Решение № 618 от 22.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. Бургас, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Даниела Д. Михова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20252100500592 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на “АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр.София, с ЕИК 203374133, против Решение № 285/06.02.2025 г. по гр.д.2311/2024 г., по описа на Районен съд Бургас, с което са отхвърлени исковете на въззивното дружество срещу Г. Й. С. от ***, за установяване на дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3875/19.12.2023 г. по ч.гр.д.7646/2023 г. по описа на Бургаски районен съд, в общ размер от 2 805,40 лв, а именно: 1 500 лв - главница по договор за кредит № 975943/28.11.2017 г., сключен между длъжника и „Кредисимо” ЕАД, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 15.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 399,04 лв - договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 28.11.2017 г. до 31.03.2019 г., 906,36 лв - законна лихва за забава върху главницата за периода от 28.11.2017 г. до 14.12.2023 г. (с изключение на периода 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г.), ведно с искането за присъждане на направените по делото разноски в заповедното и в исковото производство.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушаване на материалния закон и на процесуалните норми. По-конкретно се твърди, че са неправилни изводите на съда, че по делото не са представени доказателства кедитодателят да е изпълнил задължението си към кредитополучателя за предоставяне на заемната сума в размер на 1 500 лв.

Твърди се, че от представената по делото счетоводна справка от системата на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД е видно, че сумата е предоставена на 1 клиента целево, а именно, за да покрие предходен кредит, получен от „Кредисимо“ ЕАД, а в процесната разписка е отбелязано, че сумата е с цел погасяване на задължение по стар заем с отпусната сума по нов заем от 1 500 лв. Твърди се, че първоинстанционният съд не е разгледал представеното доказателство, не е обсъдил представените писмени доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, вследствие на което е стигнал до необоснованите правни изводи за недоказаност на получената сума. Сочи се, че съдът не е оценил в цялост доказателствения материал по делото, като по този начин е извършил съществено процесуално нарушение, в това число и на основни принципи на граждански процес – по чл.10 и чл.12 ГПК.

Претендира се въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

Претендират се съдебни разноски за двете инстанции. Няма искания по доказателствата. Към въззивната жалба е приложена Справка извлечение от системата на „Кредисимо“ ЕАД, в която е записано, че е за клиент Г. Й. С. по договор № 975943 към 23.02.2021 г., която справка е налична и в първоинстанционното дело.

Въззиваемата – ответник Г. Й. С., чрез назначения й от съда на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв.Стоян Недев Стойчев от БАК, оспорва въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок.

Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

По-конкретно се твърди, че по делото е недоказано ответницата да е кандидатствала в предвидената в ОУ форма за отпускане на кредит, тъй като не може да бъде прието за установено, че ответницата е автор по смисъла на чл.4 ЗЕДЕУУ на електронно изявление и документ за кандидатстване, а адресат /чл.5 ЗЕДЕУУ/ на същото да е „Кредисимо” ЕАД.

Твърди се, че от установеното по делото не се доказва между ответницата и кредитодателя да е било постигнато съвпадение на волите, водещо до сключване на процесния договор за кредит № 975943/28.11.2017 г., с конкретните условия по него. Твърди се, че договорът за заем е реален договор, поради което следва да бъде, установено по несъмнен начин предоставянето на заеманата сума от кредитодателя на кредитополучателя, което не е сторено в настоящия случай, предвид наличните цифрови несъответствия.

Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззивника „АПС Бета България“ ЕООД, за приемане за установено по отношение на Г. Й. С. от ***, че ответницата С. дължи на ищцовото дружество, сумата от общо 2 805,40 лв, сбор от главница в размер на 1 500 лв, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 399,04 лв за периода от 28.11.2017 г. до 31.03.2019 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 906,36 лв за периода от 28.11.2017 г. до 14.12.2023 г. (с изключение на периода 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г.), както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Твърди се, че на 28.11.2017 г. ответницата е сключила Договор за потребителски кредит № 975943 с „КРЕДИСИМО“ АД, ЕИК 175330437, по силата на който е получила сумата 2 от 1 500 лв, срещу задължението да върне кредита на 16 вноски по 118,69 лв в срок до 31.03.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, неразделна част от Договора за кредит. Твърди се, че кредитът е предоставен при фиксиран лихвен процент в размер на 41.24% и годишен процент на разходите в размер на 50%. Сочи се, че договорът за кредит е сключен при спазване на разпоредбите на Зякона за потребителския креди, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО“ АД като цедент, е прехвърлило своите вземания към длъжника по процесния договор за потребителски кредит на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г.

Излага се, че ищецът инициирал производство по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.7646/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, против която е подадено възражение в законовия срок.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 и сл.ЗПК.

Ответницата, представлявана от назначения й особен представител, е оспорила иска с писмен отговор в законовия срок. Заявено е, че по делото липсват доказателства за активна и пасивна процесуална легитимация.

Навеждат се доводи за наличие на неравноправни клаузи. Твърди се неуведомяване за цесия и недоказаност за изпълнението от страна на дружеството-поръчител. Заявено е и възражение за погасяване по давност на вземането против ответницата.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявения иск. Съдът е приел, че поради недоказване на подаването от ответницата на искане в съответната форма по ЗЕДЕУУ за предоставяне на кредит, съдът е приел, че не може да бъде прието за установено, че автор по смисъла на чл.4 ЗЕДЕУУ на някакво електронно изявление и документ за кандидатстване е ответницата, която да я посочила в заявката си, всичките си индивидуализиращи данни и имейл, а адресат /чл.5 ЗЕДЕУУ/ на същото да е „Кредисимо” ЕАД, т.е. не е доказано сключването между страните договор за кредит по реда на ЗПФУР с посочените параметри. Съдът е приел също, че липсват данни и за получаване на електронно изявление за кандидатстване, което да е обработено от кредитодателя и той отново по електронен път /чрез имейл/ или по телефон, с електронни изявления да е изпратил проекта на договор за кредит и погасителния план на ответника по смисъла на чл.8, ал. 1 ЗЕДЕУУ; липсват и данни, че ответникът с електронно изявление или чрез СМС от мобилен телефон е приел за окончателен проекта на договора за кредит, ведно с изготвения погасителен план, в противоречие с изискването, предвидено в разпоредбата на чл.18, ал.1, т.3 от ЗПФУР. На последно място съдът е приел, че по делото не са представени доказателства заемната сума да е предоставена на ответницата.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът констатира, 3 че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Предвид твърденията на страните и заявените искания, в случая за установяване съществуването на процесното вземане на ищеца против ответницата в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание, получаване от ответника на претендираната сума и задължаването му да я върне, ведно с възнаградителна лихва в претендирания размер; 2) изискуемост на задълженията на ответника;

3) наличието на валиден договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил процесното вземане; 4) съобщаването на цесията на ответника от първоначалния кредитор или негов пълномощник. При установяване на горните предпоставки в тежест на ответницата е да докаже, че е платила задължението си на кредитора.

Ищецът е твърдял, че описаният в исковата молба договор за кредит е бил сключен при условията на ЗПФУР. Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че процесният договор за потребителски кредит е за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по смисъла на чл.6 и §1 от ДР на ЗПФУР.

Съгласно легална дефиниция на този вид договори в чл.6, ал.1 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече. Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Според изричните норми на чл.18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 от ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. Съгласно чл.18, ал.3 от ЗПФУР изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

За доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕУУ). Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. По делото не се твърди, нито се установява, че процесният договор за кредит е подписан с квалифициран електронен подпис. Разпоредбата обаче допуска страните да се съгласят в отношенията помежду им да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Тогава също е налице и е създаден подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението - чл.180 ГПК.

4

В Раздел III, чл.1 от Общите условия на "Кредисимо" АД за предоставяне на кредити е посочено, че кредитополучателят кандидатства за кредит чрез подаване на заявление до "Кредисимо" АД по образец.