Решение № 1188 от 16.11.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1188 гр. Бургас, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100501480 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ – ЕАД – гр.Бургас – ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №221/17.05.23г., постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№296/22г., в частта, с което е отхвърлен иска на въззивника за осъждане на А.

К., роден на **********г., без гражданство, с постоянен адрес в ***, Код по Булстат *********, да му заплати сума, съставляваща разликата над уважения размер на главницата от 117,85 лева до пълния претендиран размер от 639,96 лв., представляваща цената на доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за обект, находящ се в ***, с идентификатор ***, за която сума е издадена фактура № 0038526866 / 25.06.2019г., и за периода от 08.06.2017г. до 31.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от 17.03.2022г., и за разликата над уважения размер мораторната лихва от 31,60 лева до пълния претендиран от 171,20 лв. за периода от 26.07.2019г. до 16.03.2022г., като неоснователни, поради погасяването на претенциите по давност.

Въззивникът излага съображения за опровергаване извода на съда, досежно погасяване на част от претенцията по давност, като намира, че началния момент на изискуемостта на вземането, респ. – давността, е посочения в Общите условия – изтичане на 30 дневен срок от издаване на фактурата. В защита на тезата си сочи съдебна практика на БОС.

Въззиваемият – ответник по иска А. К., чрез особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адв.Апостолова представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор. Въззиваемият споделя извода на НРС, основан на чл.23, ал.3 ОУ, съотв. чл.32, ал.2 от Наредбата, че в двугодишния период операторът не е изпълнил задължението си за периодично отчитане, ежемесечно начисляване на количеството вода и не е издавал никакви фактури. Неизпълнението според въззивника нарушава 1 принципа на равенство на страните и дава на оператора възможност да удължи срока, в който може да претендира сумите – излага подробни съображения в тази връзка.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства и съдебно – техническа експертиза, намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част. Съдът е установил (безспорното по делото) качество на ответника на потребител (абонат) на ВиК услуги, предоставяни от ищеца по отношение на недвижим имот, находящ се в ***, с абонатен номер 731260.

Установил е, че за питейна вода от общо 234 куб.м., доставена за периода 08.07.2017г. до 03.06.2019г., ищецът е издал фактура №0038526866/25.06.2019г. за сумата в размер на 639,96 лева. За периода от 08.06.2017г. до 31.12.2017г., на ответника са начислени 67 куб.м. вода на стойност 142,71 лева, за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. са начислени 118 куб.м. вода на стойност 268,33 лева, и за периода от 01.01.2019г. до 03.06.2019г. са начислени 49 куб.м. вода на стойност 122,26 лева.

С помощта на експертизата съдът е установил, че обектът има сезонен характер на ползване. За периода от 08.06.2017г. до 03.06.2019г. е направен един отчет, с осигурен достъп, чрез сканиране на баркода и визуалното отчитане на данните и нанасянето им в компютъра. Веднъж нанесени, данните не могат да се променят и се съхраняват за срок от шест месеца. С помощта на СТЕ съдът е установил, че програмата съставя фактура за всеки период – времето на отчитане между датата на стария отчет и датата на новия отчет. Ако има издадена фактура за даден период и се налага корекция, тогава се съставя кредитно или дебитно известие. Първичната фактура не се анулира, т.е. има следа в програмата. Ако обаче има издадена фактура за даден период и се налага да се анулира, то тогава се съставя протокол за анулиране на фактура, т.е. има следа. Установил е, че във файла на абонатен номер 731260 няма следи от подобни операции. Има издадена една фактура за един отчетен период – този, който е указан в електронния карнет.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

Мотивите на първоинстанционния съд и в тази им част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.

В допълнение следва да се каже:

Процесните вземания представляват периодични плащания по смисъла на чл.111, б. "в" ЗЗД, поради което се погасяват с кратката тригодишна давност. На основание чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Началният момент започва от обективно осъществени факти и не зависи от волята на страните по правоотношението.

Представената по делото фактура №0038526866 от 25.06.2019г., е издадена за отчетни периоди от 08.06.2017г. до 03.06.2019г., което сочи, че ищецът не е издавал ежемесечни фактури, съгласно клаузата на чл. 33, ал. 1 от неговите Общи условия.

Посоченият текст предвижда същия срок и при служебно начисляване, което може да се извърши и без да е осигурен достъп до имота, т.е. достъпът не е единствено условие за отчитането на консумацията. Нарушавайки клаузата на своите Общи условия, кредиторът е в забава на своето задължение и не може да черпи права от собственото си неизпълнение. След като операторът не е изпълнил задължението си да извърши своевременно отчет и да издаде фактура, то съдът счита, че по аналогия по чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД издаването на фактурата като условие за възникването на процесните 2 вземания се е сбъднало след изтичането на срока й за издаване. Предвид това, падежът на задължението на ответника изтича в последния ден от месеца, в който е следвало да бъде издадена фактурата. (Решение № 953 от 17.08.2023 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 890/2023 г., Решение № 488 от 4.04.2023 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 196/2023 г. – двете по описа на БОС).

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд споделя извода на НРС и намира за основателно възражението на ответната страна за погасяване по давност на паричните задължения за 2017г. – 142,71 лева без ДДС, и за 2018г. – 268,33 лева без ДДС, изтекла към датата на предявяване на исковете – 17.03.2022г. и за заплащане на начислената сума за 2019г. за периода от 01.01.2019г. до 31.01.2019г.

Поради това първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №221/17.05.23г., постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№296/22г.

Настоящото решение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3