Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1014 от 16.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8120/2024
Вид
Решение № 1014
Подписан
16.02.2026
В сила
16.02.2026
Състав
Станимира Иванова, Слави Георгиев Славов, Райна Мартинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 140, ал. 5 · Закон за енергетиката
  • чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл. 145, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал.5 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал.6 · Закон за енергетиката
  • чл. 154 · Закон за енергетиката
  • чл. 155 · Закон за енергетиката
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1014 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно гражданско дело № 20241100508120 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 5276/25.03.2024г. постановено по гр.д. № 44714 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 167-ти състав:

1. е признато за установено на основание на чл. 422 вр. чл. 149 ЗЕ вр.чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, следните суми: 530,54 лв., представляваща 1/4 от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането; 50,29 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.01.2021 г. до 20.03.2023 г.; 8,90 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.04.2023г. по ч.гр.д. № 18032/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като са отхвърлени исковете, както следва: за установяване на вземане 1 за главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 530,54 лв. до пълния предявен размер от 568,70 лв.; за установяване на вземане за мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 50,29 лв. до пълния предявен размер от 79,49 лв. и за мораторна лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение изцяло за сумата от 1,86 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 20.03.2023 г.

2. е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Н. Р. – К. , ЕГН ********** , с адрес: гр. София, ж.к. ****, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, следните суми: 1591,63 лв., представляваща 3/4 от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането; 150,87 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.01.2021 г. до 20.03.2023 г.; 26,70 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.04.2023г. по ч.гр.д. № 18032/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като са отхвърлени исковете, както следва: за установяване на вземане за главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1591,63 лв. до пълния предявен размер от 1706,10 лв.; за установяване на вземане за мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 150,87 лв. до пълния предявен размер от 238,48 лв. и за мораторна лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение изцяло за сумата от 5,56 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 20.03.2023 г.

С решението на основание чл. 78, ал.1 ГПК е осъдена Р. К. К., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 285,99 лв, представляваща разноски за първоинстанционното дело съобразно уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал.1 ГПК е осъдена и А. Н. Р. – К. , ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 857,98 лв, представляваща разноски за първоинстанционното дело съобразно уважената част от исковете.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 167663/22.05.2024г.по регистъра на СРС от ответниците по исковете Р. К. К. и А. Н. Р. – К., чрез пълномощника им – адв. Д., в частта, с която искове срещу тях са уважени. Изложени са съображения, че решението в тази част е 2 неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Въведено е възражение, че ответниците не са потребители на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, тъй като не е установено да притежават право на собственост или друго ограничено вещно право върху процесния недвижим имот. Оспорва се и извода на СРС за дължимост на претенциите на ищеца, тъй като погрешно били ценени приетите по делото писмени доказателства. Направена е претенция за разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемият-ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 е оспорил жалбата. Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД с ЕИК 020307302 не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 224844/09.08.2023г. на „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Р. К. К., ЕГН ********** и А. Н. Р. – К. , ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл.

124 от ГПК вр. с чл. 149 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че:

Р. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, ¼ от дължимите вземания, а именно следните суми: 568.70 лв., представляваща 1/4 от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането; 79.49 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.01.2021 г. до 20.03.2023 г.; 8,90 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането; 1.86 лв, лихва за забава за главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 20.03.2023г, както и сторените разноски по делото.

2.

А. Н. Р. – К. , ЕГН ********** , с адрес: гр. София, ж.к. ****, дължи н а „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, ¾ от дължимите вземания, а именно следните суми: 1706.10 лв., представляваща 3/4 от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от 04.04.2023 г. до 1.

3 изплащане на вземането; 238,47 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.01.2021 г. до 20.03.2023 г.; 26,70 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането; 5.57 лв, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 20.03.2023г, както и сторените по делото разноски.

