Решение № 618 от 05.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. Варна, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Гълъбова

Членове:

Мирела Огн. Кацарска мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. ПеТ.а като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100500469 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5006/17.01.2025г., подадена от Р.

П. Ч., ЕГН **********, срещу решение № 4687/25.12.2024г., постановено по гр.д. № 5968/2024г. по описа на РС-Варна, 20 състав, с коeт о e изменен определения с Решение № 508/25.02.2009 г. по гр.д. № 3299/2008 г. на ВРС режим на лични отношения на бащата Т. Г. Г., ЕГН ********** с детето П. Т.

Г., ЕГН **********, както следва: през първите два месеца от влизане в сила на решението, контактите да се осъществяват в Комплекс за социални услуги „Аспарухово“ при Фондация „Владиславово“ без присъствието на майката, в присъствието на социален работник и/или психолог, определени от Управителя на КСУ или посочено от него лице, всяка четна сряда от месеца от 17:30 ч. до 18:30 ч. и всяка нечетна събота от месеца от 11:00 ч. до 12:00 ч.; след изтичане на първите два месеца от влизане в сила на решението, контактите да са всяка четна събота и неделя от месеца от 10:00 ч. до 16:00 ч., без преспиване; след изтичане на четири месеца от влизане в сила на 1 решението, контактите да са всяка четна събота и неделя от месеца от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя, с преспиване, за Коледните празници на 2025 г. от 17:30 ч. на 24.12.2025 г. до 11:00 ч. на 28.12.2025 г. и два пъти по десет дни с преспиване през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

При всички случаи бащата ще взима и връща детето от и в дома на майката или от и в училище, на основание чл. 59, ал.9 вр. чл. 127, ал.2 от СК.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение, без да се излагат конкретни съображения. Моли решението да бъде отменено изцяло. В допълнение към същата въззивницата сочи, че исковата молба е подадена, след като е подадена искова молба за увеличаване издръжката на детето. Излага, че детето е заявило пред съда, че не е виждало баща си от 2022г., който не е правил опит да се свърже с него, както и че не желае да вижда баща си, дори да го потърси.

Счита, че синът й е достатъчно голям да взема сам решения дали и колко често да се вижда с баща си.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил оТ.ор на въззивната жалба от въззиваемата страна Т. Г. Г., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди, че към подаване на исковата молба за изменение в режима на личен контакт не е получил тази за увеличаване на издръжката.

Счита, че над детето са приложени психологически похвати, за да говори пред съда така, както желае майката. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните 2 процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Т. Г.

Г., ЕГН ********** срещу Р. П. Ч., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл.59, ал.9 от СК, с която се иска изменение на постановения с Решение № 508/25.02.2009 г. по гр.д. № 3299/2008 г. по описа на РС-Варна режим на личен контакт между бащата Т. Г. Г., ЕГН ********** и детето П. Т. Г., ЕГН **********, като е посочен подробен режим.

В исковата молба са изложени твърдения, че с решение № 508/25.02.2009 г. по гр.д. № 3299/2008 г. на ВРС е прекратен брака между страните, като родителските права по отношение на роденото от брака дете П.

Т. Г. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето, всяка първа и трета седмица от месеца във вторник и сряда от 10:00 часа до 18:00 часа на деня без преспиване, в присъствието на майката до навършване на три години от детето и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Излага, че до 2022 г. режимът не се изпълнявал съобразно решението, а синът му пребивавал при него по две седмици, като нямало ограничаване от страна на майката. От 2022 г. майката започнала да принуждава детето да не се вижда с баща си съгласно режима по решението, което налагало да се виждат тайно пред училището му Професионална гимназия по компютърно моделиране и компютърни системи.

Ищецът сочи, че двамата с детето имат нужда от пълноценни отношения, но детето изпитва страх от майка си. Поддържа, че момчето вече е 9 клас, а по време на развода е бил само на година, поради което има нужда от повече време с баща си, така както са общували преди изостряне на отношенията с майката. Излага, че ответницата вместо детето, но от негово име, изпратила телеграма до местоработата на ищеца, че иска увеличение на издръжката на 600 лева, като в противен случай ще заведе дело.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен оТ.ор на исковата молба от ответницата Р. П. Ч., ЕГН **********, с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва изложените от ищеца обстоятелства, обосноваващи искането за изменение на определения му режим на лични отношения с детето 3

П.. Излага, че винаги е поощрявала максимално дългото общуване между двамата до рождения ден на ищеца на 13.07.2022 г., когато ответникът грозно напсувал детето и майката, поради молба на сина на тържеството да не присъства определено лице. Ответницата сочи, че тази постъпка на ищеца се отразила изключително негативно върху психиката на детето, което я преживяло тежко и след нея се отчуждило от ищеца и не искало да общува с него. Поддържа, че няма влияние върху поведението на сина си, който сам преценява желае ли и колко често иска да общува с баща си. От тогава и ищецът престанал да търси контакт с детето, като оспорва двамата да общуват тайно.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 508/25.02.2009 г. по гр.д. № 3299/2008 г. по описа на РСВарна, съдът е одобрил постигнатото между Р. П. Ч. и Т. Г. Г. споразумение, по силата на което бракът им е прекратен, родителските права по отношение на роденото от брака дете П. Т. Г. са предоставени на майката, на бащата е определен следния режим на лични отношения с детето: всяка първа и трета седмица от месеца във вторник и сряда от 10:00 ч. до 18:00 ч. на деня, без преспиване, като същият се осъществява в присъствието на майката до навършване на три години на детето и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и бащата е осъден да заплаща издръжка на детето от 80 лева месечно.

