Решение № 69 от 19.02.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Плевен, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря Е. М. Р. като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500010 по описа за 2024 година С решение №1504 от 25.10.2023 г. по гр.д. №6858/2022 г. Плевенски Районен съд е ОТХВЪРЛИЛ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“АД-гр. Плевен, с ЕИК: *** против В. И. В., от гр. П., с ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 415 от ГПК, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с цена на иска за главница: 561.32 лв., с цена на иска за лихва: 51.92 лв., с обща цена на исковете: 613.24 лв., с петитум: да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в гр. П., ж.к „С.“, бл.*, вх.*, ап.*: 561.32 лв. – главница за периода 01.11.2019 г. до 30.04.2022 г., 51.92 лв. – мораторна лихва за периода 03.01.2020 г. до 04.08.2022 г. и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлениетото за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4417/2022 г. по описа на Плевенски Районен съд до окончателното изплащане на сумата.

Недоволен от решението в частта му, с която е отхвърлен иска за признаване съществуването на вземането за ½ от първоначално претендираните главница и мораторна лихва, е останал ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“АД и на 13.11.2023 г. е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен иска по чл.422 от ГПК относно ½ 1 от първоначално претендираните главница и мораторна лихва и да бъдат присъдени разноските за двете инстанции.

Въззивникът твърди, че е представил доказателства, от които е видно, че процесния имот е деклариран като съсобствен при равни права между В. И.

В. и сина М. Т. В., който е починал на *** г. и е ставил за свои наследници съпруга и дъщеря. Според въззивника, тези доказателства не са обсъдени в обжалваното решение, а те му дават основание да претендира съществуването на ½ от първоначално заявеното вземане, а именно: 280.66 лв. – главница за периода 01.11.2019 г. до 30.04.2022 г., 25.96 лв. – мораторна лихва за периода 03.01.2020 г. до 04.08.2022 г.; законната лихва върху главницата, начислена от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6858/2022 г. по описа на Плевенски Районен съд до окончателното изплащане на сумата.

Въззивникът сочи, че в решението на Плевенски Районен съд представените от него фактури, справка по компоненти на задължението, молба за откриване на партида и справка-извлечение по клиентски номер не са обсъдени. Първоинстанционния съд не е коментирал и приетите експертни заключения по назначените съдебно-икономическа експертиза и съдебнотехническа експертиза. Дефакто е направен анализ на несъществуваща фактическа обстановка и в диаметрална противоположност на представените писмени доказателства, т.е. липсват относими мотиви и това прави решението неправилно.

Препис от въззивната жалба е връчен на 11.12.2023 г. на особения представител на въззиваемата В. И. В. – адв. В. П. и на 13.12.2023 г. тя е подала отговор, в който моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Адв. В. П. счита, че представените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“АД доказателства не удостоверяват, че В. И. В. е собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот. Сочи, че липсват доказателства за облигационни отношения между страните по делото относно топлоснабдяването на процесния недвижим имот; за реално потребление на топлинна енергия и неговото отчитане, съобразно избора на етажните собственици.

С определение №67 от 11.01.2024 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането ѝ.

В о.с.з. на 08.02.2024 г. процесуалният представител на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“АД-гр. Плевен – юриск. Ватовски е пледирал за отмяна на обжалваното решение, а особеният представител на В. И. В. – адв. П. – за неговото потвърждаване.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД твърди, че В. И. В. като собственик 2 на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ж.к „С.“, бл.*, вх.*, ап.*, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че като такъв не е погасила задълженията си за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2022 г., в т.ч. 561.32 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4417/2022 г. по описа на Плевенски Районен съд до окончателното изплащане на сумата и 51.92 лв. – мораторна лихва за периода 03.01.2020 г. до 04.08.2022 г.

В исковата молба се сочи, че от общата сума 561.32 лв. за отопление с ИРУ се дължат 298.85 лв., за отопление без ИРУ – 126.42 лв., за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация – 246.10 лв. и за услуга „дялово разпределение“ – 20.37 лв., с корекции – 0.30 лв.

В исковата молба се твърди още, че дължимите месечни суми следва да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Неизпълнението на това задължение поражда основание да се претендира лихва за забава за периода от 03.01.2020 г. до 04.08.2022 г. в размер на 51.92 лв.

За удостоверяване собствеността върху процесния апартамент с исковата молба са представени писмо изх. №150332000177995/11.09.2020 г. на ТД на НАП-Велико Търново и приложена към писмото справка за притежавани недвижими имоти; справка от НБД „Население“ относно В. И.

В.; искане изх. №7810/26.06.2021 г. на ЧСИ В. С. за вписване на възбрана по негово изп.д. №250/2017 г. с длъжник В. И. В. върху процесния недвижим имот; писмо изх. №МДТ-4036/04.12.2020 г. на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ при Община Плевен; декларация от 29.05.1998 г. по чл.14 от ЗМДТ, подадена от М. Т. В..

Допълнително по искане на ищеца по делото е ангажирана справка вх.

№32/2023 г. относно М. Т. В..

С молба от 23.02.2023 г. “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД е уточнило, че иска му е насочен само срещу В. И. В..

