Решение № 1760 от 05.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1760 гр. София, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско дело № 20211100512462 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20113751/12.05.2021 г. по гр. д. № 72348/18 г., СРС, ІІ ГО, 172 с-в е отхвърлил предявените от „П.К.Б.“ ЕООД срещу АЛ. Г. Д. искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 480,01 лева по Договор за револвиращ заем №5003262014/28.01.2013 г., представляваща непогасена част от главницата, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 600,93 лв. – неустойка, дължима поради разваляне на договора; сумата от 977,01 лв. – незаплатен остатък от договорно възнаграждение, начислено на основание чл. 4 ОУ към Договор за револвиращ заем №5003262014/28.01.2013 г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 10.09.2018 г. по ч. гр. д. № 57611/2018 г. по описа на СРС, 172-ти състав. Осъдил е на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК „П.К.Б.“ ЕООД да заплати на АЛ. Г. Д. сумата от 350 лева, представляваща съдебни разноски в първоинстанционното производство.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „П.К.Б.“ ЕООД чрез юрисконсулт К.. Твърди се, че се явява необосновано и недоказано твърденито на съда за нищожност на договора и ОУ поради неравноправност на уговорките. Излага се, че ответникът е сключил договора въз основа на информиран избор, след запознаване с условията по него. Договорът отговарял на законоустановените изисквания. В чл. VI от договора били изрично посочени годишният лихвен процент, годишният процент на 1 разходите и лихвеният процент на ден. Не било необходимо описване в договора на методиката за изчисляване на лихвения процент. Оспорва се изводът на съда, че клаузата от процесния договор, по силата на която е уговорено договорно възнаграждение – възнаградителна лихва, била нищожна. Моли съда да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество претендираните от последното суми по ДРЗ.

Претендира присъждане на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД вр с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че по Договор за револвиращ заем №5003262014/28.01.2013 г. ответникът дължи на ищеца сумата от 2057,95 лв., от която - 1457, 02 лв., представляващи неизплатено парично задължение, и 600,93 лв., представляващи неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 10.09.2018 г. по ч. гр. д. № 57611/2018 г. по описа на СРС, 172-ти състав.

Ищецът „П.К.Б.“ ЕООД твърди, че на 25.01.2013 г. сключил с ответника А.Д., договор за револвиращ заем/ДРЗ/ № 5003262014, въз основа на който й предоставил сумата от 500 лв., със срок на договора - 36 месеца. Ответникът заплатил само 7 пълни вноски и една частична, след което изпаднал в забава по отношение на главницата и договорната лихва, поради което на основание чл. 10. 3.1 от Общите условия към договора същият е прекратен автоматично, а кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 08.01.2014 г., за което на ответника било изпратено уведомително писмо. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се установи, че ответникът дължи сумата от общо 2057,95 лв., представляваща непогасена главница по договор за заем, в т. ч. и начислената еднократно неустойка, съгласно уговореното в договора.

Правният интерес от предявения иск ищецът обосновава с подаденото от ответницка възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57611/2018 г. Твърди още, че неразделна част от договора били Общи условия, приети от ответника без забележки. Заемната сума била преведена по сметка на длъжника на 28.01.2013 г. Длъжникът извършил само частично погасяване на задължението си, като преустановил плащанията след 8-та вноска, която също не била платена в пълен размер и в уговорения по погасителния план срок. След тази дата, плащания по кредита не са постъпвали, което провокирало кредитора да обяви целия кредит за изцяло предсрочно изискуем, считано от 08.01.2014 г. и да начисли уговорената по ОУ неустойка, в размер на 600,93 лв. Твърди, че е съобщил за волята си да 2 обяви кредита за предсрочно изискуем, с писмо до ответника. Договорът бил сключен съгласно исканите от ответника параметри, като при подписването на искането за кредит, потребителят е бил информиран за общо дължимата сума, в т. ч. за ГПР и ГЛП. Ответникът се бил съгласил с условията по кредита. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът има непогасено задължение в общ размер на 2057,95 лв., от която 1457,02 лв. – неизплатено парично задължение, и 600,93 лв., представляващи неустойка за неизпълнение на задължения по договора, предвидена съгласно ОУ на ищеца .

Претендират се и разноски.

Ответникът АЛ. Г. Д. е оспорил предявените искове. Счита иска за недопустим и неоснователен. Направил е възражения з а изтекла погасителна давност и недействителност на договора. Твърди, че при сключването му са нарушени разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП. Излага, че договорките за лихви и такси са нищожни, т.к. дължимите суми са прекомерно завишени. Оспорва договора поради неравноправност на клаузите му. Сочи, че и щецът не предоставил погасителен план и не е представял месечни уведомления за размера на дълга. Твърди, че липсва индивидуално договаряне относно размера на лихвите и таксите, като били неравноправни и по смисъла на чл.

