Решение № 304 от 05.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря С.О. като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20221110153742 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявен е иск от ФИРМА срещу Т. П. П., за признаване за установено спрямо ответницата, че дължи на ищеца сумата в размер на 2075,47 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в ..., ведно със законна лихва за периода от 08.04.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.04.2022 г. по ч.гр. дело № 19004/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.

Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за гореописания имот, като за периода от м. 05. 2018 г. до м. 04. 202 0 г. не заплатила дължимата стойност за потребена топлинна енергия.

Съобщение с указания по чл. 131 ГПК е изпратено до ответниата П., която в изискуемия от закона срок е подала отговор на исковата молба, в който изрично заявява, че има готовност да сключи споразумение за разсрочване и да изплати изцяло вземането, претендирано от ищеца.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

Предявени положителни установителни искове по реда на ч л . 422 ГПК с правна квалификация чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД .

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на 1 действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя (т. е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия - отделено за безспорно, качеството на потребител на топлинната енергия на ответника - отделено за безспорно) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувачите, остойностено в размер на претендираната сума - отделено за безспорно.

Ответниците, при установяване на горните обстоятелства, следва да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

С неоспорения от стрните и приет за окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства, на които се основава основателността на исковата претенция.

Между страните не се спори и от заявление-декларация от 16.03.2009 г., депозирано от ответницата при ищцовото дружество, се установява, че на посочената дата Т. П. П. е поискала да й бъде открита партида за продажба на топлинна енергия в гореописания имот – ап. 50.

При това положение се налага извод, че ответницата е била потребител на топлинна енергия по см. на чл. 153 ЗЕ през процесния период, съответно + отговаря за задълженията за доставеното количество топлинна енергия.

Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците и без да са ги приели изрично, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ .

Между страните не се спори, и поради това е отделено като безспорно от съда и че количеството доставена през процесния период топлинна енергия съответства на претендирания от ищеца размер. Стойността на доставената енергия през процесния период се установява и от неоспорените и приети съобщение към фактура от 31.07.2019 г. и обща фактура от 31.07.2020 г.

Поради гореизложеното искът следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на такива има ищецът.

Ищецът е сторил разноски в исковото производство в размер на 41,51 лв. за д.т., вкл. претендира за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер от 50 лв., или общо в размер на 91,51 лв., за която сума следва да бъде осъдена ответницата.

Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени я от „ФИРМА„ ЕАД, с ЕИК ..., положителен установителен иск по реда на ч л . 422 ГПК с правно основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД че Т. П. П., ЕГН:**********, дължи на „ФИРМА„ ЕАД 2075,47 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до 2 м.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..., ведно със законна лихва за периода от 08.04.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.04.2022 г. по ч.гр. дело № 19004/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК Т. П. П., ЕГН:**********, да заплати на ФИРМА, разноски делото в размер на 91,51 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца - ФИРМА.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3