Решение № 335 от 11.04.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Бургас, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20242100500456 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от М. Х. Т. чрез адв. Мая Тонкова, БАК, в качеството му на длъжник по изпълнително дело №20238030401121 по описа на ЧСИ Таня Маджарова срещу Постановление с изх.

№2089/25.01.2024г. на съдебният изпълнител, с което същият е отказал да прекрати принудителното изпълнение върху притежаваната от жалбоподателя ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ СОС с идент.

*** с адрес: ***.

В жалбата са изложени съображения за несеквестируемост на основание чл. 444, т. 7 от ГПК на имота. Сочи се, че същото представлява семейно жилище, в което живеят длъжникът, съпругата му и малолетното му дете, както и че семейството не притежава друго недвижимо имущество нито на територията на страната, нито в Кралство Дания. Иска се да бъде отменено обжалваното постановление на ЧСИ, да се признаят за незаконосъобразни предприетите от ЧСИ действия по отношение на имота, както и да се постанови спиране на принудителното изпълнение по отношение на притежаваната от длъжника ½ ид.ч. В подкрепа на твърденията са ангажирани писмени доказателства, съдържащи се и в приложеното от съдебния изпълнител копие на изпълнителното дело.

По делото е постъпило писмено възражение от присъединения взискател С. Н. У. чрез адв. Десислава Николова, с което се заявява, че жалбата е неоснователна, тъй като недвижимият имот не е несеквестируем по 1 см. на чл. 444, т. 7 от ГПК. Излага се, че с факта на разпореждането в полза на съпругата си със сключения помежду им брачен договор, ефектът на несеквестируемостта е отпаднал като това не се променяло и от обстоятелството, че в последствие длъжникът отново придобил ½ ид.ч. от имота чрез извършеното от съпругата му в негова полза дарение.

По делото по реда на чл. 436, ал. 3, изр. първо е постъпило и писмено становище от адв. Георги Миховхов, в качеството му на пълномощник на първоначалния взискател А.я О. Л., с което се твърди, че върху имота е била наложена възбрана допусната като обезпечение на бъдещия иск на доверителя му за признаване и изпълнение на чуждестранното съдебно решение, въз основа на което е образувано и изпълнителното производство. С последващия брачен договор съпрузите се договорили имотът да премине в изключителна собственост на съпругата. По въпросът за несеквестируемостта по жалби на съпрузите било постановено от Окръжен съд Бургас решение по гр.д.

№1908/2023г., с което съдът приел, че щом като длъжникът е отчуждил единственото си жилище се е лишил от защитата на закона, поради което и несеквестируемостта отпадала. Сочи, че в опит да възстанови по-рано съществуващото положение, длъжникът придобил обратно своята половина, но това не възстановявало сочената защита. Прилага писмени доказателства и прави искания за събирането на такива, които се съдържат в представеното копие на изпълнителното дело.

По делото по реда на чл. 436, ал.3, изр. второ са депозирани мотиви от ЧСИ Таня Маджарова, в които подробно е изложена хронологията на изпълнителните действия. Изразява се становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Навежда се, че новият придобивен акт – дарението от съпругата в полза на длъжника на ½ ид.ч. от имота цели да възстанови първоначалната несеквестируемост, но в случая предвид наличието на обезпечителна възбрана и последвалото разпореждане от страна на длъжника това не е възможно. Приложено е копие на изпълнителното дело, както и копие на обезпечителното изпълнително производство пред ЧСИ.

Съдът, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Обезпечителна заповед №10, постановена с Определение №203/27.01.2022г. по ч.гр.д. №123/2022г. по описа на Окръжен съд Бургас в полза на А. О. Л. е допуснато обезпечение на бъдещия му иск срещу М. Х. Т. за признаване и изпълнение на съдебно решение, постановено от Московсия районен съд Санкт Петербург по дело №2-1204/2020 на 28.09.2020г. чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана на СОС с идент.

***, с адрес: *** със застроена площ от 142.70кв.м., ведно с 22.86кв.м. ид.ч. от общите части и ведно с прилежащо складово помещение № 8 с площ 7.70кв.м.

2

Видно от Брачен договор с нотариална заверка на подписите от 16.12.2022г., вписан на 23.12.2022г., М. Х. Т. и съпругата му М.В.В. преуредили имуществените отношения помежду си като се споразумели семейното им жилище, представляващо СОС с идент. *** с адрес: *** със застроена площ от 142.70кв.м., ведно с 22.86кв.м. ид.ч. от общите части и ведно с прилежащо складово помещение № 8 с площ 7.70кв.м. да се счита придобито в законов режим на разделност и същото преминава в изключителна собственост на съпругата М.В.В..

Производството по изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя - А. О. Л., чрез адв. Георги Михов против длъжника М. Х. Т. въз основа на изпълнителен лист от 16.08.2023г., издаден от Софийски градски съд на основание чл. 119, ал. 1 от КМЧП във връзка и с решения на Софийски апелативен съд във вр. с горецитираното решение на Московсия районен съд, с който М. Х. Т. е осъден да заплати на взискателя посочените суми.

По възлагане на взискателя и след извършване на справки по делото съдебният изпълнител насочил принудително изпълнение върху собствената на длъжника ½ ид.ч. от процесния имот. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 09.10.2023г. Върху имота е наложена възбрана, както и на 20.10.2023г. е извършен опис, за който са уведомени длъжника и съпругата-недлъжник.