146, ал. 1 ЗЗП. Прави възражение за нищожност на уговорката за неустойка в размер на 50% от целия размер на заема, а не само върху неплатената част, поради противоречие с добрите нрави и поради прекомерност. В условията на евентуалност, релевира възражение за погасяване вземанията за лихви и неустойки по давност, с изтичане на 3 години от настъпване на изискуемостта.

Съдът констатира следното:

По делото е безспорно, че страните са сключили Договор за револвиращ заем /ДРЗ/ № 5003262014/25.01.2013 г., по силата на който кредиторът и настоящ ищец е отпуснал в заем на ответника сумата от 500лв., която сума превел на кредитополучателя на 28.01.2013 г. на посочена та от него сметка, открита в банка "Юробанк и Еф Джи България" АД.

На 25.01.2013 г. страните са сключили Договор за револвиращ заем/ДРЗ/ № 5003262014, с който са договорили следните параметри на заема, посочен като вид „Profi Made“: Сума на заема - 500., срок на заема - 36; размер на вноска: 50; общо задължение: 1843,13; ГПР /%/: 179,41: годишен лихвен процент/ГЛП/: 115,63: лихвен процент на ден: 0, 32; сума на всеки револвинг: 348; договорно възнаграждение при револвинг: 852 и общо дължимо по револвинга: 1200.

Съгласно Извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № 5003262014, с клиент АЛ. Г. Д. , последният е извършил плащания по кредита в общ размер на 388 лв., като е преустановил плащанията по кредита след 26.09.2013 г. /за която дата има данни, че е извършено последно плащане на месечна вноска, с падеж 23.09.2013 г. /. Съгласно извлечението, длъжникът е погасявал дължимите месечни вноски, със закъснение от порядъка на между 3 и 34 дни от падежа на всяка вноска, т. е. бил е неизправна страна по договора.

3

Ищецът е представил заверен препис от подписания между страните Договор за револвиращ заем № 5003262014/25.01.2013 г., от който се установява, че ръчно попълнените данни относно клиента и параметрите на кредита са изпълнени с различна химикална паста и различен почерк, т. е. са изпълнени от различни лица. Липсват доказателства, че данните в различните части от договора са попълнени по едно и също време и в присъствието на клиента. Настоящата инстация също приема за очевидно, че сумата на заема, срокът на заема, размерът на вноската и общо дължимо по револвинга са попълнени с друг химикал и от друго лице, различно от лицето, попълнило останалата ръкописна част от договора. По делото е приобщено като писмено доказателство уведомително писмо до длъжника А.Д., което ищецът твърди, че е изпратил и с което е съобщил, че договорът е едностранно прекратен, считано от 08.01.2014 г., поради нарушение на задълженията на кредитополучателят, както и че непогасената част от заема му възлиза на 1457,02 лв., плюс 2,00 лв. лихва за забава, но не са представени доказателства, че това уведомително писмо е стигнало до знанието на ответника. В писмото е посочено, че съгласно уговореното в ОУ, при просрочие при плащането на главницата, върху остатъчния размер на задължението била начислена неустойка в размер на 50 %, като така общия размер на задължението възлизал на сумата от 2187,53 лв.

По направените във въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема следното:

Договорът за кредит/заем/, какъвто е и настоящият, е финансова услуга по смисъла на дадената легална дифиниция в т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите. Към момента липсва изрична законова дефиниция на „договор за револвиращ кредит“, респ. на „договор за револвиращ заем“.

Съгласно правната теория револвиращият кредит /заем/ е вид банков кредит, който представлява възобновяем банков кредит в рамките на предварително уговорена кредитна линия. Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в Търговския закон, Закона за кредитните институции и в специалния Закон за потребителския кредит, поради което разпоредбите на същите следва да бъдат съобразени. Съгласно легалното определение в чл.

430, ал. 1 ТЗ с банковия договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Въззивното дружество няма качеството и статута на Банка по смисъла на чл. 2 от ЗКИ, а представлява финансова институция, която по смисъла на чл. 3 от ЗКИ е регистрирана с основна дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този 4 закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за револвиращ кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия даговор. Въззивният съд приема, че договорът за револвиращ кредит както и останалите търговски сделки се подчинява на общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени правила за сключването и действителността му.