Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3907 от 05.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 55434/2023
Вид
Решение № 3907
Подписан
05.03.2024
В сила
28.03.2024
Състав
СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.241 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.241, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.19, ал.4 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.3 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 и сл. · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.130 · Закон за съдебната власт
  • чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 3907 гр. С, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110155434 по описа за 2023 година

Предявени са искове от „В.БГ“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Д Х“ №..., представлявано от З С Р, насочени срещу М. В. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Р-К бл...., за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 40375/2023 г. по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 1 500.00 лева, представляваща главница по договор за кредит № **********/26.05.2023 г., ведно със законна лихва за период от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 19.07.2023 г. , до изплащане на вземането, сумата 50.54 лева, представляваща договорна лихва за период от 26.05.2023 г. до 25.06.2023 г., сумата 185 .66 лева, представляваща такса за предоставена допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на заявката за кредит.

В исковата молба се твърди, че на 26.05.2023 г. между страните е сключен договор за кредит № **********, въз основа на който ищцовото дружество е предоставило на М сумата от 1500.00 лв., преведена по посочена от кредитополучателя банкова сметка в „П И Б“ АД.

Сочи се, че договорът е сключен от разстояние, чрез личния профил на ответницата в платформата на кредитора – www.vivus.bg, съобразно ЗПК и ЗПФУР. Отбелязва се, че срокът на договора е 30 дни с падежна дата 25.06.2023 г. Според ищеца, подлежащата на възстановяване сума е 1860.00 лв., която включва 1500 лв. главница, 50.54 л. договорна лихва и 309.46 лв. такса за предоставена допълнителна незадължителна услуга бързо разглеждане на заявката за кредит.

Ищецът поддържа становище, че на падежната дата – 25.06.2023 г. задължението на ответницата не е погасено, като по този начин тя е изпаднала в забава. С оглед на това й е начислена и наказателна лихва за забава.

Ищецът признава, че на 17.07.2023 г. ответницата е направила вноска от 190 лв., с които е погасила разходи за изпращане на писма за доброволно изпълнение, 46.20 лв. лихва за забава за периода от 25.06.2023 г. до 17.07.2023 г., както и част от дължимата такса за експресно разглеждане на заявката за кредит – 185.66 лв.

С оглед на това, в настоящето производство ищецът претендира остатъка от своите вземания от ответницата по процесния договор за кредит.

1

В срока за отговора, ответницата по делото е депозирала такъв, с който изразява становище по основателността на предявените искове. Ответницата признава, че е сключила с ищцовото дружество процесния договор за кредит, но оспорва същия като нищожен.

Аргументира становище, че има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, при което приложими в случая са чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а като резултат от това – и чл.23 от ЗПК.

Ответницата обръща внимание, че в случая липсва погасителен план, както и посочване на разходите и допусканията, представляваща изходни данни за изчисляване, като това е изискване, обуславящо действителността на потребителските договори. В тази насока се позовава и на практика на СЕС. Според ответницата, посочването само с цифрово изражение на ГПР не е достатъчно, за да се считат за спазени законовите изисквания, тъй като за потребителя не става ясно колко точно е оскъпяването на кредита.

С отговора на исковата молба се оспорва и действителността на клаузата, с която се събира такса за бързо разглеждане на кредита. Отбелязва се, че стойността на тази такса е 20.63% от общия размер на кредита, с което се нарушава искването на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Излагат се доводи и че при тези данни е налице неточно посочване на ГПР, което само по себе си представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП.

Отделно от това, правят се оплаквания, че в договора няма посочен лихвен процент на ден, противно на изискването на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК.

