Решение № 83 от 24.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20251001000817 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№93901/05.08.2025 година от К. С.

П., ЕГН-**********, чрез назначения особен представител адв.А. Н. И. срещу решение №1045/14.07.2025 година, постановено по т.д. №1433/2023 година по описа на СГС, ТО, VI-11 –ти състав, В ЧАСТТА, с която се признава за установено по предявените от НАП срещу „Санатит“ ЕООД /н/ и К. С. П. искове с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, че не съществува следното вземане, включено в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Санатит“ ЕООД /н/, а именно: вземане на К. С. П. за сумата от 7127.76 лева – неплатено трудово възнаграждение за периода м.08,2014-м.03.2015 година и обезщетение по чл.221 КТ като погасено по давност, както и са осъдени да заплатят на СГС сумата от 71,28 лева – държавна такса по делото, както и на НАП сумата от 1070 лева разноски по делото.

Решението е постановено, при участието на синдика на „Санатит“ ЕООД.

1

Твърди се в жалбата, че решението е неправилно, тъй като ответницата К. П. е представила изпълнителен лист, а искането е предявено в срок. От датата на влизане в законна сила на решението до датата на предявяването пред съда по несъстоятелността не са изтекли пет години. Моли да се отмени решението, в обжалваната част като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният иск.

Въззиваемата страна НАП не е депозирала отговор.

Синдикът на „Санатит“ ЕООД /н/ е депозирал отговор, в който излага, че подадената въззивна жалба е основателна, тъй като приетите вземания не са погасени по давност. Възражението за изтекла давност е лично процесуално право на длъжника, което осуетява с волеизявление пред компетентния съдебен орган правото на иск или правото на принудително изпълнение, поради което може да бъде извършено само от него. Моли да се отмени решението, в обжалваната част като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният иск.

Постъпила е въззивна жалба вх.№99803/25.08.2025 година от Б. Д. Т., ЕГН-**********, чрез назначения особен представител Д. Б., САК срещу решение №1045/14.07.2025 година, постановено по т.д. №1433/2023 година по описа на СГС, ТО, VI-11 –ти състав, В ЧАСТТА, с която се признава за установено по предявените от НАП срещу „Санатит“ ЕООД /н/ и Б. Д. Т. искове с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, че не съществува следното вземане, включено в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Санатит“ ЕООД /н/, а именно: вземане на Б. Д. Т. за сумата от 3385,88 лева – неплатено трудово възнаграждение за периода м.10,2014-м.03.2015 година и обезщетение по чл.221 КТ в размер на 545,20 лева, както и сумата от 463,42 лева-главница обезщетение по чл.224 КТ, присъдени с издаден изпълнителен лист по гр.д.602/2015 година по описа на РС – Видин, като погасено по давност, както и са осъдени да заплатят на СГС сумата от 50 лева –държавна такса по делото, както и на НАП сумата от 700 лева, разноски по делото.

Твърди се в жалбата, че решението е неправилно, тъй като не са обсъдени доказателства, които са събрани по делото. Видно от събраните материали дългът на Б. Т. е предявен като негово вземане в производството по несъстоятелност, което е станало с надлежна молба, като към молбата е 2 представено удостоверение на ЧСИ В. Т., с което същата удостоверява вида вземания и точния им размер, като е видно, че са извършени изпълнителни действия, които прекъсват давността. Моли да се отмени решението, в обжалваната част като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният иск.

Въззиваемата страна НАП не е депозирала отговор.

Синдикът на „Санатит“ ЕООД /н/ не е депозирал отговор.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, В ЧАСТТА, с която се признава за установено по предявените от НАП срещу „Санатит“ ЕООД /н/ и В. К. Й. искове с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, че не съществува следното вземане, включено в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Санатит“ ЕООД /н/, а именно: вземане на В. К. Й. за сумата от 16610,36 лева – неплатено трудово възнаграждение за м.06.2014 година, както и за периода м.08,2014-м.03.2015 година и обезщетение по чл.221 КТ като погасено по давност, както и са осъдени да заплатят на СГС сумата от 166,10 лева –държавна такса по делото, както и на НАП сумата от 1950 лева разноски по делото.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ.

В исковата си молба от 01.08.2023 година ищецът Национална агенция за приходите твърди, че с решение №10513/13.08.2021 година, постановено по в.т.д. №6010/2019 година по описа на Софийски апелативен съд е обявена неплатежоспособността на „Санатит“ ЕООД и е открито производството по несъстоятелност на дружеството, като в списъка на приетите вземания на кредитори на „Санатит“ ЕООД /н/ по чл.688, ал.1 ТЗ са включени вземанията на К. С. П. за сумата от 7127.76 лева – неплатено трудово възнаграждение за периода м.08,2014-м.03.2015 година и обезщетение по чл.221 КТ, вземане на Б. Д. Т. за сумата от 3385,88 лева – неплатено трудово възнаграждение за периода м.10,2014-м.03.2015 година и обезщетение по чл.221 КТ в размер на 545,20 лева, както и сумата от 463,42 лева - главница обезщетение по чл.224 КТ. Твърди, че вземанията са погасени по давност, тъй като не са предприети действия по събирането им в петгодишен срок, считано от датата на влизане в сила на съдебните решения, с които са присъдени. В случай, че списъкът на приетите вземания бъде одобрен във вида, в който е изготвен, то посочените 3 кредитори биха получили удовлетворяване преди вземанията на останалите хирографарни кредитори на длъжника, включително публичните вземания, възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу дружеството. С определение №261400/17.07.2023 година, постановено по т.д. №1816 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, обявено в ТРРЮЛНЦ под №20230718155445, съдът по несъстоятелността е оставил без уважение подаденото от НАП възражение с правно основание чл.690 ТЗ, като е приел, че правото на възражение за изтекла погасителна давност принадлежи само на длъжника, поради което в законоустановения срок предявява иск за установяване несъществуването в производството по несъстоятелност на вземанията на тези кредитори.

