Решение № 14 от 05.01.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Бургас, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Д. като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20222100501709 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК и е образувано по въззивната жалба на М. Д. Д. от гр.Бургас, чрез пълномощника й адв.Б. Койнов от БАК, против решение № 1579 от 20.07.2022 г. по гр.д.1841/2022 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която е прието за установено по отношение на въззивницата, че въззиваемите Д. М. Д. и Д. К. Д. имат учредено пожизнено, безвъзмездно и самостоятелно право на ползване върху апартамент, находящ се в ***, понастоящем съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, и с което въззивницата Д.- Р. е осъдена да предаде на Д. М. Д. и Д. К. Д. фактическата власт върху имота, както и да им заплати сума в размер на по 1343 лв за всеки един, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ищците да ползват имота за периода от 01.10.2021 г. до 10.02.2022 г., както и сумата от по 6.97 лв за всеки от ищците, съставляваща законна лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 22.11.2021 г. до 10.02.2022 г.; както и да заплаща на Д. М. Д. и Д. К. Д. сумата от по 310 лв месечно за периода от влизане в сила на настоящото решение до фактическото предаване на имота от ответницата на ищците; и да заплати на адвокат М. Д. О., сумата от 600 лв, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата; на адвокат Милена Трендафилова Георгиева, сумата от 600 лв, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, както и да заплати по сметка на Районен съд- Бургас сумата от 506 лв, представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице и 1 държавни такси за уважените претенции.

Твърди се, че решението на БРС в обжалваната от въззивницата част е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касае за допуснати нарушения на основни начала, регламентиращи дейността на съда при разглеждане на делото в първото открито съдебно заседание, които са ограничили правото на защита на ответницата.

По-конкретно се твърди, че в нарушение на чл.146, ал.3 от ГПК съдът е отказал събирането на доказателства по реда на чл.176 от ГПК, за установяване на въведените от ответницата с отговора й на исковата молба фактически твърдения, както и че съдът не е допуснал извършването на медицинска експертиза.

Твърди се, че в първото открито съдебно заседание, първоинстанционният съд е докладвал делото съобразно определението от 27.05.2022 г. и е обявил за окончателен обективирания в това определение проектодоклад. Сочи се, че в същото първо открито съдебно заседание, в допълнение и придържайки се към вече заявеното с отговора на исковата молба (че ищецът, който е на 94 г., е много трудно подвижен, с тежка сърдечна операция от около преди десет години и редица други придружаващи заболявания, а ищцата - на 88 г., с неврологично заболяване от около пет години, отличаващо се с прогресивно влошаване на нейните умствени способности, до степен дори да не може да разбира свойството и значението на постъпките си), ответната страна е въвела възражение за нищожност на обективираните в нотариалната покана изявления на ищците - като дадени при липсата на каквато и да било воля за това, евентуално - унищожаеми. Ответната страна е твърдяла, че ищците не са могли валидно да формират воля, предвид тяхното влошено здравословно състояние, а оттам и - че не са били наясно със съдържанието на същата тази нотариална покана. За установяване на тези обстоятелства, ответницата е поискала личното явяване на ищците, за да отговорят по реда на чл.176 от ГПК, дали са разбирали съдържанието на подписаното от тях. Също за установяване на здравословното състояние на ищците към датата, на която е била подписана нотариалната покана, ответницата е поискала назначаване на вещо лице, което да установи дали ищците изобщо са могли да разберат значението на подписаното от тях.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение тези искания като преклудирани, тъй като те са били заявени в съответствие с изложените в отговора на исковата молба твърдения по фактите, а и съгласно чл.146, ал.3 от ГПК, след доклада по делото, страните могат да предприемат желаните от тях процесуални действия и окончателната преклузия настъпва само, ако в изпълнение на предоставеното им възможност за становище и ангажиране на доказателства, страните не направят доказателствени искания, т.е.окончателната преклузия за ангажиране на доказателства от страните по делото не настъпва преди края на първото съдебно заседание.

Твърди се, че като не е съобразил разпоредбата на чл.146, ал.3 от ГПК, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, още повече, че възражението за нищожност/унищожаемост на нотариалната покана като едностранно волеизявление имплицитно се съдържа в обстоятелствената част на отговора на исковата 2 молба и само е било конкретизирано в първото по делото открито заседание.

Независимо от посоченото се твърди, че съгласно Тълкувателно решение № 1/27.04.2022г. по т.д.№ 1 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор и без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Твърди се, че доколкото в случая претенцията по чл.108 от ЗС се основава единствено на представената нотариална покана, в исковата молба се твърди и е приложена медицинска документация, че ищците са на преклонна възраст и с тежко здравословно състояние, а ответницата е заявила, че между нея и родителите й никога е имало конфликти, съдът е следвало служебно да събере доказателства за валидността или недействителността на нотариалната покана поради трайна/временна неспособност, ищците да разбират или ръководят действията си.