Ответницата оспорва и клаузата на т.4.4 от ОУ на ищеца като неравноправна на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК. Според ответницата, уредената в посочената разпоредба такса за бързо разглеждане на заявката за отпускане на кредита, представлява установено задължение на заемодателя, свързано с предоставянето и управлението на кредита, събирането на каквото е забранено с чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Като недействителни се определят и условията по т.8.4 от договора, свързани с договорената между страните възнаградителна лихва, тъй като противоречат на добрите нрави. Ответницата поддържа становище, че е налице нарушение на принципа на добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, тъй като икономически по-слабата страна е поставена в неравностойно положение чрез облагодетелстване на кредитора. Ответницата се позовава на практика на ВКС, според която съглашение за плащане на възнаградителна лихва е действително ако тя не надвишава тройния размер на законната лихва, какъвто не е настоящия случай, тъй като лихвата по процесния договор за кредит е 40.99 %.

По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявените искове, а в условията на евентуалност – при уважаване на иска за главница, да расрочи плащането й по реда на чл.241, ал.1 от ГПК.

Претнедира се присъждане и на направените от ответника разноски по делото.

В съдебно заседание страните не се представляват. Ответникът взема писмено становище по съществото на спора.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.430 от ТЗ и чл.9 и сл. от ЗПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.

От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 40375/2023 г. по описа на СРС е видно, че 2 въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата 1 500.00 лева, представляваща главница по договор за кредит № **********/26.05.2023 г., ведно със законна лихва за период от 19.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 50.54 лева, представляваща договорна лихва за период от 26.05.2023 г. до 25.06.2023 г., сумата 185.66 лева, представляваща такса за предоставена допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на заявката за кредит. С възражение от 01.09.2023 г. длъжникът е оспорил вземанията без мотив.

При тези данни се налага извода, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

На 26.05.2023 г. М. В. е сключила с ответното дружество договор за кредит № ********** за сумата от 1500.00 лв., при общи условия, представени с исковата молба, като на кредитополучателя е предоставена и съответната информация в стандартния европейски формуляр.

Видно от отразеното в договора, изплащането на предоставената в заем сума, е следвало да стане в срок от 30 дни, т.е. на 25.06.2023 г. С договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 40.99% и 49.70 годишен процент на разходите. Самото предаване на договорената сума от заемодателя на заемателя не е спорно по делото, а се установява и прилоеното на л.28 от делото платежно нареждане.

От страна на ответника в отговора на исковата молба са направени редица възражения, които касаят дължимостта на всички предявени суми, основавайки се на общи факти, по които съдът намира следното:

На първо място с оглед възраженията на ответника и в изпълнение на задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК следва да се посочи, че процесният договор за кредит попада в обхвата на регулация на Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18/5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит. В случая договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в редакцията към момента на сключването му. В съдържанието му и приложимите към него Общите условия са посочени чистата стойност на кредита – 1500.00 лв.; годишният процент на разходите – 49.70 % /който не надвишава пределните норми по чл.19, ал.4 от ЗПК/ и годишния лихвен процент – 40.99 %.

При тези данни и съобразно предвиденото в чл.22 от приложимия в случая Закон за потребителския кредит, съдът намира процесния договор за действителен. Същият е сключен в писмена форма и съдържа разяснение на правата на кредитополучателя, както и на съществените елементи на сделката като срок, размер на годишната лихва и годишния процент на разходите и др. Макар и да липсва погасителен план като отделно приложение, единствената вноска е ясно определена по размер и падеж. В случая съдът намира за нужно да отбележи и че е спазено и изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК относно размера на шрифта, с който е изписано съдържанието на договора. За установяване на този факт настоящият състав намира, че не са необходими специални знания, доколкото този извод следва и от визуалната съпоставка на размера на буквите и символите от набора от шрифтове с размер 12, предоставен на потребителите на софтуера за текстообработка Word /част от пакета Microsoft Office/, с който съдът работи ежедневно.

Тук следва да се има предвид и че в клаузата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е установено изискването в договора за потребителски кредит да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Доколкото договорът за 3 потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, в него следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл.11, т.10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит- арг. чл.19, ал.1 ЗПК.

Съобразно законовата дефиниця, при формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл.19, ал.1 ЗПК. В чл.19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.