Решение № 122 от 14.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Пловдив, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Евстатиева

Членове:

Петко Минев

Веселина Семкова при участието на секретаря Даниела Дойчева в присъствието на прокурора Димитър Ж. Пехливанов като разгледа докладваното от Петко Минев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300600158 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда № 44 от 26.11.2025 г. по НОХД № 689/2024 г. по описа на Асеновградски районен съд, IV – ти наказателен състав подсъдимият Е. М. М., с ЕГН ********** от гр. *****е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК за това, че на 02.03.2024 г. в гр.

Асеновград, обл. Пловдив, по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на длъжностното лице С. Р. А. – ****“ ЕООД, изразяваща се в кръвонасядане в областта на лицето, довело до болка и страдание без разстройство на здравето, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер от една година, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б. „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража е постановено да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Със същата присъда на основание чл. 52 във вр. чл. 45 от ЗЗД подсъдимият Е.

М. М. е осъден да плати на гражданския ищец и частен обвинител С. Р. А. сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева с равностойност в евро в размер от 2 556,46 евро, представляваща неимуществени вреди от извършеното престъпление, ведно със законната лихва от датата на изпълнителното деяние – 02.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. В тежест на подсъдимия са възложени и направените разноски по делото и разноски за повереник, като е осъден да заплати и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

1

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият М., който я обжалва както лично, така и чрез защитника си – адвокат М. М.. Твърди се незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт, а наложеното наказание се счита за явно несправедливо. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова оправдателна такава, поради недоказаност на обвинението. В условията на алтернативност се иска нейното изменение и намаляване на размера на наложеното наказание.

Районна прокуратура – Пловдив, ТО – Асеновград не е взела становище по въззивните жалби.

От гражданския ищец и частен обвинител С. Р. А., чрез повереника й – адвокат Л. А. – М. е постъпило възражение срещу депозираната от защитника на подсъдимия М. въззивна жалба. Счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Застъпва се становище за правилност и законосъобразност на постановената присъда, а определеното от първоинстанционния съд наказание счита за справедливо определено, предвид съдебното минало на подсъдимия и всички отегчаващи отговорността му обстоятелства.

С жалбата и възражението не са направени искания за събиране на доказателства.

В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за допуснато съществено процесуално нарушение в наказателното производство още на досъдебната му фаза, изразяващо се в непълен диспозитив на обвинителния акт, досежно длъжностното качество на пострадалата от престъплението С. А.. Според него в обвинителния акт не са описани обстоятелствата, поради които се приема, че нанесената телесна повреда на пострадалата като длъжностно лице е причинена при или по повод изпълнение на службата й, което е довело до накърняване правото на защита на подсъдимия. Според представителя на обвинението посочененото нарушение не може да бъде отстранено от настоящата инстанция, поради което постановената присъда следва да се отмени, а делото да се върне за новото му разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, от етапа на разпоредителното заседание.

Повереникът на частния обвинител и гаждански ищец С. Р. А. – адвокат Л. А.

– М. се придържа към становището на представителя на държавното обвинение относно твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на наказателното производство. Алтернативно счита въззивната жалба за неоснователна и моли същата да се остави без уважение, а първоинстанционната присъда да се потвърди от настоящия състав като правилна и законосъобразна, включително и в гражданската й част.

Частният обвинител и граждански ищец С. Р. А. не се явява в съдебното заседание.

Защитата поддържа въззивната жалба единствено в частта й, с която се иска изменение на наложеното наказание. Солидаризира се със заявеното от представителя на прокуратурата становище за допуснато процесуално нарушение в наказателното производство. Твърди се, че подсъдимият е трудово ангажиран, 2 социализирал се е и е имал добро процесуално поведение още в досъдебната фаза на наказателното производство, поради което според защитника най-подходящо би било наказание пробация, което в най-пълен обем би постигнало целите на наказанието по чл. 36 от НК. Поради изложеното се иска изменение на наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода в наказание пробация или намаляне на размера му, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Подсъдимият Е. М. М. поддържа заявеното от защитника си, а в последната си дума иска изменение на наложеното наказание лишаване от свобода в пробация.

Въззивният съд, след като обсъди направените с жалбите оплаквания и изложеното във възражението становище, като взе предвид изложеното от страните пред настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери за установено следното:

С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 15.10.2024 г. подсъдимият е привлечен като обвиняем в това, че на 02.03.2024 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на длъжностно лице С. Р. А. – ***“ ЕООД, изразяваща се в кръвонасядане в областта на лицето, довело до болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, вр. чл.

130, ал. 2 от НК. След внасяне на обвинителния акт по посоченото обвинение е образувано НОХД № 689/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград, като първоинстанционното производство е протекло по общия ред и е приключило с присъда № 44 от 26.11.2025 г., с която подсъдимият М. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение. В мотивите към присъдата съдът е приел, че обвинението е доказано, както и че са налицие и квалифициращите признаци на леката телесна повреда по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12 от НК.