Ищецът твърди, че в производството по ч.гр.д. №4417/2022 г. по описа на Плевенски Районен съд му е издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, която е връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Това наложило приложението на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Със съобщение, връчено на 29.11.2022 г., му е указано да предяви иск по чл.422 от ГПК и на 29.12.2022 г. той предявил иск с петитум: да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в гр. П., ж.к „С.“, бл.*, вх.*, ап.*: 561.32 лв. – главница за периода 01.11.2019 г. до 30.04.2022 г., 51.92 лв. – мораторна лихва за периода 03.01.2020 г. до 04.08.2022 г. и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4417/2022 г. по описа на Плевенски Районен съд до окончателното изплащане на сумата.

3

В. И. В. не е намерена на постоянния и настоящ адрес, нито по месторабота. С писмо изх. №672/01.06.2023 г. на Адвокатска колегия Плевен е определена адв. В. П. за назначаване като особен представител на В. И. В..

Възнаграждението на особения представител в размер на 400 лв. е платено от ищеца.

С отговора особеният представител на В. И. В. – адв. П. е възразила, че представените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“АД доказателства не удостоверяват, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот; че липсват доказателства за: облигационни отношения между страните по делото относно топлоснабдяването на процесния недвижим имот; за реално потребление на топлинна енергия и неговото отчитане, съобразно избора на етажните собственици. Адв. П. е поискала съдът да укаже на ищеца, че не сочи съответните доказателства.

В отговора си особеният представител не е оспорил конкретно фактурите, приложени към исковата молба. Не е възразил срещу допускането на поисканата от ищеца съдебно-техническа експретиза и е поставил допълнителен въпрос на ВЛ. Поставил е допускането на поисканата от ищеца съдебно-икономическа експертиза в зависимост от заключението по съдебнотехническата експертиза.

Плевенски Районен съд е постановил на основание чл.140 от ГПК определение №3343 от 02.08.2023 г., с което е допуснал поисканите от ищеца съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи, без да включи въпроса на адв. П. към ВЛ и без да съобрази поставеното от нея условие за допускането на съдебно-икономическата експертиза.

Експертните заключения на инж. Й. Й. и В. В. са приети в о.с.з. на 26.09.2023 г. без възражения на страните.

Видно от заключението на ВЛ инж. Й., сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа. През процесния период абонатната станция е работила, като монтираният там общ топломер е преминал през съответните технически проверки и е бил отчитан ежемесечно. Доставяната до апартамента топлинна енергия е отчитана чрез единствения ИРУ. Разпределена е и топлинна енергия за щранг-лирата в банята, която не е оборудвана с ИРУ. При разпределението на топлинната енергия в СЕС е спазена съответната Методика. Изводите си ВЛ е направило на база данните от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”АД и „НЕЛБО“АД. ВЛ не е посещавало имота, а и това едва ли е било възможно предвид невъзможността ответницата да бъде открита на адреса и да окаже нужното съдействие за оглед.

Видно от заключението по съдебно-икономическата експертиза, изготвено от ВЛ В., за процесния период се дължи общата сума 560 лв., в т.ч.:

245.33 лв. – за отопление с ИРУ; 99.98 лв. – за отопление без ИРУ; 198.84 лв.

– за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и 15.85 лв. – за услуга „дялово разпределение“. Общият размер на лихвата за забава е 56.08 4 лв. Изводите си ВЛ е направило на база документите по делото и проверка в счетоводството на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”

АД.

Особеният представител не е възразил конкретно срещу редовността на това счетоводство или срещу кореспонденцията му с останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, Плевенски Районен съд е приел, че сред представените от ищеца доказателства липсва „документ за собственост“. Според Плевенски Окръжен съд, от приложените към исковата молба доказателства се установява, че съпругът на В. И. В. – Т. А. В. е починал, като процесният имот се е водил в данъчните служби като негов по силата на договор от 12.06.1987 г., сключен със „Социалинвест“ЕООД-гр.

Плевен. Установява се още, че с декларация от 29.05.1998 г. по чл.14 от ЗМДТ процесния имот е деклариран като съсобствен при равни права между съпругата и сина на Т. А. В., а именно – между В. И. В. и М. Т. В., който също е починал. От допълнителното представената справка вх. №32/2023 г. се установява, че М. Т. В. е починал на *** г. и че има съпруга – Б. П. В. и дъщеря – Д. М. К., което означава, че неговата ½ ид.ч. от имота не е наследена от майка му В. И. В., а от съпругата и дъщеря му. Според въззивния съд, от 29.05.1998 г. /когато е подадена данъчната декларация/ до 11.09.2020 г. /когато е направена справката на ТД на НАП-Велико Търново/ В.

И. В. е собственик на ½ ид.ч. от топлоснабдения имот. Вписването на възбрана върху процесния имот на 15.07.2021 г. за обезпечаване задължение на В. И. В. косвено сочи, че към този момент тя е собственик на ид.ч. от процесния имот.

Плевенски Районен съд се е позовал на чл.150, ал.1 и на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според които продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на битови клиенти се осъществява при публично известни условия, като качеството на потребител на топлинна енергия възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост върху топлоснабдения имот, без да е необходимо сключването на договор или откриването на партида. В противоречие с тези разпоредби обаче е приел, че по делото липсват доказателства за сключен между В. И. В. и „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”АД договор и за открита в