Определение № 278 от 17.06.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 278 гр. Бургас, 17.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20262000500200 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.248,ал.3 ГПК.

Постъпила е частна жалба от В. Д. В., чрез процесуален представител адв.С. Р., против определение № 355/07.05.2026г., постановено по гр.д. № 347/2025г. на ОС-Сливен, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение № 102/02.04.2026г. в частта за разноските. В жалбата се възразява против извода на съда, че ответникът е дал повод за завеждане на иска, тъй като издаденият запис на заповед не е обвързан с претендираното вземане на ищцовото дружество и изложените в исковата молба твърдения. Записът на заповед е издаден от жалбоподателя на 8.12.2023г. и платим без предявяване на 08.03.2024г. Претендираните суми са по 11 фактури с дати от 18.10.2024г. до 14.02.2025г. и към дата на издаване на ценната книга не са били издадени, още по-малко изискуеми. Това изключва възможността тя да служи като обезпечение на несъществуващо вземане. Цитираните в исковата молба фактури не са обезпечени със записа на заповед, издаден на 8.12.2023г. и ответникът не е дал повод за завеждане на иска. Ищцовото дружество е имало вземане към „МАЦА 7 В. В.“ ЕООД и дружеството е изпълнило задължението си. Моли да се отмени обжалваното определение, да се измени постановеното решение в частта за разноските, като се отхвърли изцяло искането за присъждане на разноски в полза на ищеца, а да бъде осъдено ищцовото дружество да заплати на ответника направените разноски, евентуално да се намалят разноските, присъдени за заповедното производство до размер на 487,42 евро и в настоящото производство на 1155,48 евро.

1

По делото не е постъпил отговор на частната жалба от „Агрохимстандарт-Д.“ ООД.

Подадената частна жалба е допустима и по същество частично основателна по следните съображения:

Предявен бил е иск с правно осн. чл.442 ГПК от ищеца „Агрохимстандарт – Д.“ ООД против В. Д. В. да се приеме за установено, че ищецът има вземане против ответника за сумата 32 996,82лв, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 352/2025г. на РС-Нова Загора. Заповедта за изпълнение № 199/28.03.2025г. е издадена за сумата 35 000лв., ведно със законната лихва за периода от 26.03.2025г. до изплащане на вземането, д.т. в размер на 700лв. и адв.възнаграждение в размер на 2300лв. Заповедта е издадена въз основа на представена запис на заповед, издаден от длъжника на 08.12.2023г., платим без предявяване на 08.03.2024г. В заповедното производство е постъпило възражение от длъжника по реда на чл.414 ГПК, в което е възразил, че не дължи сумата на дружеството като физическо лице. В исковата молба по чл.422 ГПК се твърди, че записът на заповед е издаден като обезпечение за съществуващи каузални правоотношения между ищеца и дружеството „МАЦА 7 В. В.“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е ответникът. Твърди се, че в периода от 18.10.2024г. до 14.02.2025г. ищецът е доставил на дружеството „МАЦА 7 В. В.“ ЕООД дизелово гориво, за което са издадени 11 фактури, плащане по които не е постъпило. В отговора на исковата молба претенцията е оспорена като неоснователна.В първото по делото заседание процесуалният представител на ищцовото дружество е заявил, че цялото задължение е изплатено от „МАЦА 7 В. В.“ ЕООД, като плащането е станало след предявяване на иска. Направен е отказ от претенцията за законна лихва върху главницата. С постановеното решение съдът е отхвърлил претенцията, като е приел, че плащането на задължението по процесните фактури от трето лице погасява вземането на ищеца, но тъй като задължението по ценната книга е съществувало към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК /27.03.2025г. и на исковата молба /25.09.2025г./, то по аргумент от чл.78, ал.2 ГПК, ответникът е станал причина за завеждане на делото и дължи разноските на другата страна в пълен размер, вкл. и направените в заповедното производство. Прието е за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в заповедното производство, като същото е намалено на 306,78евро. Така общо са присъдени разноски в тежест на ответника: в заповедното производство са 664,68 евро, а в исковото производство – 1973,55 евро.