С решение № 948/21.03.2023 г. по гр.д. № 11566/2022 г. по описа на РСВарна, издръжката на детето е увеличена от 80 лева на 500 лева.

Представено от ищеца е съобщение до Т. Г. Г., изпратено по телепоща на 03.04.2024 г., подписано от детето П. Т. Г., с със съгласието на майката Р. Ч., с което е поискано бащата да заплаща издръжка в размер от 600 лева, като в случай, че не стори това ще бъде заведено дело по чл.150 от СК.

Приет по делото е социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, съгласно който родителите на детето П. са се разделили, когато той е бил в много ниска възраст. От тогава основните грижи по отглеждането му се полагат от майката. След раздялата между родителите детето е имало контакти с баща си, но не може да се установи с каква честота, 4 тъй като подадената от двамата родители информация е противоречива.

Майката е твърдяла пред социалните работници, че контактите между бащата и детето са били редки, а бащата е изложил, че също е участвал в обгрижването на сина им. В социалния доклад се сочи че родителите не са успели да съхранят толерантни взаимоотношения помежду си, като се обвиняват взаимно за настоящата ситуация. Майката отправя обвинения, че бащата дава неподходящ пример на сина си и не го търси активно, а бащата посочва, че майката манипулира детето и го отчуждава, поради което то се притеснява да се среща с баща си. Заключава се, че в интерес на детето е родителите да направят всичко възможно да положат усилия за изграждане на диалогични и толерантни отношения помежду си.

По реда на чл.15 от Закона за закрила на детето е изслушано детето П..

Момчето споделя, че няма контакт с баща си от 2022 г. и от тогава не го е виждало изобщо. Сочи, че двамата имали проблем през м. юли, когато П. помолил баща си за пари извън издръжката, приблизително за 150 лева, които му трябвали за дрехи, но баща му отказал. Излага още, че за рождения си ден помолил баща си да не кани мъж с имена Жечо Жечев, който бил в ареста. От това баща му много се запалил и напсувал него и майка му, като казал „ще вземеш ли ти да си ебеш майката и да кажеш на онзи боклук също да си ебе майката“, след което затворил телефона. Детето сочи, че този човек му е неприятен и за това помолил баща си да не го кани, защото често когато баща му го водил на банкети и го е виждал как се напива, употребява вещества и изкарва оръжия на масата. П. сочи, че баща му не го е псувал друг път, но когато майка му или баба му не са имали възможност да го гледат и са го оставяли при баща му, той го е возил пиян, понякога му е удрял шамар, дори непредизвикано. Твърди, че е спал по хижи и банкети и на следващия ден баща му направо го е водил на училище. Излага, че двамата започнали да имат контакти, когато станал на осем години, като до тогава се виждали два пъти.

Сочи, че баща му го е водил на лов, но не са ходили на почивка, като само веднъж са ходили плаж. Детето споделя още, че баща му не е правил опит да се свърже с него, въпреки че му имал телефона, като не му е звънял и за рождения ден. Веднъж през м. април дошъл до училище за да го види, но П. му казал да се маха. Твърди, че март месец са пуснали молбата за издръжката /преди опита да се видят/. П. счита, че ако баща му е искал да се свърже с него е щял да го направи, а не да завежда дело. Детето излага, че има батко на име 5

Б., който е на 35 г., като от няколко месеца не си комуникират. Излага, че два пъти е ходил при него в гр. Девин. Поддържа, че не е говорил с майка си за взаимоотношенията с баща си и буквално до сега не е споделял това на никой, нито в семейството, нито с приятели. Сочи, че след случая от 2022 г. майка му не го е насърчавала да поддържа контакт с баща си, защото сам имал глава на раменете. Твърди, че майка му не му е казвала да се обажда на баща си, а темата е табу. Сочи, че само веднъж е виждал баба си по бащина линия.

Споделя, че не иска да се вижда с баща си. Момчето сочи, че очаква баща му да направи първата стъпка и че той не му не му дава никакъв пример в живота, като прави такива неща и затова няма смисъл да се вижда с него. Заявява, че дори сега баща му да го потърси, няма да се види с него.

По делото пред първоинстанционния съд са ангажирали гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищеца – Г.К. и П.Д.. Съгласно показанията им Т. Г. и детето П. са били в много добри отношения, включително родителите помежду си са имали добра комуникация. Детето идвало на работа при баща си, а той го водел на различни мероприятия, вземал го със себе си на лов, стараел се да му помага с учението. От около две години бащата и детето не се срещали. Показанията на свидетелите се кредитират от съда като дадени от безпристрастни лица, еднопосочни и без противоречия с останалия събран по делото доказателствен материал.