Решение № 1155 от 31.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1155 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Петя Г. Търговско дело № 20251100902464 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.411, ал.1, предл.2 от Кодекса за застраховането и чл.86, ал.1 Закона за задълженията и договорите от ищецазастраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ против ответника-застраховател по задължителна застраховка „ГО за присъждането на сума в размер на сумата от 14 118.30 евро (27 613, 00 лева) главница, предявена като частичен иск от сума в размер на 15089, 18 евро (29 511, 88 лв. ( 29 496, 88 лв. + 15 лв. разходи, съгласно уточнителна молба от 12.06.2025 г.), регресна претенция от изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 211794528 за имуществени вреди на лек автомобил л.а. „Форд“, модел „Пума”, с рег. № ******** от настъпило на 27.06.2024 г., около 12:50ч. пътно- транспортно произшествие в гр. Септември, на път III-8402 km 9+917, по вина на водача на л.а. „Опел Астра“, с рег. № ********, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен със ЗД „БУЛ ИНС“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ведно с начислените ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 14.05.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 676,24 евро (1322, 62 лв.) представляваща лихва за забава върху главницата за периода 09.12.2024г. - 09.05.2025г., начислена върху част от главницата (в първоначално предявения размер от 12 271.00 евро (24 000.00 лв.).

Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка „Каско” на МПС, сключен за л.а. „Форд“, модел „Пума”, с рег. № ********, заплатил парична сума в общ размер на 34 596,68 лв., представляваща обезщетение за вредите (оценени като „икономически тотал“), причинени на процесния автомобил от настъпило ПТП на 27.06.2024г., около 12:50 ч. в гр. Септември, на път III-8402 km 9+917, по вина на водача на л.а. „Опел Астра“, с рег. № ********, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди, че заплатил посочената по - горе сума с преводно нареждане от 03.09.2024 г., като за реализираните останки на МПС е получена цена от 5100 лв., след приспадане на които размерът на действително претърпяната вреда възлизал на сумата от 29 496,88 лв., част от която е предмет на исковата претенция след допуснатото изменение на размера на иска по 1 реда на чл.214 ГПК, с определение от 20.11.2025 г. на СРС по гр.д.№27353/2025 г. С покана за изплащане на регресна претенция ищецът поискал от ответника да изпълни задължението си като плати сума в размер на застрахователното обезщетение, както и 15 лв. ликвидационни разноски, но с писмо от 09.12.2024 г. ответното дружество отказало плащане. Ето защо, за ответника възникнало и задължение да заплати лихва за забава в размер на 1322,62 лв., начислена върху претендираната с исковата молба от 14.05.2025 г. главница от 24 000 лв., за периода от 09.12.2024 г. до 09.05.2025 г. Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 14.05.2025 г. до окончателното й заплащане. Претендира разноски.

В срока за отговор, ответникът, чрез юрк. Д., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на л. а. „Опел Астра“, с рег. № ********. Оспорва механизма на описаното ПТП, вината и противоправното деяние на водача на л. а. „Опел Астра“, с рег. № ********. Поддържа, че вина за настъпване на процесното ПТП имали и двамата водачи, като оспорва отразените в констативния протокол факти относно механизма на настъпване на ПТП. В условията на евентуалност твърди съпричиняване в значителен размер. Релевира възражение, че размерът на заплатените от ищеца ремонтни дейности бил прекомерно завишен. Моли съда да отхвърли предявените искове и претендира разноски, като прави евентуално възражение относно размера на възнаграждението на процесуалиня представител на ищеца на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът, на основание чл.146, ал.1 ГПК е приел за безспорни между страните следните факти и обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение, възникнало от договор за имуществена застраховка „Каско” на МПС, сключен между ищеца и собственика на л.а.

„Форд“, модел „Пума”, с рег. № ********; заплащане от ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 34 596,68 лв. в полза на собственика на процесния лек автомобил и наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на л.а.

„Опел Астра“, с рег. № ********.

От съвкупната преценка на приетите и неоспорени от страните писмени доказателства: застрахователна полица за застраховка „Каско на МПС“, констативен протокол за ПТП с пострадали лица №340р-11239/27.06.2024 г., наказателно постановление № 25-0340-000694/27.06.2025 г. на ОДМВР Пазарджик, както и съдържащите се в пр.пр.№ 3824/2024 г. на РП Пазарджик и от допуснатите гласни доказателства - показанията на на свид.К. и свид.Д. и заключението на САТЕ, по делото се установи настъпването на ПТП на 27.06.2024 г. на Главен път III-8402 в посока на движение от разклона за с.Бошуля, обл.Пазарджик към с.Злокучене, обл.Пазарджик, по вина на водача на л. а. „Опел Астра“, с рег. № ******** Ф.Р.К., който е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата установени в чл.20, ал.2 от ЗДвП като е навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил челно насрещно движещия се лек автомобил л.а. „Форд“, модел „Пума”, с рег. № ********.