Ответникът „Санатит“ ЕООД /н/, редовно уведомен не е подал писмен отговор и не взема становище по исковете.

Ответникът Б. Д. Т., чрез назначения особен представител адв.Д.Б. твърди, че искът е допустим, но по отношение размера и основанието неоснователен.

Ответникът К. С. П., чрез назначения особен представител адв.П.Г. твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че ищецът не оспорва вземанията и техните основания, но се позовава на изтекла погасителна давност, което е правомощие на длъжника и не може да бъде упражнявано от кредитор.

Синдикът на „Санатит“ ЕООД /н/ е подал писмен отговор, с който твърди, че исковете са допустими, като предявени в преклузивния срок, но ги оспорва с възражението, че правните последици на погасителната давност не настъпват служебно, а само въз основа на волеизявление на заинтересувано лице. Възражението за изтекла погасителна давност е лично процесуално право, което той може и да не упражни. Трето лице, макар и кредитор не да се позове на давност, тъй като съгласно нормата на чл.120 ЗЗД тя не се прилага служебно. Допълнителен аргумент за невъзможността трето лице – кредитор да се позове на изтекла в полза на длъжника погасителна давност е и самата разпоредба на чл.134 ЗЗД, която допуска кредиторът да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването, на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.

4

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените искове.

Липсва спор между страните, а и се установява от обявените по партидата на дружеството обстоятелства, че с решение №10513/13.08.2021 година, постановено по в.т.д. №6010/2019 година по описа на Софийски апелативен съд е обявена неплатежоспособността на „Санатит“ ЕООД и е открито производството по несъстоятелност на дружеството, като в списъка на приетите вземания на кредитори на „Санатит“ ЕООД /н/ по чл.688, ал.1 ТЗ са включени вземанията на К. С. П. за сумата от 7127.76 лева – неплатено трудово възнаграждение за периода м.08,2014-м.03.2015 година и обезщетение по чл.221 КТ, вземане на Б. Д. Т. за сумата от 3385,88 лева – неплатено трудово възнаграждение за периода м.10,2014-м.03.2015 година и обезщетение по чл.221 КТ в размер на 545,20 лева, както и сумата от 463,42 лева - главница обезщетение по чл.224 КТ.

Видно от представеното определение №261400/17.07.2023 година, постановено по т.д. №1816 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, съдът по несъстоятелността е оставил без уважение подаденото от НАП възражение срещу включването на вземанията на К. П. и Б. Д. Т., като същото е вписано под №20230718155445.

Липсва спор, а и се установява от представените доказателства, че вземанията са предявени, както следва: от Б. Д. Т. на 15.12.2021 година и от К.

П. на 01.12.2021 година. Вземанията на К. П. произтичат от съдебни решения, по които са издадени изпълнителни листи и са образувани изпълнителни дела, както следва: изп.д. №20151320401066 и изп.д. №20151320402077 по описа на ДСИ Видин, а за Б. Д. по изп.лист от 13.07.2015 година, по който е образувано изп.д. №20157240400470.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предмет на производството по делото е иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ.

Процесуалната допустимост на иска по чл.694, ал.1 ТЗ се определя от наличието на процесуална легитимация на ищеца. За да е налице процесуална легитимация лицето, което предявява иска следва да има качеството кредитор на несъстоятелността, като следва същият да е направил възражение, което да 5 е отхвърлено, а искът да е предявен в предвидения преклузивен срок.

Тези предпоставки са налице и по тях не е налице спор между страните, а и се установяват от вписванията по партидата на търговското дружество.

Спорните вземания представляват присъдени суми за трудови възнаграждения и имат характера на вземания, за които важи служебното вписване, което представлява една допълнителна защита, респ. привилегия за носителите на тези вземания. Основанието и размера не се оспорват от кредитора, а единственият спорен въпрос по делото е погасени ли са по давност вземанията и може ли това възражение да бъде направено от кредитор.

Кредиторът НАП е направил възражение за погасяване на вземането по давност, като в производството по чл.694, ал.1 ТЗ кредитор е легитимиран да направи възражение за погасяване на вземането на друг кредитор по давност, тъй като съгласно разпоредбата на чл.134 ЗЗД правото на възражение на длъжника относно изтекла погасителна давност няма строго личен характер/в този смисъл разяснителната част на т.3 от ТР №4/17.12.2012 година на ОСГК на ВКС и решение на ВКС по т.д.1046/2021 година на ВКС/.

Давностният срок започва да тече от момента, в който поражда правото на иск, като в процесния случай предвид наличието на влезли в сила съдебни решения, от датата на влизане в сила на съдебното решение, като към момента на предявяване на вземанията е изтекъл период по-голям от пет години, поради което вземанията са погасени по давност.

Съгласно постановките на ТР №3/2020 година на ОСГТК на ВКС погасителна давност не тече по образувани изпълнителни дела преди датата 26.06.2015 година, но видно от данните по делото изпълнителните листи са издадени след тази дата, поради което до датата на откриване на производството по несъстоятелност на дружеството – 13.08.2021 година, респективно датата на предявяване на вземанията, за да се прекъсне давността, в тежест на ответниците е да установят предприемане на изпълнителни действия, съобразно постановките за давността в изпълнителното производство, дадени в ТР №2/2013 година на ОСГТК на ВКС, каквито по делото до приключване на устните състезания не са представени. Предвид горното, вземанията са погасени по давност, а предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.