Наведени са твърдения, че ответниците са собственици на имота по силата на наследствено правоприемство от техния наследодател в посочените от ищеца квоти и като такива са потребители на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ в апартамента, потребили са енергия в имота за процесния период, дължат цена на дяловото й разпределение, изпаднали са в забава на плащането им, а страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответниците Р. К. К., ЕГН ********** и А. Н. Р. – К. , ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Д. са оспорили исковете. Посочили са, че не се доказва собствеността им по отношение на имота, респ. не са потребители на ТЕ, оспорили са по реда на чл. 183 ГПК представеният от ищеца договор за продажба на държавен недвижим имот от 29.10.1990г, направено и възражение за настъпила погасителна давност за вземанията. Претендирани са разноски за въззивната инстанция.

Третото лице помагач на страната на ищеца- „ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД с ЕИК 020307302 не е изразило становище.

По делото е приложено заповедно дело № 18032/2023г. по описа на СРС, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 93286/04.04.2023г. е издадена заповед, с която е разпоредено ответниците да заплатят на ищеца сумите, за които са предявени исковете, за така издадената заповед длъжниците са подали възражения на 27.06.2023г, на 17.07.2023г. заявителят е уведомен за необходимост да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 09.08.2023г

По делото на СРС са приети договор за продажба на държавен недвижим имот от 29.10.1990г, молба от Държавна спестовна каса за вписване на законна ипотека по реда на чл. 24 от Закона за държавната спестовна каса / отменен / за обезпечаване на заем за недвижим имот – процесния апартамент, собственост на К.Г.К.; писмо от Столична община от 11.09.2017г. относно продажба на недвижим имот на К.Г.К. от 29.10.1990г. с абонатен номер № 315452, както и протокол от проведено общо събрание от 10.09.2002г. на етажните собственици на жилищната сграда с адрес гр. София, ж.к. „ ****“ I, ***, *** “, в което е избрана фирма за извършване на услугата „ дялово разпределение“ във връзка с топлоснабдяването от „ Топлофикация София“ ЕАД, който протокол е подписан лично от наследодателя на ответниците К.Г.К.. По отношение на договора от 29.10.1990г, въззивният съд го е изключил от доказателствата по делото на основание чл. 183 ГПК след като 4 ищецът не е изпълнил указанията да представи заверен негов препис, поради което писменото доказателство не е част от доказателствената съвкупност по делото.

По делото след предоставяне на съдебни удостоверения на ищеца са приети и удостоверение за наследници за К.Г.К., в което е записано, че той е починал на 03.10.2007г, а негови наследници по закон са двамата ответника по делото: преживялата му съпргуга А. Н. К. и дъщеря им Р. К. К.. Приет по делото е и акт за граждански брак от 1982г. между К.К. и А. Р.. Актът за граждански брак е акт за гражданско състояние и отразеното в него обвързва съда, тъй като той притежава характер на официален удостоверителен документ. От него следва изводът, че недвижимият имот, предмет на делото, е бил в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като е придобит през 1990, съгласно писмото на Столична община. В този смисъл като наследници по закон и съобразно разпоредбите на ЗН квотите на собственост на ответниците са в размера, търсен от ищеца – ¼ за дъщерята на наследодателя Р. К. и ¾ за А. Р. – К.. Твърдения, а и доказателства за отказ от наследство не са налични по делото, поради което правило и СРС е приел, че ответниците са собственици на посочените квоти от топлоснабдения имот по силата на наследяване по закон от К.К..

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от 27.06.2016г., сочещи че месечните задължения се заплащат в срок от 45 дни от края на месеца за който се отнасят, но в забава на плащането се изпада 5 дни след изравнителните сметки.

Приета е справка на Топлофикация, съгласно която за дялово разпределение е начислено за месечни суми в размери в диапазон от 3.22 лв. до 3.41 лв. месечно.

Приет е договор от 23.09.2002г. между „ Термокомлект“ ООД, гр. София и Етажна собственост на адрес гр. София, ж.к. „ ****“ 1, ***, вх. 1 с предмет извършване на услуга „ топлинно счетоводство“ и договор между „ Топлофикация София“ ЕАД и същото юридическо лице, с което ищецът е възложил на третото лице - помагач осъществяване на горепосочената услуга.