11.2025 г. в с. Прохорово, общ. Нова Загора, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „Мицубиши Паджеро“ с per. № ******** от владението на собственика му С.К.С. от с. *******, общ. Нова Загора, без негово съгласие с намерение да го ползва, като от деянието е последвала повреда на превозното средство на стойност 2020 лв. /1032,81 евро/, изразяваща се в пълно блокиране на двигателя.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява, че с действията си подсъдимият М. е отнел с моторното превозно средство, с намерение за ползване, като видно от доказателствата по делото го е управлявал. За да е налице престъплението противозаконно отнемане на чуждо МПС с намерение за ползване, следва подсъдимият да е прекъснал владението на собственика, да е установил свое владение и това да е станало без съгласието на собственика, както е в настоящия случаи и да е настъпила повреда на процесния автомибил, за да е налице квалифицирания състав на ал.

2 на 346 от НК.

Подс. М. е отнел лек автомобил марка и модел „Мицубиши Паджеро“ с peг. № ******** от владението на собственика му С.К.С. без негово съгласие с намерение да го ползва. От ползването му е настъпила повреда, изразяваща се в блокиране на двигателя.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимият М. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, че лишава от фактическа власт собственика на автомобила с намерение да го ползва.

РС внимателно и в пълнота обсъди комплекса от обстоятелства, от значение за правилната индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия М..

Отчете като смекчаващо по своя характер чистото съдебно минало и изказаното съжаление.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства прецени

4 невъзстановяването на причинените с престъплението имуществени вреди на пострадалата.

При преценка на изложените по-горе обстоятелства РС постанови извод, че следва да се определи наказание в размер на една година лишаване от свобода. В настоящия казус наказанието следва да се намали с една трета по чл. 373, ал. 2 НПК, вр. 58а, ал. 1 НК.

Според РС така индивидуализираното наказание се явява справедливо, съответства на обществената опасност на извършеното деяние и на дееца, балансирано ще допринесе за постигането на целите на чл. 36 НК, включително и на генералната превенция, без да е прекомерно сурово спрямо подсъдимия.