Решение № 61 от 31.07.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Бургас, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Мартин Д. Данчев

Светлин Ив. И. при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч. като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600212 по описа за 2025 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба от адв. Р. Г. от АК – Стара Загора, упълномощен защитник на подсъдимия К. И. М. и по въззивна жалба от адв.

А. Б. от САК, повеР.к на частните обвинители И. Х. Д., Р. В. С., Д. В. Д., П. В.

Д., К. В. Д. и П. В. Р., срещу присъда № 15/24.06.2025 г., постановена по НОХД № 261/2025 г. по описа на Окръжен съд - Сливен.

С атакуваната присъда подсъдимият К. И. М. е признат за виновен в това, че на 11.10.2024 г. на път SLV 1112 /Гавраилово-Сливен/, при управление на моторно превозно средство - автобус марка „СОР“ с рег. № СН .. АС, собственост на „Пътнически превози“ ЕООД - Сливен, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, и по непредпазливост причинил смъртта на В.С. Д., ЕГН ********** от с. С., общ.

Сливен, поради което и на основание чл.343 ал.1 б.„в“ вр.чл.342 ал.1 вр.чл.58а ал.1 вр.чл.54 от НК е осъден на две години и осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 343г от НК на подсъдимия К. И. М. е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от пет години, 1 считано от влизане в сила на присъдата.

По отношение на вещественото доказателство: 1 бр. хартиен плик, съдържащ влакна черни косми, иззети от предно панорамно стъкло на автобуса, запечатани със стикер № Д 0827 на ОД на МВР-Сливен, е постановено след влизане на присъдата в сила да се унищожат като вещи без стойност.

Подсъдимият К. И. М. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Сливен сумата от 2659,05 лв., представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски за експертизи.

Във въззивната жалба, депозирана от адв. Р. Г. от АК – Стара Загора, упълномощен защитник на подсъдимия К. И. М., се заявява, че последният не е доволен от постановената присъда в частта, в която е наложено наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от пет години, като се твърди, че в тази част присъдата е незаконосъобразна, необоснована, а наказанието е явно несправедливо, тъй като не съответства на личността на подсъдимия М. и на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства. Сочи се, че определеният срок от пет години на това наказание е прекалено завишен не съответства на личността му, на неговата обществена опасност и на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, които са установени в хода на производството, като се обръща внимание и на обстоятелството, че дори прокурорът е пледирал за прилагане разпоредбата на чл.55 от НК при определяне на наказанието и е поискал наказанието по чл.343г от НК да бъде за срок от една година. Заявява се, че по делото безспорно са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно - чисто съдебно минало; без криминалистическа или съдебна регистрация; няма противообществени прояви и регистрирани такива; останал на място и пръв сигнализирал на тел. 112; признаване на вината още в хода на ДП; още от момента на ПТП М. е оказал пълно съдействие на разследващите органи и е направил всичко зависещо от него за разкриване на обективната истина, като с това си поведение несъмнено е облекчил по-бързото приключване на наказателното производство; изразената не веднъж самокритичност към извършеното деяние, както и съпричастност към близките на починалия; демонстрирал е отговорно и безукорно процесуално поведение, както в хода на досъдебното производство, така и в съдебна фаза; притежава добри характеристични данни, определени от трудовата му и семейна ангажираност; ползва се с добро име и авторитет сред колегите и приятелите си. Като такова се сочи и обстоятелството, че в автобуса е имало поне 40 пътници повечето от които са били деца и всички те са без каквито и да е наранявания от ПТП. Последното доказвало, че именно на база дългогодишния си професионален опит като шофьор, подсъдимият е успял да ги предпази от тежки последици, при настъпване на удара с каруцата, при който е починал пострадалия, като се сочи и обстоятелството, че инцидентът е настъпил през тъмната част на денонощието - към 07.00 часа през октомври 2 т.е. преди развиделяване и каруцата е била трудно забележима. Отправя се упрек към съда, че не е отчел всички тези смекчаващи отговорността обстоятелства, както и факта, че М. е професионален шофьор с над 40 годишен стаж, както и обстоятелството, че М. има белодробно и сърдечно заболявания, които му причиняват задух и трудно дишане, пречат да се предвижва без да се задъхва и налагат придвижването му на по-дълги, а и на кратки разстояния с автомобил и е определил един неоправдано завишен срок от пет години. Навеждат се доводи и по повод на приложената по делото трудова характеристика на подсъдимия, изготвена от работодателя му, от която се установявало, че М. е професионален шофьор, който по този начин изкарва прехраната на семейството си повече от 40 години, работил е и като международен шофьор и сега продължава да работи в „Пътнически превози” ЕООД гр.Сливен, ползва се с добро име, проявява професионализъм, внимание и прецизност при изпълнение на служебните му ангажименти, трудолюбив и отговорен човек, който съзнава последствията от своите действия, като е оценен като един от най-добрите шофьори в дружеството. В тази връзка се заявява, че ако той остане без свидетелство за управление на МПС за период от 5 години, това би се отразило пагубно на него и на семейството му. Позовава се и на представените документи, които установявали, че М. страда от хронична обструктивна белодробна болест, хронична дихателна недостатъчност, хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност и се аргументира извод, че поради това му е невъзможно да се придвижва пеша на по-дълги разстояния, а дори на кратки такива той се задъхва и изпитва болки и невъзможност да диша. Заявява се, че несъобразяването от съда на всички тези обстоятелства е довело до определяне на прекадено тежко и несъответно на извършеното престъпление наказание от пет години лишаване от правоуправление. Настоява се за изменение на присъдата в обжалваната част, като се намали срока на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ от пет години на една година.

