Решение № 22 от 21.03.2019, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.

Ловеч,………....2019г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

При секретаря Веселина Василева, като разгледа докладваното от съдията т.д.№82 по описа за 2018г. и за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

Образувано е по предявени от Н.П.Н., ЕГН ********** с адрес:

***, чрез адв.Д.Д.Н. ***, със съдебен адрес:*** против ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.*******обективно съединени искове с посочено правно основание чл.432, ал.1 във връзка с чл.380 от Кодекс за застраховането за сумата 100 000.00 лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея болки и страдания от смъртта на Ц.П.П., б.ж. на гр.Ловеч, починал на 06.09.2016г. в резултат на настъпило на 05.09.2016г. пътно транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 05.09.2016г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се излага, че на

05.09.2016г. около 19.00 часа на уличното платно пред вх.„А” на бл.309 в ж.к.„Младост”, гр. Ловеч, при управление на л.а. марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с ДК № *********, П.Б.П.от гр.Ловеч, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.40, ал.1 от ЗДвП.

По случая било образувано сл.д.№57/2016г. по описа на ОСлС - Ловеч. След приключване на досъдебното производство, делото било внесено с обвинителен акт срещу виновния водач, като с влязлата в законна сила Присъда №4/23.02.2018г., постановена по НОХД №358/2017г. по описа на Окръжен съд – Ловеч П.Б.П.е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта.

Ищцата твърди, че пострадалият Ц.П.П.,

ЕГН ********** бил на 77 години, здрав и жизнен и с нея поддържали изключително близки взаимоотношения. Между нея и брат й Ц.П.П. била изградена особено близка трайна и дълбока емоционална връзка до момента на смъртта му /изразяваща се в търсене на постоянен контакт по между им, празнуване на лични и общи семейни празници, споделяне на радостни и трудни житейски моменти/.

Ищцата сочи, че в следствие на загубата на брат си Ц.П.П., търпи, а и ще продължи да търпи за в бъдеще големи по интензитет и продължителни по време /до края на живота си/ болки и страдания, които надхвърлят обичайната мъка, която близки и роднини обикновено изпитват при получаване на новина за смъртта на техен роднина. С неговата смърт тя безвъзвратно била лишена от подкрепата на любимия човек за съвместно изживяване на радостни или трудни моменти. Загубата му се отразила изключително тежко на здравословното и емоционално й състояние. Чувствала, че е загубила смисъла на живота си. От нелепата смърт на брат си изживяла стрес, който не може да опише с думи.

Към момента на настъпване на злополуката - 05.09.2016г. л.а. марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с ДК № ********* имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на МПС /автомобилистите/, с ответното дружество посредством Застрахователна полица №BG/23/116002000942 по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със срок на валидност до 01.08.2017 година.

Сочи, че юридическият факт, от който произтича вземането за заплащане на обезщетението е настъпилата смърт на Ц.П.П., ЕГН ********** в резултат на ПТП-то от 05.09.2016 година.

Пред застрахователната компания на виновния водач - ответник по настоящия спор, образували преписка по щета № 0411-550-0002-2017г., но застрахователят отказал плащане, тъй като и живялата с него на съпружески начала в едно домакинство Ани Мирославова Ралчева е предявила претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ищцата твърди, че до момента „ЗАД

„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК ******* не я е обезщетило финансово за преживените от нея болки и страдания, настъпили в резултат от смъртта на брат й Ц.П.П., ЕГН **********, загинал в следствие на ПТП-то от 05.09.2016 година.

На основание чл.127, ал.4, пр.1-во от ГПК ищцата представя банкова сметка, ***.

Направено е и искане ответникът, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с ал.1, т.2 от ЗА да заплати полагащият се адвокатски хонорар по всеки един от предявените искове.

На основание чл.367, ал.1 от ГПК с Разпореждане №575 от 12.10.2018г., съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответника с указанията по чл.367 – чл.370 от ГПК.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК с отговора на исковата молба ответникът З. А. Д. „ОЗК

– Застраховане”АД, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителните Директори А.

Л.и Р. Д., чрез Адвокатско дружество „Х., Т. и И.”, представлявано от адв. И.И.,***, офис 18 на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК, прави възражение за местна подсъдност, като счита, че в случая компетентен да разгледа спора е не Окръжен Съд - гр. Ловеч, а Софийски градски съд.

По основателността на исковата претенция ответникът излага следното:

На първо място оспорва активната процесуална легитимация на ищцата относно претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Намира последното за недължимо и необосновано Позовава се на Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018г. на ВКС. Твърди, че между починалия и ищцата не е изградено особено близка и трайна житейска връзка. Ако подобна връзка е налице - по делото не са предоставени доказателства за полагане на взаимна грижа. От документите по делото е видно, че Н. дори не знае имената на жената, с която брат й е във фактическо съжителство в продължение на 18 години. Починалият не е канил ищцата за отбелязване на лични поводи и празници. Във връзка с изложеното не намира за доказано обстоятелството, че Н. търпи значителни морални болки и страдания с продължително проявление във времето. В този смисъл не намира каквато и да било логика едва към настоящия момент ищцата да претендира обезщетения и не е известно каква е причината едва сега да предяви претенцията, ако действително през времето са търпени и се търпят вреди.

