Решение № 304 от 24.11.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Смолян, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Д. като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20225400500299 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№1648/29.07.2022г. срещу решение № 93/11.07.2022 г. постановено по гр.д. №57/2022 г.. по описа на на районен съд Мадан,от „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: ж.к. М. 3, бул. „А.М.“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от управителите си И. В. Д. и Д.В.Н. чрез юриск.Г.Г..Счита решението за неправилно в цялост, поради което моли въззивния съд да отмени същото.Намира ,че районния съд неправилно е приел, че договора е нищожен на основание чл. 10,ал 1 ЗПК.Твърди,че чл. 22 ЗПК изисква да не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, за да бъде обявен договора за потребителски кредит за недействителен, т.е., кумулативно всички изисквания на разпоредбата да са нарушени, а не само отделни нейни елементи.Счита че районния съд неправилно е приел и не е мотивирал решението си, защо таксата за гарант следва да бъде включена в годишния процент на разходите.Моли въззивния съд да обърне внимание ,че на страница три от обжалваното решение съдът е приел , че таксата за гарант следва да бъде включена в годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 1 ЗПК. Този извод намира за неправилен и счита ,че не отговаря на изискванията на закона.Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя изразени като годишен процент от общия размер на кредита. Съгласно Параграф 1 ЗПК:"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за 1 кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Счита ,че общия разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.“Сключването на договор за гаранция с „Ф. Б.“ ЕАД твърди че е допълнителна услуга, която не е задължително условие за получаване на кредит от „Ф.Б.“ ЕООД и не подлежи на включване в годишния процент на разходите по Договора за кредит.Относно характера на таксата договорът за гаранция е сключен между въззиваемия и „Ф. Б.“ ЕАД. „Ф. Б. ЕАД е дружество - партньор на Ф., но същото е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги,съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и твърди ,че е вписана под № 238 в нарочния регистър на БНБ. Счита ,че по съществото си договора за гаранция е договор за поръчителство - „Ф. Б.“ ЕАД ще изплати задълженията на въззиваемия по договора по смисъла на Закона за задълженията и договорите.Дължимата по договора за гаранция такса счита ,че е възнаграждение за поръчителя - ЗЗД не съдържа забрана договорът за поръчителство да е възмезден.Относно начина на сключване на договора за кредит и незадължителността на сключването на договор за гаранция,счита ,че няма някакъв скрит за потребителя разход или заблуждаваща търговска практика, която да го подведе. Твърди ,че на всеки етап от процеса потребителят разполага с необходимата информация и време, за да прецени дали посоченият договор е подходящ за него или не. В конкретния случай твърди ,че процесния кредит не е първи за въззиваемата като твърди ,че тя е клиент на дружеството от септември 2019 г.Счита, че при определянето на ГПР няма допуснати нарушения и потребителят има цялата необходима информация и време, за да вземе решение дали сключването на договор е подходящо за него.Моли въззивния съд да отмени присъждането на деловодни разноски, спрямо което „Ф.Б.“ ЕООД трябва да заплати на адв. М.

М. сумата от 350,00 лева.Счита ,че за да се приеме, че същата е основателна, следва пълномощникът на страната да докаже наличието на посочените в чл.

38, ал.1 от Закона за адвокатурата факти. Твърди ,че ако пълномощникът на ищцата е оказал безплатна адвокатска помощ, той трябва да докаже основанията за това и конкретно, с оглед на посоченото от него по делото и в пълномощното, че ищцата е лице в затруднено материално положение.Поради това моли съда да отмени решение № 93/11.07.2022 г. постановено по гр.д. №57/2022 г. по описа на на районен съд като неправилно, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан Претендира разноски.

В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.

№1893/09.09.2022г. от адв. М. В. М.,пълномощник на А. С. Ю. от гр.Рудозем 2

,който намира за неоснователна депозираната въззивна жалба.Счита ,че районен съд –Мадан правилно е обявил договор № 1081126 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние за нищожен, тъй като последният не отговаря на всички изисквания на чл.22 ЗПК. Сключеният Договор № 1081126 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние намира ,че не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договора трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.Счита ,че годишния процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, счита ,че дава информация на потребителя как е образуван размер а на ГПР и общо дължимата сума по договора. Твърди ,че в договор № 1081126 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Счита ,че липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди ,че в случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. С чита, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.Намира ,че не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдеши.доколкото е предвидена дължимост и на възнаграждение за поръчителство. Счита ,че не става ясно и защо има разлика в процентите на ГЛП и ГПР от над 15%.

Доколкото ответната страна заявява, че в процента на ГПР не е включено възнаграждението за поръчителство. Счита ,че след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.Счита ,че процесния договор № 1081126 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние е недействителен на основание чл.11 ал.1 т.11 ЗПК ,в който е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.Твърди ,че в случая няма погасителен план, който да отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Твърди ,че доколкото в 3 договор № 1081126 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, е предвидена дължимостта на договорна лихва, както и такса поръчителство, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Счита ,че процесния договор № 1081126 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние е недействителен, поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, както и поради неправилно приложен ГПР, на основание чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.Счита че районен съд-Мадан правилно е отбелязал, че е налице явно нарушение на чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.19 ал.4 ЗПК, изразяващо се в надвишаване на максимално определения процент на ГПР, както и че определения в договор № 1081126 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние процент на ГПР в размер на 49.85%, не е правилно прилагания между страните и това счита ,че е нарушение на чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.19 ал.4 ЗПК, което води до нищожност на целия договор, тъй като чл.11 ал.1 т.10 ЗПК., е част от задължителното съдържание на всеки един договор за кредит и съгласно чл.22 ЗПК, нарушението му води до нищожност на целия Договор за кредит.Твърди ,че в договора за кредит е посочен ГПР в размер на 49.85%, чрез включването на възнаграждението предвидено по договор за предоставяне на гарант/поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно и повече, с което потребителят счита ,че е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Счита ,че с предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че съгласно § 1. т.

1 от ДР на ЗПК"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързанис договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.Счита ,че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Намира ,че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС №426/2014г.Твърди ,че с преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и 4 сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.