Решение № 802 от 13.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 802 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20221000503141 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 54488/29.08.2022 г. на С. Т. С., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № ***, ет.***, ап.***, срещу Решение № 1911/15.07.2022 г., по гр.д. № 9151/2021 г., на СГС, I-23 с., с което е отхвърлен иск за осъждането на Ч. Н. Д., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, кв. „***“, ул. „***“, № ***, Вилно селище „Св. М.“, къща 22, за заплати сумата 200000.00 евро, представляваща претърпяни имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, произтичащи от виновно неизпълнение на задължения по Договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 0000057413/ 02.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 19.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата 29337.45 лв., обезщетение за забава за периода 23.10.2020 г. – 19.07.2021 г., на осн. чл. 51 ЗАдв, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въззивницата счита постановеното решение за необосновано и неправилно. Сочи, че в предмета на договора не е конкретизирана частична сума като адв. Д. е разполагал с пълната документация за вземанията на ищцата. Счита, че е налице виновно неизпълнение на поръчката, когато адвокатът в отклонение от принципа за защита на най-добрия интерес на клиента е пропуснал да заведе възложеното дело преди изтичане на давността за вземането, предмет на спора. Счита, че мотивите в атакуваното решение са оскъдни и формални като повърхностно са засегнати доказателствата по делото. Счита, че първоинстанционния съд неправилно не е кредитирал свидетелските показания на Н. С., снаха на ищцата като счита, че тази връзка 1 автоматично не води до заинтересованост на свидетелката. Още сочи, че първоинстанционния съд неправилно не е обсъдил размерът на договореното възнаграждение, което счита, че не само било индиция за намерението на ищцата, но и било в пряка зависимост от размера на предявения иск. Излага собствени изчисления по въпроса. Счита, че твърдението, че предмет на договора е бил иска в пълния му размер се потвърждавало от свидетелските показания. Касателно доводите на ответника, че действията му по делото са били потвърдени от ищцата в проведено съдебно заседание сочи, че потвърждаването било в резултат на заблудата, в която била държана от ответника, който постоянно обещавал да увеличи иска, без да обясни последиците от бездействието си. По същество отправя искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира разноски за две инстанции.

В границите на срока по чл. 263 ГПК, въззиваемият Ч. Н. Д., депозира отговор вх. № 65968/13.10.2022 г., в който счита постановеното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано. Счита, че изложените във въззивната жалба изчисления на дължимото адвокатско възнаграждение са неправилни и от своя страна излага такива изчисления. Счита, че твърденията, че ищцата е разполагала с възможности да обезпечи финансово съдебно производство за пълния размер на предявения иск са останали недоказани, а и не се подкрепят от представените по гр.д. № 5231/2014 г. данъчни декларации на ищцата. Поддържа твърдението си, че ищцата не му е възлагала увеличение на иска до края на последното заседание по делото пред първата инстанция. Отново сочи, че ищцата е потвърдила пред съда всички негови действия от предявяването на иска до 15.11.2019 г. (съдебно заседание, в което се явила лично) като към момента е разполагала със съдебното решение на първоинстанционния съд. Тези изявления на ищцата счита, че не могат да бъдат оборени със свидетелски показания, тъй като с него не е воден разговор за увеличение на иска до пълния му размер. Счита, че правилно свидетелските показания не са кредитирани предвид връзките им с ищцата. Сочи, че никога не е посещавал сочения от тях магазин, не обсъжда делата на обществени места, тъй като разполага с кантора, в която провежда срещите си с клиенти. Счита, че преклузивния срок за увеличаване на иска по размер е последното съдебно заседание пред първата инстанция, след който момент това право се погасява и вредата се счита за възникнала, а не влизане в сила на решението по гр.д. 6278/2018 г. Поддържа възражение за погасяване по давност на договорната му отговорност към 27.06.2019 г., тъй като последното с.з. е проведено на 27.06.2016 г. Дори да се приемело, че приложимия давностен срок е 5 годишен, то той също бил изтекъл към датата на предявяване на настоящият иск – 19.07.2021 г. По същество моли за потвърждаване на решението.

В границите на срока по чл. 263 ГПК , подпомагащата ответника страна „ЗАСТРАХОВАТЕНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ““ АД, ЕИК 121076907, не депозира отговор.

В границите на срока по чл. 263 ГПК , подпомагащата ответника страна „ЗАСТРАХОВАТЕНА КОМПАНИЯ „УНИКА““ АД, ЕИК 040451865, не депозира отговор.

В съдебно заседание въззивницата, чрез процесуален представител, въззиваемият – лично, поддържат въззивната жалба и отговора.

Подпомагащата страна „ЗК „Уника““ АД, депозира писмено становище 2 вх. № 6808/23.03.2023 г.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното по делото Разпореждане № 4003/04.11.2022 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съставът на САС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.

Произнасянето на СГС съответства на заявените за разглеждане осъдителни искови претенции, които черпят правното си основание от разпоредбата на чл.