На второ място ответникът оспорва изключителната вина на водача П.Б.П.за причиняване на вредоносния резултат, по аргумента на разпоредбата на чл.300 от ГПК.

На следващо място оспорва механизма на настъпилото ПТП. Счита, че описания в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия се. В тази връзка и предвид факта, че не е изяснена действителната фактическа обстановка, оспорвам механизма на ПТП, описан в исковата молба. Счита, че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД„ОЗК – Застраховане”АД МПС.

Поддържа, че в конкретния случай вина за получените увреждания има и починалият. Твърди че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от Ц.П.П. в много висока степен.

Ответникът счита, размера на исковете, предявени по Кодекса на застраховането за прекомерни, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия в много голяма степен, настъпило като резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, счита, че размерът на обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на починалия. Съгласно съдебната практика обективното съпричиняване е достатъчно за намаляване на обезщетението (в този смисъл е Определение № 739 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Т.М.).

Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият починал е допринесъл за тяхното настъпване.

Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск. На отделно основание, счита иска по акцесорния иск за неоснователен, от момента от който се претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „ОЗК –Застраховане”АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията, както за имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди. Моли да се има предвид, че отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна.

По доказателствените искания на ищеца ответникът възразява срещу искането за допускане на двама свидетели на ищцата, с чиито показания се цели установяването на претърпените болки и страдания. Намирам, че не е възможно трето лице да определи дали ищцата е изпитвала болки и страдания.

Освен това и с разпита на двамата свидетели се иска да се установят едни и същи обстоятелства.

При изложените съображения ответникът счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД„ОЗК – Застраховане” АД, поради което, моли съда да приеме исковете за неоснователни и необосновани и да ги отхвърлите изцяло. Моли за разноските по делото и за адвокатско възнаграждение.

Приетият от съда отговор ведно с приложенията, с Разпореждане №670 от 19.11.2018г., на основание чл.372, ал.2 от ГПК е изпратен на ищцата. От страна на ищеца, в срока по чл.372, ал.1 от ГПК е подадена допълнителна искова молба.

Ищцата счита направеното възражение, че спорът не е подсъден на Окръжен съд - Ловеч за неоснователно, с оглед разпоредбата на чл.115, ал.2 от ГПК. Ищцата сочи, че не е спорен факта, че е сестра на пострадалия при ПТП от 05.09.2016г. Ц.П.П., ЕГН **********, б.ж. на гр.Ловеч. Спорно е обстоятелството, че дали тя попада в кръга от лицата, визирани в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, както и обстоятелството, че по между им е имало изградена дълбока, трайна и здрава емоционална връзка, както и че търпи от неговата смърт болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.

Оспорва твърдението на ответника, че между нея и пострадалия при ПТП-то неин брат не са били налице взаимна грижа и обич, помощ, за емоционална подкрепа и доверие. Оспорва направеното възражение за съпричиняване.

При установените обстоятелства и предвид обществено-икономическите отношения към момента на настъпване на злополуката, счита размера на исковата претенция за претърпените от нея неимуществени щети за справедлив. Ищцата поддържа направените в исковата молба доказателствени искания. Възразява да се уважават направените от ответника в отговора на исковата ни молба доказателствени искания, като неоснователни, на основание влязлата в законна сила присъда и разпоредбата на чл.300 от ГПК.

С Разпореждане №724 от 04.12.2018г. съдът е изпратил препис от допълнителната искова молба на ответника, на когото е указал, че в двуседмичен срок от получаването й може да подаде допълнителен отговор.

От ответната страна по реда на чл.373, ал.2 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа подадения отговор по аргументите, посочени в него.

С Разпореждане №724 от 04.12.2018г. съдът е изпратил препис от допълнителната искова молба на ответника, на когото е указал, че в двуседмичен срок от получаването й може да подаде допълнителен отговор.

От ответната страна по реда на чл.373, ал.2 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа подадения отговор по аргументите, посочени в него.

С Определение №55 от 31.01.2019г. постановено по реда на чл.374, ал.1 от ГПК, съдът е приел, че предявените искове са процесуално допустими, като за ищцата е налице правен интерес от тяхното предявяване пред компетентния за тяхното разглеждането – Окръжен съд - Ловеч. Съгласно общото правило за местна подсъдност – чл.105 от ГПК, иска се предявява пред съда, в района на който е постоянния адрес или седалището на ответника. В случая е приложима местната подсъдност уредена в чл.115, ал.2 от ГПК (нова, ДВ, бр.86 от 2017г., изм. бр.65 от 2018г., в сила от 7.08.2018г.), съгласно която исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящия или постоянния адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие, поради което настоящето производство е подсъдно на Окръжен съд – Ловеч.