Във въззивната жалба, депозирана от адв. А. Б. от САК, повеР.к на частните обвинители И. Х. Д., Р. В. С., Д. В. Д., П. В. Д., К. В. Д. и П. В. Р., се заявява, че наложеното наказание на подсъдимия К. И. М. е занижено, поради което присъдата е явно несправедлива. Сочи се, че с оглед постигане целите на наказанието установени в чл.36 от НК размерът на наказанието „Лишаване от свобода“ следва да бъде увеличен. В тази връзка се акцентира на събраните по делото доказателства, допуснатите груби нарушения на правилата за движение по ЗДвП, обществената опасност, както на деянието, така и на дееца, и настъпилите тежки общественоопасни последици, в частност причинената смърт на В.С. Д.. Настоява се за изменение на присъдата и за увеличаване на размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.

Претендират се направените разноски и адвокатски хонорар.

В с.з. пред въззивния съд, представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заявява, че присъдата е правилна и законосъобразна, като жалбите, в 3 които се съдържат оплаквания единствено по отношение на размера на наложеното наказание, се определят като неоснователни. Твърди, че първоинстанционният съд е съобразил принципа на съответствие на наложеното наказание с извършеното престъпление, посочен в нормата на чл.

35, ал. 3 от НК, като наказанието е определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства и е съобразено с тежестта както на извършеното деяние, така и с личността на дееца. Сочи, че съдът се е занимал както с обществената опасност на деянието, което е намерил за завишена, така и с личността на подсъдимия, която е счел за завишена като водач на МПС, предвид наложените му административни наказания за извършени нарушения на ЗДвП. Отчита факта, че са били обсъдени и характеристиките на извършеното престъпление, като е преценено, че тези престъпления против транспорта, които са зачестили и с оглед генералната превенция, поради което следва да се наложи наказание с по-висока наказателноправна принуда. Обосновава извод, че всички тези съображения са намерили адекватно отражение в наложеното наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и 8 месеца, което е отложено за най-тежкия предвиден срок на условно осъждане, а именно 5 години по чл. 66 от НК, така и при определяне размера на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от правоуправление“ в размер на 5 години. Изразява становище за липса на неотчетени или подценени от първата инстанция отегчаващи или смекчаващи вината обстоятелства, в това число и съпричиняването от страна на пострадалия, поради което намира за неоснователни претенциите както на частните обвинители, така и на защитата на подсъдимия за коригиране на размера на наложените наказания. Според прокурора правилно е приложена и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като са налице необходимите за това предпоставки вкл. и че целите на наказанието биха се постигнали с отлагане на изпълнението му. Настоява за потвърждаване на присъдата.