При извършената цялостна служебна проверка на атакувания акт н астоящият съдебен състав констатира, че е налице допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде неотстранено от въззивната инстанция. Това е и основание за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради следните съображения:

Районният съд се е произнесъл извън рамката на обвинителния акт, което от своя страна е довело до накърняване на правото на защита на подсъдимия, който едва с мотивите е разбрал в цялост за какво е признат за виновен, предвид непрецизираното обвинение. В частност - за да е налице квалификацията по чл.

131, ал. 1, т. 1, пр. първо от НК – причиняване на лека телесна повреда на длъжностно лице е необходимо телесната повреда да е нанесена при или по повод службата или функцията на длъжностното лице. Допълнителното изискване „при изпълнение на службата или функцията“ на длъжностното лице означава, че коментираната телесна повреда е извършена по време на изпълнение на задължение, включено в службата или функцията на пострадалото длъжностно лице, независимо дали това лице е изпълнявало задължението си в работно време 3 или или извън него, като без значение е и дали поводът за нанесената телесна повреда е свързан със службата или функцията на длъжностното лице. Телесната повреда е извършена „по повод изпълнение на службата или функцията“ когато пострадалото лице не е изпълнявало служебните си задължения, но е налице пряка връзка между деянието и служебната му дейност или функция. Посоченото по-горе допълнително изискване липсва както в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт, така и в постановената присъда. Единствено в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че пострадалата има длъжностно качество – „Свидетелката С. Р. А. работи като ***в заведение „***“, находящо се в гр. Асеновград, обл. Пловдив. Нейните задължения и отговорности отразени в длъжностната й характеристика й придават качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, тъй като на същата е било възложено да изпълнява със заплата и постоянно работа свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице – „***“ ЕООД, без да се конкретизира дали телесната повреда е извършена при или по повод службата или функцията на пострадалото длъжностно лице. Макар да липсва коментираното допълнително изискване в постановената присъда, съдът в мотивите към нея на л.1 /лице/ обсъждайки съществото на спора посочва, че представителят на прокуратурата пледира за признаване на подсъдимия за винивен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1 т.1 и т. 12 вр. чл. 130, ал.

2 от НК, като телесната повреда да е причинена на лице, което било на работа в заведение „Какао“, находящо се в гр. Асеновград и по време на работата при изпълнение на служебните й задължения като ***. По-нататък в мотивите /л.2/ съдът е описал служебните задължения на гражданския ищец и частен обвинител С. А. по длъжностна характеристика, а на л. 6 от тях е приел като безспорно доказани квалифициращите признаци на престъплението. По отношение на т. 1, ал. 1 на чл. 131 от НК в абзац трети е приел леката телесна повреда да е нанесена на пострадалата А. по време, когато тя е била на работа, като е изпълнявала работа на длъжност ***по трудов договор с „****“ ЕООД, с място на изпълнение гр. Асеновград. Приел е, че същата има качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, произлизащо от задълженията на работата й по длъжностна характеристика за длъжността „****, която е заемала и била свързана с пазене и управление на чуждо имущество в еднолично дружество с ограничена отговорност и заключва, че нанесената на А. лека телесна повреда освен, че е по време на работа, но е „и по повод на работата й.“ Така според настоящия състав с мотивите към постановената присъда от една страна проверяваният съд е излязъл извън рамките на предявеното обвинение, като недопустимо е конкретизирал нарушените норими, за които е повдигнато обвинение на подсъдимия, по които той не се е защитавал, а от друга страна е налице несъответствие между присъдата, в която не се съдържа уточнението дали деянието е извършено при или по повод службата или функцията на длъжностното лице С. А. и мотивите, в които това уточнение на практика е дописано.

По този начин, според настоящия състав, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на правото на справедлив съдебен процес по чл. 6 от ЕКПЧ, в частност правото на информираност – обвиняемият да разбере своевременно в 4 какво е обвинен, каква е правната квалификация на деянието и съответно да предприеме ефективни правни средства за защита срещу обвинението.

Приемайки в мотивите /л.6, абзац трети/, че деянието е извършено по време н а и по повод работата на гражданския ищец и частен обвинител С. А. първоинстанционният съд на практика е вменил нов факт на подсъдимия, извън тези, които се съдържат в обстоятелствената част на обвинителния акт, по които не е могъл да се защитава.

Освен това според въззивният съд проверяваната инстанция е допуснала нарушаване и на друг основополагащ принцип на наказателния процес, а именно този за разкриване на обективната истина по чл. 13, ал. 1 от НПК.

От всичко гореизложено настоящият състав намира, че е налице съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК, което е неотстранимо от настоящия съд, но отстранимо при повторно разглеждане на делото. Основателността на направените възражения във въззивните жалби относно справедливостта на наложеното наказание, както и на присъдения размер на гражданкия иск не могат да бъдат проверени от настоящата инстанция поради отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.