Решение № 5205 от 22.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5205 гр. София, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20221110167843 по описа за 2022 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на К. М. А., ЕГН **********, срещу „...........“ АД, ЕИК ........, с която са предявени при условията на обективно, евентуално съединяване установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 10 от Договор за потребителски кредит № ............ г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на сумата от 624,00 лева при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът е предявил насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ищеца по първоначалния иск за заплащане на сумата о т 753,57 лева – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ............ г., ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба до плащането, на сумата от 105,56 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 08.07.2022 г. до 08.02.2023 г., както и сумата от 42,81 лева – мораторна лихва за забава за периода 08.08.2022 г. – 20.04.2023 г. При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 700,00 лева /съобразно допуснато уточнение на НИМ в открито съдебно заседание на 27.09.2023 г./, с която ответницата по насрещния иск се е обогатила неоснователно при начална липса на основание.

В първоначалната искова молба се твърди, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № ............ г., съгласно който ищцата е получила заемна сума в размер на 800 лева със задължение да я върне на 10 месечни анюитетни вноски. Сочи се, че в процесния договор кредиторът бил уговорил, че ищцата следва в срок от 3 дни да предостави обезпечение, представляващо поръчителство на едно физическо лице, за което били поставени множество условия, като при неизпълнение на това задължение се дължала неустойка в размер на 624 лева. Счита се, че процесната неустоечна клауза е нищожна, като протИ.речаща на добрите нрави, поради заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото възнаграждението е следвало да влезе в ГПР, като общ разход за потребителя. Навежда се, че по същество се начислява печалба за кредитора, надбавка към главницата, поради което неустойката е следвало да бъде включена в ГПР и ГЛП, което влече недействителност на целия договор. Моли се съда да прогласи нищожността на процесната договорна клауза.

Претендират се разноски

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника по първоначалните искове „...........“ АД. В отговора си ответното дружество прави изрично признание на предявените срещу него искови претенции, с които се отправя искане за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка от процесния договор за потребителски кредит. Счита, че дружеството не е дало повод за завеждане на исковете, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските във връзка със същия моли да бъдат възложени в тежест на ищеца.

В насрещната искова молба, обективирана в отговора по чл. 131 ГПК, ищецът по насрещните осъдителни искове излага фактически твърдения, че действително между „...........“ АД, в качеството на кредитор, и К. М. А., в качеството му на кредитополучател, е бил сключен Договор за потребителски кредит ............ г., по силата на който в полза на К.

М. А. е бил предоставен паричен заем в размер на сумата от 800,00 лева със срок за връщането й от 10 месеца. Твърди, че договорът е бил сключен по реда на ЗПФУР, чрез официалната интернет страница на финансовата институция – www.kinti.bg, чрез средствата за комуникация от разстояние. На кредитополучателя била предоставена преддоговорна информация, под формата на стандартен европейски формуляр и Общи условия за предоставяне на потребителски кредит на физически лица от „...........“ АД, а след одобряване на искането за отпускане на кредита, и договор за потребителски кредит от 08.04.2022 г. с всички приложения към него. Поддържа, че кредитополучателят е потвърдил, че се е запознал със същите и е изразил съгласието си за сключване на договора. Договорът се считал за сключен след получаване от кредитора на изявлението на кредитополучателя и потвърждаването на този факт. Излага, че на датата на сключване на договора – 08.04.2022 г., „...........“ АД е предоставил заемната сума, която К. М. А. е получила на каса на „..............

АД. Посочва се, че по сключения между страните договор кредитополучателят е извършил частично плащане в общ размер на сумата от 100,00 лева на 25.06.2022 г., след което е преустановила плащанията. Крайният срок за връщане на дължимите суми настъпил на 08.02.2023 г. Посочва се, че останалите непогасени от ответника вземания са както следва: сумата от 753,57 лева – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ............ г., сумата от 105,56 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 08.07.2022 г. до 08.02.2023 г., както и сумата от 42,81 лева – мораторна лихва за забава за периода 08.08.2022 г. – 20.04.2023 г., чието заплащане дружеството претендира в настоящия процес. При тези фактически твърдения ищецът по насрещните искове моли за уважаването им и за присъждане на сумите на соченото договорно основание, а в случай, че съдът приеме за недоказано последното – на извъндоговорно такова, под формата на неоснователно обогатяване. Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на насрещната искова молба ответникът К. М. А. оспорва същата с довод, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, вр. ал. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Намира, че процесната неустойка води до скрито оскъпяване на кредита и по същността си представлява възнаградителна лихва, поради което е следвало да бъде включена изначално при формиране на ГПР по договора. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на насрещните искови претенции.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а се установява от приетия като писмено доказателство Договор за потребителски кредит № ............ г., че между „...........“ АД – като кредитор, и К. М. А. – като кредитополучател, е сключен договор за паричен заем, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя паричен заем в размер на сумата 800,00 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 10 броя месечни погасителни вноски, дължими на 8-мо число на месеца с размер и падеж, посочени в погасителния план, представляващ приложение № 1 към договора – първата платима на 08.05.2022 г., а последната – на 08.02.2023 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41,00 % /чл. 7 от договора/ и годишен процент на разходите от 49,65 % /чл. 9 от договора/, като общата сума, дължима за връщане от заемателя възлиза на 957,89 лева.

