Определение № 197 от 11.08.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 197 гр. Бургас, 11.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Светлин Ив. И.ов като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20252000600177 по описа за 2025 година Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор Ц. В. М., против определение №791/15.07.2025г. по ЧНД №698/2025г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено постановление за отказ за образуване на досъдебно производство по преписка с вх. №1440/2024г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас.

В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят, „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, твърди, че окръжният съд неправилно е приел, че наличните по преписката данни установяват, че прокуратурата е извършила всички възможни и необходими процесуално- следствени действия за събиране на доказателства, изясняващи относимите към спора обстоятелства.

Напротив, намира, че събраният доказателствен материал е непълен и тази непълнота обуславя необоснованост на прокурорското постановление. Смята, че в хода на проверката не са обсъдени всички възможни версии за извършено престъпление и наред с това са допуснати нарушения на редица ръководни начала на наказателния процес, каквито са принципите за вътрешно убеждение, за разкрИ.е на обективната истина, за равенство на гражданите в наказателния процес. Изразява позиция, че органите, осъществили проверката, са извършили едностранчив, повърхностен и лаконичен анализ на 1 доказателствата, подходили са избирателно и са кредитирали единствено оправдателните доказателства, като напълно са игнорирали и пренебрегнали всички останали доказателства, включително обвинителните и са достигнали до неправилния извод за липса на осъществен състав на престъпление.

Изказва твърдение, че проверката на първоинстанционния съд е извършена формално, вместо пълно, обективно и всестранно, както изисква действащият Наказателно-процесуален кодекс. Жалбоподателят приема, че една част от фактическите и правни изводи на съда не почиват на надлежно събрания доказателствен материал, а останалата част от изводите са изложени лаконично и бланкетно, при липса на годна доказателствена основа. Смята, че са допуснати нарушения при оценката на доказателствения материал, тъй като събраните доказателства не са били подложени на пълен, задълбочен и всестранен анализ, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, недопустимо са кредитирани като достоверни доказателствени средства, които противоречат на останалата част от доказателствената съвкупност, без установените противоречия да са били преодолени. По тези съображения моли въззивният съд да отмени обжалваното определение като незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и да върне преписката на прокуратурата със задължителни указания относно правилното прилагане на закона.

Апелативна прокуратура – гр. Бургас е депозирала писмено становище по частната жалба, в което нейният представител прокурор В. М. оспорва допустимостта на жалбата. Изразява позиция, че определението на първоинстанционния съд, с което е потвърдено постановление за отказ за образуване на досъдебно производство, не подлежи на обжалване. Позовава се на чл. 213, ал. 5 от НПК, който изрично указва, че актът на съда по обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство е окончателен. Смята, че обстоятелствената и диспозитивната част на атакуваното определение разкриват ясната и недвусмислена воля на съда, че прокурорското постановление, с което е отказано иницииране на редовно досъдебно производство, е законосъобразно и обосновано. Приема, че в обжалваното определение е допусната техническа грешка, като е посочено, че същото може да бъде обжалвано пред AC - Бургас, очевидно по аналогия с определенията, постановени по реда на чл. 243, ал.7 от НПК. Като преценява, че подадената 2 частна жалба срещу първоинстанционното определение е недопустима, предлага същата да се остави без разглеждане, а въззивното производство - да се прекрати.

След като обсъди всички материали, съдържащи се в наказателното дело, прецени оплакванията и доводите на жалбоподателя и съобрази становището на прокурора от въззивната прокуратура, настоящата инстанция направи извода, че частната жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.

Съгласно чл.213, ал.5 от НПК първоинстанционното определение, с което съдът еднолично и в закрито заседание се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, е окончателно, т. е. определението не подлежи на обжалване с частна жалба пред по-горната съдебна инстанция.

Разпоредбата на чл.341, ал.2 от НПК предписва, че по реда на глава 22 от НПК се проверяват определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено в процесуалния кодекс. Определението на първоинстанционния съд, с което на основание чл.213, ал.5 от НПК се потвърждава постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство, не е такова, за което изрично да е предвидена възможност за съдебен контрол и проверка от по - горната съдебна инстанция по реда на глава 22 от НПК.

С проверяваното определение първоинстанционният съд, след запознаване в закрито заседание с материалите по прокурорската преписка, е приел, че не е налице извършено престъпление от общ характер, поради което атакуваното постановление на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство, се явява обосновано и законосъобразно. Този съдебен акт не подлежи на съдебен контрол и проверка от въззивния съд, тъй като процесуалният закон не допуска такава възможност за страните в наказателния процес.

