Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 10.03.2026, Районен съд - Ген. Тошево

Съд
Районен съд - Ген. Тошево
Дело
Административно наказателно дело 122/2025
Вид
Решение № 3
Подписан
10.03.2026
В сила
11.06.2026
Състав
Росен Минков Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104б · Закон за движението по пътищата
  • чл.104б, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175а, ал. 1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 28 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Г. Т., 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г. Т. в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен М. С. при участието на секретаря Радостина Ил. С.а като разгледа докладваното от Росен М. С. Административно наказателно дело № 20253220200122 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е образувано, по реда на чл.53 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано е по жалба/л.4-л.6/ на Д. Д. Д. с ЕГН - ********** с адрес: ***************, срещу Наказателно постановление № 25-0265000232 от 14.10.2025г./л.10/, издадено от ВПД Началник на РУ – Г. Т. при ОД на МВР – Д..

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.104б, т.1 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1, пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 3000лв./1533,88€ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се лично в съдебно заседание, представлява се от адв. К. от АК - Д..

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице съответно е допустима.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител - адв. К., по съображения изложени в жалбата в съдебно заседание моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноските за адвокатско възнаграждение.

В жалбата са изложени следните твърдения:

Твърди се, че описаната фактическа обстановка в АУАН и последвалото го НП не отговаря на истината.

1

Твърди се, че другия водач на МПС, сочен от контролните органи като участник в нерегламентираното състезание е отбил в дясно на пътното платно, тъй като автомобила, който е управлявал, а именно Фолксваген Пасат с peг. № ******* е бил оборудван с автомобилна газова уредба, чиито резервоар е бил почти празен и поради тази причина жалбоподателят е спрял до него за да попита какво се е случило и защо Г. Т. е преустановил движението си.

Твърди се, че под въздействие на привършващото гориво в газовата бутилка, двигателя на автомобила е започнал да прекъсва работата и да работи неравномерно, като поради тази причина и за да предотврати изгасването на двигателя Г. Т. е натиснал педала на газта, за да изфорсира задвижващия агрегат и веднага след това е потеглил към най- близката бензиностанция, за да зареди гориво.

Твърди се, че жалбоподателят е потеглил след него, без у двамата да има за извършване на състезание.

Твърди се, че не са налице категорични доказателства за участие на жалбоподателят в нерегламентирано състезание на път отворен за обществено ползване.

Релевирани са доказателствени искания. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, ВПД Началник на РУ – Г. Т. при ОД на МВР – Д., не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда от страната, е депозирана писмена молба-становище, с която пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Евентуално прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.

В депозираното становище се излагат следните твърдения:

Твърди се, че нарушението е констатирано от В. Д. служител в РУ - Г. Т. в присъствието на И. В. К. - също служител в РУ - Г. Т..

Твърди се, че извършеното от Д. Д. Д. нарушение е описано подробно в АУАН с бланков номер серия АД № 311234/09.09.2025г.

Твърди се, че са налице всички обективни признаци и доказателства, които ангажират административно наказателната отговорност на Д.

Твърди се, че с поведението си участниците са създали опасност за живота и здравето или имуществото на други лица, като едновременното и успоредно позиционират автомобилите си по еднопосочния път, с което ограничават и възпрепятства свободното преминаване/придвижване на другите участници в движението, като създават предпоставки за пътнотранспортно произшествие.

Твърди се, че такова поведение в населените места застрашаващо живота и здравето на останалите участници в движението, се характеризира с относително висока степен на обществена опасност, поради което не са налице белезите на „маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което не може да се класифицира с по-ниска степен 2 на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът като прецени събраните в кориците по делото гласни и писмени доказателства намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Свидетелят В. Д. съставил срещу Д. Д. Д. АУАН Серия АД AKT № 311234/11.09.2025г./л.11/, за нарушение по чл. 104Б, т. 1 от ЗДвП, състоящо се в това, че на 09.09.2025г. около 01:00 часа в гр. Г. Т. по ул. „Г. К.“ в посока от кръстовището с ул. „П. Е.“ към ул. „******“, управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ******* - негова собственост, участвайки в нерегламентирано състезание по път отворен за обществено ползване, като без да има видими причини спира по ул. „Г. К.“ № 1, позиционира лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ******* в лява лента за движение в посока към ул. „******“ до успоредно спрелия лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *******, с водач Г. Д. Т. с ЕГН - **********, и след форсиране на двигателите двата автомобила потеглят рязко в посока към ул. „******“ по еднопосочния двулентов път, ускорявайки скоростта си.

При предявяване на акта на нарушителя последният отказал да разпише и да получа разписка от АУАН, не вписал възражения при съставянето на акта, не изтъкнал обективни причини, които са наложили това пътно поведение.

Свидетели на процесното събитие освен двамата служители на РУ – Г.