Съгласно чл. 10 от договора страните се споразумяват, че кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер в случай, че не представи обезпечение съгласно реда и 2 условията, предвидени в чл. 20 от договора, като неустойката е в размер на 6,24 лева + 0,260 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,260 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът е останал необезпечен.

Съгласно клаузата на чл. 20 от договора вземането по него се обезпечава с поръчителство от физическо лице, което да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение за пълния размер на кредита, като кредитополучателят се задължава в срок от 3 работни дни от сключване на договора да предостави обезпечението. Посочено е, че физическото лице – поръчител следва да отговаря едновременно на следните условия: да бъде дееспособно физическо лице; да има брутен осигурителен доход над 1 400 лева; да работи по трудов договор с най-малко шест месеца трудов стаж при последния работодател; да няма активни експозиции в Централния кредитен регистър с просрочие над 30 дни; да не е страна по договор за кредит, сключен с „...........“ АД.

Съгласно чл. 11 от договора в случай, че кредитополучателят представи обезпечение след срока, определен в чл. 20 от договора, същият ще дължи неустойка само за срока, за който кредитът не е обезпечен.

Съгласно чл. 12 от договора начислената неустойка се изплащана на падежа на всяка следваща вноска съобразно приложения погасителен план.

В чл. 13 от договора е предвидено, че при допусната от кредитополучателя забава за погасяване в срок на някоя от месечните вноски, последният дължи освен договорна лихва и неустойка за просрочие за времето на забавата, изчислена върху непогасената просрочена част от главницата, включена във вноската и в съответствие с размера на законната лихва по чл. 86 ЗЗД.

Според чл. 15 от договора сред основните задължения на кредитополучателя са да погаси кредита при договорените условия и срок за това, а при допусната забава да заплати неустойката по чл. 13 от договора. Като насрещна престация кредиторът поема задължение да предостави разрешения кредит при уговорените условия и срок за това /чл. 17 от договора/.

От приетия по делото погасителния план, представляващ Приложение № 1 към договора за потребителски кредит, се установява, че в същия са посочени падежите на 10 месечни погасителни вноски, техният конкретен размер, при разграничение на случите, при които кредитът е обезпечен или е без обезпечение, съответно с начислена неустойка, както и какви конкретно по размер главница и договорна лихва включва всяка отделна вноска.

Отразено е, че общият размер на неустойката поради непредставяне на обезпечение възлиза на сумата от 624,00 лева, заемната сума е 800,00 лева, а договорната лихва в размер от 157,89 лева или крайният размер на задължението възлиза на 1 581,89 лева.

Съгласно представените и приети по делото Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на физически лица от „...........“ АД, чиято приложимост към процесния договор за кредит не е оспорена в настоящия процес, сключването на договора в писмена форма се предхожда от кандидатстване за кредит от страна на кредитополучателя по един от начините, описани в клаузите на раздел III ОУ, в т.ч. чрез средствата за комуникация от разстояние. Изяснява се, че искането на кредитополучателя за предоставяне на потребителски кредит следва да съдържа желания от него размер и срок за погасяването му, информация относно възможността му да предостави обезпечение – арг. чл. 18 ОУ.

Съгласно клаузата на чл. 19 от Общите условия преди сключване на договора за кредит, „...........“ АД извършва оценка на кредитоспособността на клиента, а при необходимост извършва и допълнителни справки за това, като в разумен срок уведомява насрещната страна за съгласието си за отпускане на кредита и неговия размер или за отказа за това. В клаузата на чл. 22 от процесните ОУ е посочено, че преди сключване на договора кредиторът предоставя на потребителя необходимата информация съгласно Стандартен европейски формуляр за вземане на информирано решение от клиента. Съгласно чл. 28 от ОУ при извършено от кредитополучателя кандидатстване за отпускане на кредит посредством уебсайта на кредитора - www.kinti.bg, договорът за потребителски кредит се сключва чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на електронен документ и се счита за сключен в момента, в който кредитополучателя натисне бутона „подпиши“. По делото не се спори, че процесният договор е сключен именно по този ред.