Определение № 1865 от 17.11.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1865 гр. Варна, 17.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Частно наказателно дело № 20253110204596 по описа за 2025 година

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на осн. чл. 243 ал.5 от НПК по жалба на Л. В. А., чрез процесуален представител срещу постановление на прокурор при ВРП от 18.09.2025г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №6/2025г. на ІV РУ ОДМВР Варна за извършено престъпление от общ характер по чл.152 ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1 от НК.

С жалбата се излага несъгласие с възприетата от прокурора фактическа обстановка и се изразява позиция, че е налице извършено престъпление от общ характер, състояща се в закана и заплаха за живота на А., възбудили основателен страх за живота й.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Досъдебното производство е образувано на 20.12.2024г., и е водено за престъпление по чл. 152 ал. 1 т. 2 вр. чл. 18 ал. 1 от НК.

При преценка на събраните материали по делото прокурорът е възприел следната фактическа обстановка:

Св. К. и св. К. са съпрузи от 12 години. Двамата живеят в дома на св. К., находящ се в гр. ***.

В периода от 2019г. до 2021г. в дома им на втория етаж живяла св. Л. А. - дъщеря на св. К., заедно с бившия си съпруг и двете им деца. След като се развела със съпруга си през 2021г., св. А. се преместила в друго жилище под наем, където живяла до 2024г. През месец февруари 2024г. тя отново се върнала да живее на първия етаж в къщата на св. К., заедно с децата си и новия си приятел св. Н..

След като св. А. се върнала да живее в дома на св. К., той започнал често да ги посещава без да го канят, като влизал през вратата на гаража, разположен на същия етаж.

1

Св. К. често се намесвал в отношенията на св. А. със св. Н., говорел й срещу него и се опитвал да я настрои срещу него.

Един ден през м. април 2024г. св..А. и св. Н. се скарали сериозно и св. А. излязла да се разходи. Св. К. се възползвал от отсъствието й и казал на св. Н. да ги събира багажа и да си тръгва, при което последният се ядосал и на следващия ден се изнесъл, а св. А. останала да живее в къщата сама, заедно с децата си.

С течение на времето св. А. забелязала, че св. К. не я възприема като дъщеря, а я ревнува. Започнал да я посещава всяка вечер, докато майка й била на работа нощна смяна, да я следи и да й прави сексуални намеци.

Св. А. от своя страна не желаела да има сексуална връзка със св. К. и не му давала повод да мисли, че има намерение да има такива отношения с него. Тя го възприемала като баща - съпруг на майка й.

На 20.07.2024г. св. А. се върнала в жилището си около 20:20ч. Тя била сама, тъй като децата били при баща си, а майка й била на работа нощна смяна.

Св. А. имала уговорка да се излезе да се види с приятелката си св. Т. К. П.. Затова, когато се прибрала от работа, влязла в банята да се изкъпе. Като излязла от банята, св. А. била завита само с хавлията си. Не включила осветлението, тъй като в стаята влизала светлина от улицата. Докато се подсушавала, чула, че вратата на стаята изскърцала и се обърнала в нея посока. Тогава забелязала, че към нея се приближава силует на мъж. Човекът я докоснал с ръце по тялото й, като се опитал да свали хавлията й. Тя инстинктивно хванала хавлията си с две ръце и в този момент мъжът я бутнал към намиращото се в близост легло.

При това св. А. седнала в края на леглото. В същото време мъжът сложил ръцете си върху нея, като започнал да я опипва от кръста нагоре и се опитал да свали хавлията й. Св. А. го избутала, станала от леглото и отишла до ключа на осветлението. Когато светнала лампата, забелязала, че мъжът, който се опитвал да свали хавлията й е св. К.. Тя се започнала да крещи срещу него, нарекла го „извратеняк и перверзник", и като го попитала какво прави в стаята й. Св. К. й казал, че ако тя му „пусне", ще получи цялата му къща. Св. А. му отказала категорично, при което той започнал да й отправя обиди. Казал й, че е „курва" и „пуска на всички", но не и на него, че е „проста" и „глупава", като я попитал „Какво толкова ще ти стане ако ми пуснеш?". Докато разговаряли, св. К. започнал да се приближава към св. А., като продължавал да настоява да имат сексуален контакт. Тогава св. А. му казала, че ще разкаже на всички какво се е опитал да направи. Св. К. се ядосал и я заплашил, че ако някой разбере за това, ще изгони двете с майка й от къщата. Разговорът между двамата продължил около 20 минути, като накрая св. А. успяла да го избута от стаята и да заключи вратата. Св.

К. започнал да блъска по вратата, да й отправя обиди и да крещи, че е пропиляла шанса си.

Междувременно, св. А. се облякла, обадила се майка си и й споделила какво се е случило.

Св. К. била много изненадана и не можела да повярва. Когато св. А. й казала, че ще подаде жалба в полицията, я помолила настоятелно да не го прави.

Св. А. излязла от жилището и прекарала вечерта при свои приятели, като само заради майка си не подала веднага сигнал в полицията. Около десетина дни след случилото се, св.

2

К. се извинил на св. А. за случилото се, като поискал да му прости. Тя отказала, като заявила, че ще се изнесе. Няколко дни след това, св. К. отново отишъл при св. А. докато св.

К. била на работа и й казал: „Добре, разбрах, че няма да ми пуснеш, дай поне да ти ближа клиторчето." Св. А. му се разкрещяла, казала му, че е болен и трябва да отиде да се лекува.

На 01.09.2024 г. се изнесла от дома на св. К.. Въпреки това, св. К. продьлжил да я следи и да я заплашва.