51, ал. 1 ЗАдв, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което решението се явява и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквани. като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г., по тълк. д. № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

Не е било предмет на спор между страните, че на 02.04.2014 г. между ищцата, в качеството на Клиент и ответника, в качеството на адвокат, е сключен представеният Договор за правна защита и съдействие № 0000057413, серия Б (стр. 146 от делото), с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред СГС - искова молба срещу К. П. при договорено възнаграждение в размер на 15500.00 лв., платимо в брой, което е отразено като платено на същата дата.

Не е било предмет на спор между страните и обвързаността им от следните облигационни правоотношение: - на 04.10.2017 г. между тях е сключен и представеният Договор за правна защита и съдействие № 0000077405, серия Б, по силата на който на ответника в качеството му на адвокат било възложено да осъществява представителство на ищцата по в.гр.д. № 1978/2017 г., на САС, 12 с., при договорено възнаграждение в размер на 5530.00 лв., което е отразено като заплатено изцяло и в брой на същата дата; - на 17.01.2018 г. бил сключен Договор за правна защита и съдействие № **********, по силата на който на ответника било възложено представителството на ищцата пред ВКС, във връзка с касационна жалба по гр. дело № 1978/2017 г., САС, 12 с., при договорено възнаграждение в размер на 5530.00 лв., отразено като заплатено изцяло и в брой на същата дата; - на 13.06.2019 г. бил сключен Договор за правна защита и съдействие № **********, по силата на който на ответника било възложено осъществяването на процесуално представителство на ищцата по в.гр.д. № 6278/2019 г., САС, 10 с., при договорено възнаграждение в размер на 5530.00 лв., отразено като заплатено изцяло и в брой на същата дата.

В хода на първоинстанционното производство към настоящото дело са приобщени и материалите по водените от адв. Д. като процесуален представител на ищцата – С. С. и в резултат на сключените договори за 3 правна помощ и съдействие, гр.д. № 5231/2014 г., на СГС, I-20 с., в.гр.д. № 1978/2017 г., на САС, 12 с., кас.д. № 657/2018 г., на ВКС, III ГО, в.гр.д. № 6278/2018 г., на САС, 10 с. и кас.д. № 1241/2020 г., на ВКС, IV ГО.

От материалите по гр. д. № 5231/2014 г., на СГС, се установява, че производството е образувано по искова молба на С. С., в която са изложени фактически твърдения, че ответницата К. П. й дължала по договор за заем сумата 302300.00 евро, ведно със законна лихва върху тях, които не й били върнати в срок, поради което са предявени частични искове за осъждането на П. да заплати сумата 70000.00 евро – главница, част от общо дължимата в размер на 302300.00 евро и 30000.00 евро - лихва за забава от общо дължимата в размер на 78732.36 евро, за периода 01.12.2010 г. - 11.04.2014 г.

С исковата молба е представено и Споразумение за издължаване на паричен заем от 29.11.2010 г., в което С. С. като заемодател и К. П. като заемополучател, констатирали, че П. е получила в заем от С. сумата 302300 евро, която й била предадена в брой на 20.11.2008 г. и Споразумението служело за разписка и към момента на Споразумението сумата не е била върната, поради което дължима била и лихва в размер на 69652.44 евро, за периода 01.12.2008 г. – 29.11.2009 г. При тези констатации П. се задължила да върне получената сума, заедно с лихвата, в срок до 28.02.2011 г. Страните договорили и лихва в размер на 8 % годишно, дължима за периода от датата на Споразумението до 28.02.2011 г. и платима еднократно на датата на падежа.

Представен бил и Анекс от 14.02.2011 г., по силата на който страните уговорили нов падеж на задължението, а именно – 31.03.2011 г.

Производството приключило с Решение № 511/24.01.2017 г., с което предявените искове били отхвърлени.

От материалите по приложеното в.гр.д. № 1980/2017 г., на САС, 12 с., се установява, че е образувано по въззивна жалба на С. С. срещу постановеното отхвърлително Решение № 511/24.01.2017 г., по гр.д. № 5231/2014 г. на СГС. Производството е приключило с Решение № 2208/30.10.2017 г., с което атакуваното решение в частта за главницата от 70000.00 евро и в частта за обезщетението за забава в размер на 30000.00 евро е отменено и предявените частични искове уважени.

От материалите по приложеното кас.гр.д. № 657/2018 г., на ВКС, III ГО, се установява, че е образувано по касационна жалба на П. срещу въззивното решение в осъдителната му част. Производството е приключило с Решение № 182/13.02.2018 г., с което съдът е отменил решението на САС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

След връщането на делото било образувано в.гр.д. № 6278/2018 г., на САС, 10 с. В хода на производството и във връзка с въведено оспорване на валидното учредяване на представителната власт на адв. Д., с протоколно определение от 14.06.2019 г., съдът задължил ищцата С. да се яви в съдебно заседание, за да потвърди процесуалните действия извършени от нейно име и за нейна сметка от адв. Д., до момента.

Видно от Протокол от с.з. проведено на 15.11.2019 г. ищцата се явила лично и заявила, че потвърждава всички действия, извършени от адв. Д. от завеждане на делото до съдебното заседание на 15.11.2019 г. и устно го упълномощила да я представлява пред САС и ВКС. На ищцата били предявени сключените между нея и адв. Д. договори за правна защита и съдействие и пълномощни по делата при което 4 същата потвърдила подписите си положение в тези документи.