Решение № 2699 от 02.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2699 гр. Варна, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20263110100639 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл.143 от СК от И. И. И., действаща като майка на Д. Д. В. и Т. Д. В. срещу Д. Д. В..

И. И. И. излага, че е живяла с ответника на семейни начала в гр. София от края на 2019г. От съвместното съжителство имат две деца: Д. Д. В. с ЕГН ********** и Т. Д. В. с ЕГН **********. Твърди се, че в началото на месец юли И. И. И. решила да напусне бащата на двете си дъщери заради агресивното му поведение към нея и децата.

От края на м.септември 2024г. И. И. се преместила да живее в гр.Варна с децата.

Майката И. И. И. няма доходи, защото се грижи за децата, които често отсъстват от детска градина и майката не може да започне работа. Опитва се да работи на граждански договор в агенция за недвижими имоти, но все още няма доходи, защото договора има резултативен характер. По време на отсъствието от дома наема детегледачка по 5 евро на час. Само за месец февруари 2025 г. е платила 250 евро на детегледачка. И. И. И. периодично е подпомагана финансово от майка й, баба на децата.

В молбата се излага, че бащата Д. Д. В. е собственик и управител на известна стоматологична клиника в София, същият е стоматолог и управлява клиниката дистанционно от чужбина.

Предявени са искове с правно основание чл.143 от СК за осъждане на Д. Д. В. да заплаща в полза на Д. Д. В. и Т. Д. В., платима чрез тяхната майка и законен представител И.

И. И. месечна издръжка в размер от по 766,94 евро /1 500 лв./ месечно, считано от 01.02.2025г.

В едномесечния срок за отговор ответникът не изразява становище.

ДСП Варна изразява становище, че интереса на децата кореспондира с уважаване на предявения иск.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Между страните не се спори, че са родители на децата Д. Д. В. и Т. Д. В., което е установено и по гр.д. № 16217/24г. на ВРС.

С решение по гр.д. № 16217/24г. на ВРС са наложени мерки за защита срещу домашно насилие спрямо Д. Д. В., по отношение на И. И. И., Д. Д. В. с ЕГН ********** и Т.

Д. В. с ЕГН **********.

По делото са приети декларация за материално и гражданско състояние от 09.02.2026г., договор за наем на недвижим имот от 01.01.2025г., договор за наем на недвижим имот от 01.01.2026г.; стокова разписка № 87221/30.01.2026г.; стокова разписка № 87255/31.01.2026г.; разписка № 0400023781467889 от 10.11.2024г.; разписка № 0400023781468853 от 10.11.2024г.; фискален бон от 29.01.2026г.; поръчка № 2067045 от 02.02.2026г., ведно с фискален бон; разписка от Еконт, Удостоверение изх. № 180192602924151/28.05.2026г., справка данни за осигуряване по ЕГН за И. И., писмо с вх. № 44413/04.06.2026г., от ТД на НАП – Варна, ведно с актуално състояние ЕЕТЗ по ЕГН , Справка за декларирани недвижими имоти и МПС за И. И. за установяване разходите и възможностите за осигуряване издръжка на майката.

Във връзка със заплащана от бащата издръжка по делото са приети операционна бележка от 30.09.2025г., от 16.05.2025г., от 01.04.2025г., от 10.06.2025г., от 14.01.2026г. и разписка от 15.06.2026г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Между страните не се спори, че са разделени от края на 2024г. Следва да се посочи, че налагането на ограничителни мерки по реда на ЗЗДН не освобождава родителя от задължението му да осигурява издръжка на своите деца.

Посочената разпоредба предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице" по отношение на претендиращия издръжката, а размерът на издръжката, съгласно чл.142, ал.1 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи, като е определен в ал.2 на същата разпоредба само минималния размер на издръжката на едно дете и която е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към настоящия момент минималната работна заплата за страната е в размер на 1 213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г. съответно минималната издръжка от 155,05 евро.

Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности. Родителите, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, т. е. съдът следва да основава решението си за издръжката на детето единствено при съобразяване с неговите конкретни нужди и с възможностите на родителите, без да е ограничен в преценката си от някакви други предпоставки, включително от предварително определени граници относно размера на издръжката и каквато вече няма след отмяна на СК от 1985 г. - чл. 85, ал. 1 и при определен в новия СК само минимален размер на издръжката.

Режимът на родителското алиментно задължение е специален и характерен и се отличава с особената взискателност спрямо родителите и с особената си благоприятност спрямо децата. Родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

2

Преценявайки материалните възможности на родителите и потребностите на детето Д., на 6 години, с оглед неговата възраст, съдът намира, че общата негова издръжка следва да е в размер на 400 евро, от които бащата да заплаща 250 евро, а майката да осигурява 150 евро. Преимущественото парично участие на бащата се обуславя от обстоятелството, че майката полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

По отношение на детето Т., на 4 години, бащата да заплаща издръжка от 200 евро, като майката осигурява 100 евро от общо дължимата от 300 евро.