Т., станали И. И. и В. Б. - служители на ГПУ – Г. Т., които в непосредствена близост изпълнявали служебните си задължения.

В законоустановения срок е внесено възражение/л.17/ по реда на чл.44 от ЗАНН, в което се изтъкват доводи идентични с тези в депозираната жалба.

Наказващият орган въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка издал на 14.10.2025г атакуваното наказателно постановление, в което обстоятелствата на нарушението с дадената му правна квалификация по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП били изложени по идентичен начин като тези в описателната част на акта.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на приложените по административната преписка писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите В. Д., И. К., И. И. и В. Б., които се характеризират като информативни, относими, достоверни, вътрешно логични и обосновани. Освен това те намират опора и в АУАН.

Поради това съдът кредитира изцяло тези гласни доказателства и приема за безспорно доказано, че жалбоподателят позиционирал успоредно автомобила, който управлявал до автомобила на св. Г. Т.. Двата автомобила са потеглили 3 рязко с форсиране на двигателя и въртене на гуми, което говори за състезание между тях.

Не се установиха каквито и да е данни, че четиримата свидетели са заинтересовани и искат да влошат положението на жалбоподателя. Още повече, че свидетелите И. И. и В. Б. не се намират в професионална, служебна и приятелска зависимост от свидетелите В. Д. и И. К.. Четиримата свидетели подробно описват поведението на жалбоподателя, който управлявал лекия автомобил на въпросната дата и час. Всички са били на достатъчно близко разС.ие за да могат да възприемат непосредствено случилото се.

В обратна посока са показанията дадени от св. Г. Т., който описва фактическа обстановка идентична с тази описана в депозираната жалба. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, който е в близки приятелски отношения с жалбоподателя, като ги намира за пристрастни, неправдоподобни и обслужващи защитната теза на жалбоподателя.

Полицейските служители непротиворечиво са възприели действията на водача, с които е целял този резултат.

По отношение на АУАН Серия АД AKT № 311234/11.09.2025г./л.11/, съставен от св. Д., съдът счита същият за годно писмено доказателство - като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.

189, ал. 2 от ЗДвП, чиито констатации не бяха опровергани от жалбоподателя, който не ангажира доказателства в тази насока и не внесе съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на процесното нарушение.

Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

С оглед датата на съставяне на Акта/11.09.2025г./ и датата на издаване на НП /14.10.2025г./ - съдът приема, че в случая са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и, ал. 3 от ЗАНН, както и този по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав счита, че процесните АУАН и Наказателно постановление са издадени от компетентни лица - с оглед на изложените погоре мотиви относно анализа на Заповедите на Министъра на вътрешните работи.

Съдът не счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват формално основание за отмяна на Наказателното постановление. И в Акта, и в Наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е било реализирано и законовата разпоредба, която е била нарушена. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на нарушението в Акта и Наказателното постановление. Съдът не констатира нарушения на изискванията на чл. 42, 4 респ. чл. 57 от ЗАНН. Поради това Районен съд – Г. Т. счита, че не са допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при издаването на оспореното Наказателно постановление.

Съдът приема, че със своите действия Д. Д. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл. 104б, т. 1, пр.2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност за това нарушение и правилно са му наложени съответните административни наказания, които са в абсолютен размер – глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. С нормата на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да oрганизират или участват в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.

От събраните по делото доказателства, включително показанията на разпитаните свидетели – полицейските служители В. Д. и И. К., служители в РУ – Г. Т./л.45-л.49/, както и показанията на свидетелите И. И. и В. Б. – служители в ГПУ – Г. Т./л.69-л.72/, както и от писмените доказателства приети на осн. чл. 283 от НПК, съдът приема за безспорно установено, че на 09.09.2025г. около 01:00 часа в гр. Г. Т., по ул. „Г. К.“ жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* и е участвал в нерегламентирано състезание с друг лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.

№ *******, управляван от Г. Д. Т. с ЕГН - **********, по път, отворен за обществено ползване.

От показанията на контролните органи/л.45-л.49/ и другите двама свидетели/л.69-л.72/ се установява, че двата автомобила са били спрели успоредно на пътното платно, като са заемали двете ленти за движение по еднопосочния път. След форсиране на двигателите водачите са потеглили рязко и са започнали да ускоряват скоростта си, движейки се паралелно. Това поведение е било възприето непосредствено от свидетелите и правилно е било квалифицирано от тях като участие в нерегламентирано състезание.

Показанията на служителите от РУ – Г. Т. се потвърждават и от свидетелските показания на служителите от ГПУ – Г. Т., които също са възприели поведението на двамата водачи и са потвърдили обстоятелствата относно позиционирането на автомобилите успоредно на пътното платно, форсирането на двигателите и последвалото рязко потегляне с ускоряване на скоростта. Съдът намира, че показанията на всички разпитани свидетели са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което ги кредитира изцяло.