Въззивната инстанция следи служебно за обжалваемостта на актовете пред нея, поради което е без значение обстоятелството, че първата инстанция неправилно е уведомила страните, че процесното определение подлежи на обжалване с частна жалба пред настоящия апелативен съд в седмодневен срок.

Становището на първоинстанционния съд относно обжалваемостта на неговия 3 акт не обвързва въззивната инстанция, не я задължава да се произнесе по основателността на частната жалба, с която е сезирана и още по-малко поражда право за атакуване на акта й пред по-горната съдебна инстанция, каквото възможност законът не предвижда.

Мотивиран от изложените съображения, въззивният съд направи извода, че настоящата частна жалба, насочена срещу определението на първата инстанция, потвърждаващо прокурорско постановление за отказ за образуване на досъдебно производство, е подадена срещу съдебен акт, за който процесуалният закон не допуска възможност за въззивен съдебен контрол и проверка от горната съдебна инстанция, поради което се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане. Образуваното по тази жалба въззивно производство пред въззивния съд е също недопустимо и подлежи на прекратяване.

Ръководен от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор Ц. В. М., против определение №791/15.07.2025г. по ЧНД №698/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство по преписка с вх. №1440/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура - Бургас, като недопустима поради подаването й срещу съдебен акт, неподлежащ на обжалване.

ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧНД №177/2025 г. на Бургаския апелативен съд като недопустимо.

Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 197 гр. Бургас, 11.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Светлин Ив. И.ов като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20252000600177 по описа за 2025 година Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор Ц. В. М., против определение №791/15.07.2025г. по ЧНД №698/2025г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено постановление за отказ за образуване на досъдебно производство по преписка с вх. №1440/2024г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас.

В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят, „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, твърди, че окръжният съд неправилно е приел, че наличните по преписката данни установяват, че прокуратурата е извършила всички възможни и необходими процесуално- следствени действия за събиране на доказателства, изясняващи относимите към спора обстоятелства.

Напротив, намира, че събраният доказателствен материал е непълен и тази непълнота обуславя необоснованост на прокурорското постановление. Смята, че в хода на проверката не са обсъдени всички възможни версии за извършено престъпление и наред с това са допуснати нарушения на редица ръководни начала на наказателния процес, каквито са принципите за вътрешно убеждение, за разкрИ.е на обективната истина, за равенство на гражданите в наказателния процес. Изразява позиция, че органите, осъществили проверката, са извършили едностранчив, повърхностен и лаконичен анализ на 1 доказателствата, подходили са избирателно и са кредитирали единствено оправдателните доказателства, като напълно са игнорирали и пренебрегнали всички останали доказателства, включително обвинителните и са достигнали до неправилния извод за липса на осъществен състав на престъпление.

Изказва твърдение, че проверката на първоинстанционния съд е извършена формално, вместо пълно, обективно и всестранно, както изисква действащият Наказателно-процесуален кодекс. Жалбоподателят приема, че една част от фактическите и правни изводи на съда не почиват на надлежно събрания доказателствен материал, а останалата част от изводите са изложени лаконично и бланкетно, при липса на годна доказателствена основа. Смята, че са допуснати нарушения при оценката на доказателствения материал, тъй като събраните доказателства не са били подложени на пълен, задълбочен и всестранен анализ, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, недопустимо са кредитирани като достоверни доказателствени средства, които противоречат на останалата част от доказателствената съвкупност, без установените противоречия да са били преодолени. По тези съображения моли въззивният съд да отмени обжалваното определение като незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и да върне преписката на прокуратурата със задължителни указания относно правилното прилагане на закона.

Апелативна прокуратура – гр. Бургас е депозирала писмено становище по частната жалба, в което нейният представител прокурор В. М. оспорва допустимостта на жалбата. Изразява позиция, че определението на първоинстанционния съд, с което е потвърдено постановление за отказ за образуване на досъдебно производство, не подлежи на обжалване. Позовава се на чл. 213, ал. 5 от НПК, който изрично указва, че актът на съда по обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство е окончателен. Смята, че обстоятелствената и диспозитивната част на атакуваното определение разкриват ясната и недвусмислена воля на съда, че прокурорското постановление, с което е отказано иницииране на редовно досъдебно производство, е законосъобразно и обосновано. Приема, че в обжалваното определение е допусната техническа грешка, като е посочено, че същото може да бъде обжалвано пред AC - Бургас, очевидно по аналогия с определенията, постановени по реда на чл. 243, ал.7 от НПК. Като преценява, че подадената 2 частна жалба срещу първоинстанционното определение е недопустима, предлага същата да се остави без разглеждане, а въззивното производство - да се прекрати.