В разглежданата хипотеза съдът преценява преди всичко нуждите и интересите на децата и с определяне на издръжка в посочения размер за тях ще се осигурят такива условия на живот каквито биха имали, ако родителите им живееха заедно. Заплащането на месечна издръжка в определения размер не биха затруднили ответника, съобразявайки, че не се установи бащата да има задължения и към други низходящи или да е нетрудоспособен.

Не се установи по делото децата да имат специални потребности, да страдат от хронични заболявания, както и бащата да има значителни възможности да заплаща издръжка в завишен размер. Обстоятелството, че докато са живели заедно родителите са пътували в чужбина и осигурявали екологична храна за децата не води до извод, че и към момента ответникът Д. В. разполага с възможности да заплаща издръжка за всяко от децата в размер от 766,94 евро.

Съответно искът следва да се уважи в претендирания размер от 250 евро за детето Д. и за детето Т. в размер от 200 евро, като отхвърли за горницата над 250 евро, съответно 200 евро до претендираните 766,94 евро.

По делото се установи от представените от ответника вносни бележки, което се признава и от майката на децата И. И., че в процесния период 01.02.2025г. до м.юни 2026г., вкл. бащата е заплащал издръжка в полза на всяко от децата в размер на по 76,69 евро /150 лв./, поради което и тази сума следва да се приспадне от дължимата издръжка за този период.

За детето Д. Д. В. месечна издръжка е в размер на общо 2 946,27 евро, (173,31 месечно), представляваща разликата над 76,69 евро до 250 евро за периода от 01.02.2025г. до 30.06.2026г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване, като се отхвърли иска за горницата над 250 евро месечно до претендираните 766,94 евро, на основание чл.143 от СК.

За детето Т. Д. В. месечна издръжка в размер на общо 2 096,27 евро, (123,31 месечно), представляваща разликата над 76,69 евро до 200 евро за периода от 01.02.2025г. до 30.06.2026г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване, като отхвърля иска за горницата над 200 евро месечно до претендираните 766,94 евро, на основание чл.143 от СК.

По разноските: При този изход на производството, а именно частично уважаване на претенциите и с оглед направеното в тази насока искане от ищцата, на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.

В производството ищците са представлявани от адв. П. В., който молят в негова полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за оказаната безплатна правна защита и съдействие, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Представен е и съответен договор за правна защита и съдействие от 07.02.2026 г. /л.129 от делото/, в който изрично е посочено, че същият е безвъзмезден и е сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Съобразявайки вида и характера на предявените искове, обстоятелството, 3 проведеното само едно открито съдебно заседание, наличието на служебно начало, съдът приема, че справедливото възнаграждение за осъществената в полза на ищците правна защита се съизмерява със сумата от по 300 евро, която следва да бъде присъдена да се заплати от ответника в полза на адв. П. В., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 69,23 евро.

На осн.чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъдят разноски на ответника, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е представил с отговора на исковата молба договор за правна защита и съдействие - л.71 от делото, като в същия е уговорено възнаграждение от 260 евро. Доколкото липсват ангажирани доказателства за заплащане на това възнаграждение, то разноски за адв. възнаграждение не се присъждат. Присъжда се съразмерно сумата за разноски /л.91 от делото за 1.07 евро/ за сумата от 0,82 евро.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за присъдените издръжки за детето Д. -307,85 евро и за присъдена в полза на детето Т. - 235,85 евро или общо 543,70 евро.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА бащата Д. Д. В., ЕГН **********, с адрес в гр.С. да заплати в полза на детето Д. Д. В. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И. И. И., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на общо 2 946,27 евро, (173,31 месечно), представляваща разликата над 76,69 евро до 250 евро за периода от 01.02.2025г. до 30.06.2026г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване, като отхвърля иска за горницата над 250 евро месечно до претендираните 766,94 евро, на основание чл.143 от СК.

ОСЪЖДА бащата Д. Д. В., ЕГН **********, с адрес в гр.С. да заплаща в полза на детето Д. Д. В. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И. И. И., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250 евро, считано от 01.07.2026 година, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване, като отхвърля иска за горницата над 250 евро до претендираните 766,94 евро, на основание чл.143 от СК.

ОСЪЖДА бащата Д. Д. В., ЕГН **********, с адрес в гр.С. да заплати в полза на детето Т. Д. В. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И. И. И., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на общо 2 096,27 евро, (123,31 месечно), представляваща разликата над 76,69 евро до 200 евро за периода от 01.02.2025г. до 30.06.2026г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване, като отхвърля иска за горницата над 200 евро месечно до претендираните 766,94 евро, на основание чл.143 от СК.