Определение № 234 от 25.01.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 234 гр. София, 25.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20221000502312 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. В. К., чрез адв. Л. Л. срещу определение № 32 от 12.05.2022г., постановено по гр.д. № 114/2021г. по описа на Окръжен съд-Видин, с което производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че след даване ход по същество по делото, съдът е констатирал недопустимост на процеса, в резултат на което е прекратил производството по делото с обжалваното определение. Счита, че съдът неправилно е преценил, че с исковата молба се иска установяване на престъпни обстоятелства, извън предвидените в чл. 124, ал. 5 ГПК хипотези, поради което и неправилно е приел, че предявеният иск е недопустим. Излага подробно становище във въззивната жалба.

Моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото на първоинстанционния съд за постановяване на акт по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Определението е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е изцяло ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с която е бил предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, по която е образувано гр.д. № 114/2021г. по описа на Окръжен съд-Видин. Било е проведено надлежно гражданско производство по реда на гл.XIII от ГПК.

С определение от 28.04.2021г. съдът е наредил препис от исковата молба да бъде 1 изпратена на ответника за писмен отговор в едномесечен срок.

На 28.06.2021г. първоинстанционният съд е постановил определение по чл. 140 ГПК и е приел, че предявеният иск е допустим.

В открито съдебно заседание на 01.10.2021г. е съдът е извършил доклад на делото по реда на чл. 146 от ГПК, като едал правна квалификация на предявения иск-чл.432 ал.1 от КЗ.

Проведени са открити съдебни заседания на 19.11.2021г., 21.01.2022г., 11.03.2022г. и на 29.04.2022г., събрани са доказателства, извършени са и са приети съдебни експертизи.

В съдебно заседание на 29.04.2022г. е даден ход по същество и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок.

В срока за произнасяне, с определение от 12.05.2022г., съдът е прекратил производството по делото, след като е пиел, че е сазиран с установителен иск по чл. 124 ал.5 от ГПК, а не с иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ, изменил е правната квалификация на предявения иск и е приел, че предявяването на иск пред гражданския съд за установяване на престъпно обстоятелство, в случая извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1, б. „б“ вр. с чл. 432, ал. 1 НК, е недопустимо и е прекратил производството по делото.

Тезди изводи на първоинстанционинят съд са изключително погрешни и неправилни.

Пред първоинстанционинят съд е бил предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ, видно и от обстоятелствената част на исковата молба иот петитума на същата, както и от титулната част на исковата, в която изрично и правилно е посочена правната норма, на която се основава предявения иск. Първоинстанционният съд е дал правилвна правно квалификация на предявения иск в извършевия доклад на делото, в присъствие на страните в открито съдебно заседание, които очевидно са нямали възражения по така приетата правна квалификация.

Неправилно и незаконосъобразно първонистанционинят съд е приел в прекратителното си определение, че след като няма постановена присъда досежно деянието на делинквента, предизвикал ПТП, от което се твърди, че е постардал ищеца, и съотв. няма извършено престъпление, то гражданският е сезиран с иск за установяване на престъпно обстоятелство, от което престъпно обстоятелство ищецът търпи вреди.

В случая, няма спор и колебания, нито в теорията, нито в съдебната практика, че предявеният иск, предвид изложените фактически обсотятелства, на които еоснован и заявения петитум в исковата молба е иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ, който иск не е обвързан с установяване на евентуално престъпно поведение от страна на делинквента, причил увредите на ищеца.

Искът по чл.432 ал.1 е специален пряк иск, с който разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност".

Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна и не е обвързана от извършено престъпление от прекия делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована.

Още повече, че деликтната отговорност в гражданското право не е обвързана 2 само с осъществено престъпно поведение, и няма пречка в гражданския процес по предявен осъдителен иск с правно осн. чл.45 от ЗЗД, респ. чл.432 ал.1 КЗ да бъде установено противоправното поведение на делинквента, напротив задължение е на граждансикя съд да прецени при условията на пълно и главно доказване, осъществено ли е такова поведение, дори и в случай на престъпление, за което има влязло в сила присъда, като съобрази и обвързващата сила на същата.

Фактическият състав ( ФС) на разп. на чл.45 от ЗЗД включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата увреда, подлежи на доказване в граждансикя процес и не следва това доказване да се бърка с предявяване на иск за установяване на престъпно обстоятелство. В настоящия случай, такъв иск не е бил предявен и не следва неговата допустимост да се разглежда от съда.

Предявен е осъдителен иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и този иск следва да бъде разгледан от съда след връщане на делото, като съдът се произнесе по съществото на спора.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължанане на съдопроизводствение действия, съгл. подробно дадените по-горе указания.

Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Х-ти с-в:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 32 от 12.05.2022г., постановено по гр.д. № 114/2021г. по описа на Окръжен съд-Видин.

ВРЪЩА делото на Окръжен Съд - Видин, същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия, съгл. дадените указания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3