Свързал се и със св. Н., като му казал, че ако продължат да имат отношения иска да го извика „да гледа" и ако „може да се включи", тъй като имал недовършена работа с нея. Св. Н. й споделил за този разговор и я предупредил да внимава със св. К..

С течение на времето отношенията между св. А. и св. К. не се подобрили, като между тях често имало конфликти и скандали. Св. К. продължил да проявява сексуален интерес към св. А., без обаче да предприема конкретни действия за задоволяване на сексуалните си желания.

При анализа на доказателствата по делото прокурорът е отчел заявеното от св. А., че на 20.07.2024г. св. К. я е докоснал и е поискал да имат сексуален контакт, но не е упражнявал сила спрямо нея. След като го отблъснала и казала, че ще съобщи за случилото се, й отправил закани, че ако го направи, ще изгони нея и майка й. Отчел е и завянето от св.

Н. и св. П., с които св. А. споделила какво се е случило на 20.07.2024г.

Св. К. заявява, че след като св. А. й казала какво се е случило на 20.07.2024г. и тя веднага се обадила на св. К. и му поискал обяснение. Той отишъл до местоработата й и й обяснил, че се е получило недоразумение между него и св. А.. Признал й, че е влязъл в стаята й и тя е била по хавлия, но категорично отрекъл да й е предлагал да имат сексуален контакт. След този случай отношенията между св. А. и св. К. били влошени и между тях често възниквали конфликти.

Сам св. К. заявява, че на 20.07.2024г. вечерта бил в гаража на дома си и ремонтирал мотора си. След като приключил решил да си измие ръцете в кухнята на етажа, ползвана от св. А.. Когато отворил врата, свързваща гаража и помещенията, ползвани от св. А., тя излязла в коридора, като била по хавлия. Тя му се развикала какво прави там, а той й се извинил, обърнал се и излязъл. Твърди, че не й е предлагал да правят секс и не е имал такива намерения. Впоследствие, отношенията им се влошили още повече въпреки опитите му са се подобрят. Предполага, че това се дължи влиянието на св. Н. и отношенията му със св. А..

Видно от заключението на назначената и изготвена комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, св. К. не страда от психично разстройство, не са налице анамнестични и клинични белези за зависимост към алкохол и наркотични вещества.

Към момента на извършване на деянието -20.07.2024г. същият е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психичното състояние на св. К. му позволява правилно да възприема факти от значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Той не страда от психични недостатъци, които да възпрепятстват пълноценното му участие, в наказателния процес. Св. К. защитно отрича 3 случилото се и има значима потребност да бъде възприет благоприятно и одобрен, поради което количествените стойности по отношение на унаследената нервна система са недостатъчно коректни. Завишени са в известна степен такива личностови особености като: повишена обидчивост, по-лесна агресивна раздразнителност и подозрителност /мнителност/ които са само акценти в поведението и начина на реагиране на личността. Вътрешната агресивност се отреагира предимно в спорта /мотоциклетизъм/. По принцип личността не е агресивна.

Въз основа установеното прокурорът е приел, че не е осъществен от обективната страна съставът на престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, коментирайки, че при изпълнителното деяние субектът принуждава жертвата към съвкупление със сила или заплашване. Това е двуактно престъпление, като принудата се упражнява с цел да се извърши съвкупление. Поради това е налице опит за изнасилване, когато деецът не е успял да се съвкупи с пострадалата, но е употребил сила или заплашване с тази цел. От субективна страна е необходимо деецът да действа с пряк умисъл, като съзнава, че жертвата не желае съвкуплението и въпреки това го осъществява.

В конкретния случай, от материалите по делото е видно, че на 20.07.2024г. св. К. не е упражнил каквато и да е сила или заплаха спрямо св. А. с цел да осъществи с нея сексуален контакт. Св. А. заявява категорично, че след като е отблъснала св. К., той не е упражнявал сила спрямо нея с цел да правя секс. По отношение на отправените от негова страна заплахи, видно от показанията на св. А., същите са били с цел да не сподели за случилото се с други лица, а не за да имат сексуален контакт.

Съдът напълно споделя изводите на ВРП по отношение на изведената липса на осъществен състав на престъпление от общ характер, тъй като действително по делото не се установява св. К. да е употребил каквато и да е сила или заплаха спрямо св. А. с цел да осъществи с нея сексуален контакт, поради което и деянието е обективно несъставомерно.

В жалбата на А. не се сочат факти, които да не са били предмет на разследване до момента, както и не се сочат нови доказателства, които да бъдат събрани в хода на досъдебното производство, а единствено се изразява несъгласие с изводите на прокурора.

Събраните категорични и ясни доказателства в хода на досъдебното производство, в това число и показанията на самата А. не сочат на употребени спрямо нея закани и заплахи срещу личността които да са възбудили основателен страх за живота й.

Заявеното от св. К., че ако майката на св. А. или някой друг разбере, или се обади в полицията , ще изгони и майка и , и нея. Ще види какво ще се случи. Ще направи така, че да й вземат децата и да я остави на улицата, показването на среден пръст и употребата на израз „Ще видиш ти, ще видиш ти“ , по никакъв начин не могат да бъдат преценени като такива срещу личността на св. А., заплашващи нейният живот и възбуждащи основателен страх от осъществяването им.

В този смисъл и съдът напълно споделя изводите на прокурора, че воденото наказателно производство следва да бъде прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.

4

24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл.243 ал.6 т.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор при ВРП от 18.09.2025г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №6/2025г. на ІV РУ ОДМВР Варна за извършено престъпление от общ характер по чл.152 ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1 от НК.

ДП № 6/2025г. по описа на ОДМВР Врана, да бъде върнато на ВРП ведно с препис от настоящото определение, след влизането му в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________