Частните обвинители К. В. Д., П. В. Р., П. В. Д. и И. Х. Д., редовно призовани, се явяват. Не се явяват жалбоподателите частни обвинители Д. В.

Д. и Р. В. С., редовно призовани. Всички частни обвинители се представляват от адв. В. Б. от АК – Стара Загора, преупълномощен от адв. А. Б. от САК.

ПовеР.кът на частните обвинители – адв. В. Б. от АК – Стара Загора, заявява, че поддържа подадената от тях въззивна жалба и оспорва подадената въззивна жалба от подсъдимия. Сочи, че в производството има два ключови момента, които не могат да бъдат пренебрегнати и които поставят под съмнение правилността на първоинстанционната присъда - наличието на светлоотразители на каруцата и приетото от експертизата, че произшествието е станало при пълна тъмнина. Оспорва се приетото от фактическа страна /на база на изготвената експертиза/, че каруцата е била без никакво светлинно обозначаване, защото светлоотразителите били изцяло закрити с брезент, като в тази връзка се заявява, че липсват обективни данни по делото, които да доказват това твърдение, а в показанията си свид. Х. В. е заявил, че каруцата е била застлала с брезент за да се поставят билките, а не че е била покрита, така 4 че да закрива тези светлоотразители. Твърди се, че произшествието е станало малко след 7 часа, което е сумрак, което е довело до грешни изчисления на вещото лице, поради което се обосновава извод, че присъдата е постановена върху неправилна фактическа обстановка. Настоява се за изменение на първоинстанционната присъда и за налагане на по-голямо по размер наказание предвидено за конкретното престъпление. Претендира се присъждане на разноски и адвокатски хонорар.

Частните обвинители К. В. Д., П. В. Р., П. В. Д. и И. Х. Д. заявяват, че поддържа въззивната жалба на повеР.ка си и настояват за увеличаване на размера на наказанието наложено на подсъдимия.

Подсъдимият К. И. М., редовно призован се явява лично и с упълномощения си защитник адв. Р. Г. от АК – Стара Загора.

Защитникът адв. Р. Г. от АК – Стара Загора, че поддържа изнесеното във въззивната жалба по отношение размера на така наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС, като същевременно оспорва въззивната жалба на повеР.ка на частните обвинители. Сочи, че съдът правилно е определил наказанието лишаване от свобода, като е съобразил наличието на всички влияещи на размера на отговорността обстоятелства свързани именно с това наказание. Изразява се несъгласие с присъдата единствено по отношение на размера на наложеното наказание „лишаване от право на управление на МПС“, като определения срок на това наказание се квалифицира като прекалено дълъг, а самото наказание - крайно несправедливо с оглед на установените по делото многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Оспорва извода за висока степен на обществена опасност на подсъдимия като нарушител на правилата за движение, тъй като при анализ на установените в нея нарушения на ЗДвП се установявало, че те касаят малко превишение на скоростта, а много от тях вече са отдавна погасени и не следва да се вземат предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство, особено като се има предвид факта, че касае за човек, който има четиридесет години стаж като шофьор. Акцентира на обстоятелството, че подсъдимият работи именно като шофьор и ако бъде лишен от правото да управлява МПС за такъв период от време, това означавало лишаването му от правото на труд, от правото да се прехранва и да издържа семейството си по този начин. Обръща внимание и на това, че подсъдимият е направил всичко възможно за да предотврати нещо доста по-тежко като резултат, като е запазил живота на 40 пътника, повечето от които деца ученици. Изразява съгласие с приетото от съда, че сблъсъкът с каруцата е станал в тъмната част на деня, както и с описания механизъм. Според защитата при отчитане на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът с основание е приел като такова безукорното поведение на подсъдимия по време на произшествието, но неправилно не е приел, че той е имал безукорно поведение на досъдебното производство - макар и да е бил разпитан в началото като свидетел, той изцяло е признал фактите такива, каквито са и подробно е описал какво се е случило.