По делото е постъпила молба от ответника за изменение на решението в частта за разноските, като се претендира да се отхвърли искането за присъждане на разноски в полза на ищеца, тъй като ответникът не е дал повод 2 за завеждане на делото, евентуално се претендира намаляване на разноските в заповедното производство до 487,42 евро, а в настоящото производство на 1155,48 евро. По отношение на държавната такса в заповедното производство молителят твърди, че следва да се вземе предвид, че искът по чл.442 ГПК не е предявен за цялото вземане по заповедта за изпълнение, а също така е налице отказ от претенцията за законна лихва върху главницата. Последното има значение и за присъденото възнаграждение за адв.хонорар в настоящото производство. Претендира се да бъде оставено без уважение искането на ищцовото дружество за присъждане на разноски и да бъдат присъдени направените разноски от страна на ответника, евентуално да бъдат намалени присъдените разноски в заповедното и в исковото производство. С обжалваното определение съдът е оставил молбата по чл.248 ГПК без уважение, като е изложил мотиви, че фактът, че трето лице е погасило задължението, не освобождава ответникът от отговорност за направените разноски от ищеца, тъй като плащането е извършено след предявяване на иска в интерес на ответника и с негово съгласие. Уважено е възражението за прекомерност на адв.възнаграждение в заповедното производство, а възражение за прекомерност на адв.хонорар в исковото производство не е направен, поради което е това възражение е преклудирано.

По възражението в частната жалба, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска и поради това не дължи разноски на ищеца съдът намира следното: съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК ответникът не дължи разноски, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска. В тази случай разноските се възлагат на ищеца. Следователно, предпоставките са две и са кумулативно дадени. В настоящия спор такава хипотеза не е налице – още в заповедното производство е подадено възражение от ответника, че не дължи сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение. Тази позиция е поддържана и в отговора на исковата молба, в която искът е оспорен като неоснователен, т.е. не е налице признание на иска, кумулативна предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК.

Напротив, и в настоящата частна жалба се поддържа позиция, че искът против ответника В. е неоснователен. От значение за прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК е и какво е било процесуалното поведение на ответника преди началото на процеса (липса на доброволно изпълнение), като в случая не може да се направи извод, че с поведението си той не е дал повод за завеждане на делото. Плащането е направено след подаване на заявлението по чл.417 ГПК /независимо, че е извършено от трето лице, но с това плащане е погасено вземането на ищеца към ответника/, което означава, че претенцията е била основателна. Поради това искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като се остави без уважение искането за присъждане на разноски в полза на ищеца и се присъдят направените такива 3 от ответника е неоснователно.

По отношение на разноските в заповедното производство: първоинстанционният съд е присъдил сумата 357,90 евро – д.т. и сумата 306,78 евро, платено адв.възнаграждение, след като е уважил направеното от процесуалния представител на ответника в последното по делото заседание възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на същото. По отношение на присъдената сума за държавна такса в заповедното производство съдът взе предвид следното: заявлението е било за издаване на заповед за изпълнение за сумата 35 000лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението: 26.03.2025г. Искът по чл.422 ГПК е предявен за сумата 32 996,82лв. Поради това държавната такса, която следва да се присъди, като разноски в заповедното производство е 337,42 евро. Възражението за прекомерност на адв.възнаграждение в рамките на заповедното производство е разгледано от окръжния съд и правилно е намален размерът му на 306,78евро. Настоящият състав намира, че така определеното възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност на заповедното производство и на извършените от процесуалния представител действия по него. Поради това общо дължимите разноски за заповедното производство възлизат на 644,20 евро.

По отношение на възражението за прекомерност на присъденото адв.възнаграждение в исковото производство, следва да се сподели изводът на окръжния съд, че такова възражение е направено за първи път в молбата по чл.248 ГПК и е преклудирано.

С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното определение следва да бъде отменено в частта, в която е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските, направени в заповедното производство и вместо него да се постанови друго, с което тези разноски бъдат намалени на 644,20евро. В останалата частната жалба е неоснователна.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 355/07.05.2026г., постановено по гр.д. № 347/2025г. на ОС-Сливен, с което е оставена без уважение молбата на В. Д. В. за изменение на постановеното по делото решение № 102/02.04.2026г. в частта за разноските в заповедното производство и вместо него постановява:

И З М Е Н Я решение № 102/02.04.2026г., постановено по гр.д. № 347/2025г. на ОС-Сливен в частта, в която е осъден В. Д. В. от гр.Н. З., ж.к..“Т.“ бл.*, ет.* ап.*, с ЕГН-**********, да заплати на „АГРОХИМСТАНДАРТ-Д.“ООД с ЕИК 119098116, седалище и адрес на 4 управление гр.С. З., ул.“З.“ № *, ет.*, ап.*., представлявано заедно от управителите З. Д. П. и К. Д. К., сумата 664.68 евро, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 352/2025г. на РС – Нова Загора, като НАМАЛЯВА същата на 644,20евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Д. В. от гр.Н. З., ж.к..“Т.“ бл.*, ет.* ап.*, с ЕГН-********** против определение № 355/07.05.2026г., постановено по гр.д. № 347/2025г. на ОС-Сливен в останалата обжалвана част.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5