На 18.10.2023г. по изпълнителното дело са депозирани жалби от длъжника и от съпругата му с мотиви несеквестируемост на имота, но с Решение №1245/01.12.2023г., постановено по в.гр.д. №1908/2023г. по описа на БОС същите са оставени без уважение. Съдът приел, че със сключването на брачния договор длъжникът се е разпоредил с несеквестируемото си жилище, предвид което несеквестируемостта отпадала.

С молба с вх. №38030/12.12.2023г. длъжникът представил Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 04.12.2023г., по силата на който съпругата му М.В. му дарява ½ ид.ч. от процесния имот.

С уведомление изх. №116/03.01.2024г. съдебният изпълнител поискал от длъжника да посочи дали се позовава на несеквестируемост на въпросната ½ ид.ч. от имота, но в предоставения срок длъжникът не е отговорил.

По делото е насрочена публична продан на ½ ид.ч. от имота за периода 27.01.2024-27.02.2024г.

На 24.01.2024г. е постъпила молба от длъжника, с която сочи, че счита притежаваната от него ½ ид.ч. за несеквестируема, поради което моли да не се насочва принудително изпълнение спрямо нея.

С Постановление с изх. №2089/25.01.2024г. съдебният изпълнител отказал да прекрати принудителното изпълнение по отношение на процесния недвижим имот с мотиви, идентични с тези, изложени по реда на чл. 436, ал.

3, изр. второ ГПК по настоящото дело.

За горното постановление и насрочването на публична продан 3 длъжникът е уведомен на 29.01.2024г. чрез адв. Тонкова, след което от страна на същия е подадена и жалбата предмет на разглеждане в настоящото производство.

Междувременно в хода на администриране на жалбата по делото и въз основа на изпълнителен лист №54/29.01.2024г., издаден по ч.гр.д. №79/2024г. по описа на НРС е присъединена като взискател С. Н. У.. С Протокол за отваряне на наддавателни предложение от 28.02.2024г. същата е обявена за купувач на ½ ид.ч. от имота, а на 12.03.2024г. е извършено разпределение.

При горната фактическа обстановка, съдът намира следното:

Съгласно нормата на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Според ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не конкретното изпълнително действие, което нарушава несеквестируемостта.

В случая жалбоподателят атакува отказ на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение по отношение на притежаваната от него ½ ид.ч. от процесния имот, който е обективиран в издаденото от него постановление, получено от жалбоподателя на 29.01.2024г. В този смисъл и предвид изложените твърдения, че имотът е несеквестируем, съдът намира, че жалбата е допустима, подадена в срок и от процесуално легитимирана страна, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Следва да се посочи, че дори и с оглед извършеното с Нотариален акт о т 04.12.2023г. дарение в полза на длъжника, настоящият състав не намира основания да ревизира изводите на съда, обективирани в Решение №1245/01.12.2023г., постановено по в.гр.д. №1908/2023г. по описа на БОС относно отпадналата несеквестируемост на имота. Съображенията са следните:

Съгласно чл.444, т.7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника – физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Целта на несеквестируемостта е да се гарантира, че принудата срещу длъжника ще бъде упражнена по начин, който няма да застраши съществуването му и възможността му за нормален живот. В хипотеза, в която обаче длъжникът се разпореди с несеквестируемото си жилище, той сам се отказва от защитата по чл.444, т.7 ГПК. В този случай несеквестируемостта по отношение на имота отпада, защото длъжникът сам е преценил и изразил воля, че това жилище не е необходимо за оцеляването му. Щом като се е разпоредил веднъж с него, тя 4 автоматично отпада и длъжникът повече не може да се позовава на нея.

В конкретният случай с подписването на брачния договор съпрузите са уговорили, че придобитият по време на брака им в режим на СИО имот ще премине в изключителна собственост на съпругата, което безспорно представлява разпореждане от длъжника по смисъла на чл. 452 от ГПК. С този акт СИО се прекратява и длъжникът прехвърля своя дял на съпругата си, което по същество води до отпадане несеквестируемостта на притежаваната от него ½ ид.ч. Не може да бъде споделено виждането на длъжника, че с последвалото от страна на съпругата му в негова полза дарение на въпросната ½ ид.ч. от имота несеквестируемостта на същия е отново възстановена. Това е така, тъй като посочените действия са извършени след като на имота е била наложена обезпечителна възбрана. Съгласно чл. 401 от ГПК наложената за обезпечение на иска възбрана произвежда действието, предвидено в чл. 451453 от ГПК – извършените от длъжника разпореждания с възбранения имот са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори и не могат да им се противопоставят, независимо, че има вписано в службата по вписванията прехвърляне на собствеността. На същото основание това важи и за извършените от страна на приобретателя последващи разпоредителни действия в полза на други лица, включително и обратно в полза на длъжника.

След като длъжникът веднъж се е разпоредил с имота в полза на определено лице, взискателят ще има право да насочи изпълнението върху възбранения имот, независимо от това в чия собственост е попаднал той впоследствие, а оттам доколкото правото на собственост на това лице е непротивопоставимо на взискателя, то това изключва и противопоставянето на несеквестируемостта, свързана с това право на собственост. В противен случай, да се приеме обратното би означавало да се допусне извършването на злоупотреби за осуетяване на принудителното изпълнение, а не такъв е смисълът и значението на тези правни институти.