Съгласно обективираната в решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II т. о. и решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т. о.

2 и др. съдебна практика, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента, посоката на движение на автомобилите и положението при удара, както и на причинените щети. В случая - както от протокола за ПТП, съставен на място от длъжностните лица, така и от ангажираните от ищцовата страна доказателства - свидетелски показания и заключение на вещото лице по СТЕ, по делото се установи, че причина за настъпилото ПТП са действията на водача на увреждащия автомобил, който не се е съобразил с пътния знак Г-9 „Преминаване отдясно на знака“ и е навлязъл в насрещно движение на път PAZ-2203, в следствие на което пресякъл главния път III-8402 и е реализирал удар с движещия се по него лек автомобил „Форд Пума“. Вещото лице по САТЕ изяснява още, че всички описани увреждания в по лек автомобил „Форд Пума“ – в протокол за оглед на МПС и в п.1.-64. от отговора на задача 9та от заключението, са настъпили в пряка причинно следствена връзка с описания механизъм. Същите са на стойност 32 715, 85 лв. Действителната стойност на лекия автомобил е 34 498, 00 лв. Тъй като стойността за възстановяване на увреденото МПС надхвърля неговата действителна стойност е налице „тотална щета“. Стойността на запазените части вещото лице изчислява на 6900 лв. Установи се, че е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника и собственика на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“. Също така, че процесното пътно- транспортно произшествие е настъпило в срока на действие на застрахователния договор. Установи се изплащането на сумата от 33 679, 18 лв., след удържане на сумата за застрахователна премия (899, 51 лв.) и ликвидационни разходи 15 лв. от застрахователя по имуществената застраховка на 03.09.2024 г.на собственика на автомобила Мото Пфое ЕООД.

От обсъдените доказателства се установява категорично настъпването на ПТП, механизма му, участниците и причинените щети, както и причинна връзка между тях и поведението на водача. Вещото лице е категорично, че установените и описани щети по лек автомобил „Форд Пума“ отговарят да са причинени при така настъпилото ПТП с описания механизъм. Видно от копие от регистрационен талон и удостоверение рег.№ 244134003578 от Отдел „ПП“ СДВР е, че лекият автомобил е с прекратена регистрация от 14.08.2024 г.

Представени са уведомление по щета по застраховка „Каско, опис на щета и проформа фактури и снимков материал. Стойността на уврежданията по конкретния автомобил вещото лице установява на 32 715, 85., действителната стойност на МПС „Форд Пума“ към датата на настъпване на ПТП е 34 498, 00 лв. От горното следва, че средствата за възстановяване на щетите лек автомобил надвишават 70 на сто от действителната й стойност, или е налице „тотална щета“ по см. на чл. 390, ал.2 КЗ. По делото са представени удостоверение от Отдел „ПП“, СДВР и копие от свидетелство за регистрация на МПС Част I , за това че МПС е с прекратена регистрация поради тотална щета от 14.08.2024 г.

Безспорно е, а и установено по делото изплащането от ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 33 679, 18 лв. – видно от платежно нареждане от 03.09.2024 г.

Също така, че за запазените части е получена цена от 5100 лв., с което следва се намали застрахователното обезщетение по щетата. С регресна покана № 1917118, получена на 05.11.2024 г. ищецът е поканил ответното застрахователно дружество да заплати обезщетението и ликвидационни разходи в размер на 15 лв., но същият е постановил отказ.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:Предявеният главен иск е с правно основание 411 Кодекса за 3 застраховането. При този иск в тежест на ищеца е да установи отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД на третото лице, застраховано при ответника по застраховка "ГО", по отношение на увредено трето лице, което е застраховано при ищеца по имуществена застраховка, поради причиняване на застрахователно събитие, също така и плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя -ищец в размер на пазарната стойност на вреди към настъпване на събитието, причинно-следствена връзка между вреди и поведение на застрахован при ответника, че е направил ликвидационни разноски в размер на обичайни такива, че е отправил покана до ответника за плащане на сумите, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване. Съгласно посочената разпоредба с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на изплатеното обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".