Твърди се на следващо място, че първоинстанционният съд е допуснал и друго процесуално нарушение, станало причина делото да остане неизяснено от фактическа страна, а оттам и до необоснованост на фактическите изводи на съда - при наличието на писмени доказателства за влошено, прогресиращо дементно състояние на ищците, съдът не е проявил активност чрез служебно назначаване на медицинска експертиза да провери дали записаното в нотариалната покана отговаря на волята на ищците.

Претендира се въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции.

На основание чл.266, ал.3 от ГПК са заявени искания по доказателствата (въпроси към ищците по реда на чл.176 от ГПК и допускане на съдебно-психиатрична експертиза за установяване, в каква степен заболяванията на ищците са им позволявали да разбират значението на подписаната от тях нотариална покана), които са оставени от съда без уважение по изложени в определението от 21.10.2022 г. съображения.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемите-ищци Д. М. Д. и Д. К. Д., чрез процесуалните си представители адв.М. Д. О. и адв.Милена Трендафилова Георгиева, са представили писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорват като неоснователна.

Твърди се, че е неоснователно оплакването на въззивника за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказа на съда да събира доказателства - да разпореди личното явяване на ищците на основание чл.176 ГПК и да назначи съдебно-медицинска експертиза - във връзка с направеното в първото по делото открито съдебно заседание възражение за “нищожност, евентуално - за унищожаемост” на представената исковата молба нотариална покана от ищците до ответницата, по съображения, че възражението е направено след изтичане на срока по чл.133 ГПК.

Сочи се на първо място, че твърдението, че при изявлението си лицето, е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, може да бъде релевирано единствено в процесуалната форма на възражение за унищожаемост на 3 основание чл.31, ал.1 ЗЗД, но не може да да се направи чрез възражение за нищожност на сделката, тъй като ищците са дееспособни лица. Позовават се на разрешението, дадено с ТР № 5/30.05.2022 г. на ВКС по тълк.д.№ 5/2020 г., съгласно което договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира и да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл.31, ал.1 ЗЗД.

Твърди се, че в случая в срока за отговор ответникът не само че не е направил възражение за унищожаемост на обективираното в нотариалната покана волеизявление, не само че не е направил свързани с подобно възражение доказателствени искания, а дори се е позовал на съдържанието на нотариалната покана в подкрепа на изявленията си за влошеното здравословно състояние на ищците. Излагат се твърдения, че доколкото съгласно чл.131, ал.2, т.5 и ал.3 ГПК в отговора си, съотв.в срока за отговор, ответникът трябва да посочи своите възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, както и да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, а съгласно чл.133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ и не упражни правата си по чл.211, ал.1, чл.212 и чл.219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, заявените едва в първото съдебно заседание възражение за унищожаемост на изявлението, направено от ищците с нотариалната покана, както възражение за нищожност на дадена сделка или договор, в случаите когато основанието за нищожност не произтича пряко от самата сделка, са преклудирани и съдът не е длъжен да събира доказателства за доказването им от фактическа страна.

Оспорва се като неоснователно оплакването във въззивната жалба, че като не е събрал доказателства във връзка направено след срока за отговор възражение, съдът е нарушил разпоредбата на чл.146, ал.3 ГПК. Твърди се, че тази възможност касае процесуални действия на страните във връзка с изпълнение на дадените от съда с доклада указания, вкл.указанията по чл.147, ал.2 ГПК.

Твърди се, че съгласно чл.146, ал.1, т.5 и aл.2 ГПК първоинстанционният съд следва с доклада по делото да разпредели доказателствената тежест и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, но не и за доказване на факти относно възражения, заявени след изтичане срока по чл.133 ГПК, както и да указва на страните, че не сочат доказателства за преклудирани възражения, какъвто е настоящият случай с възражението за унищожаемост по чл.31 ЗЗД на волеизявлението в нотариалната покана.

Сочи се, че след като липсва нарушение на процесуалната разпоредба на чл.146, ал.3 ГПК, не са налице основания по чл.266, ал.3 ГПК за допускане доказателства от въззивната инстанция - даване на лични обяснения от ищците по реда на чл.176 ГПК и назначаване на съдебно-психиатрична експертиза.

По същество се оспорва твърдението във въззивната жалба, че претенцията по чл.108 ЗС се основава единствено на съставената нотариална покана, поради което съдът 4 бил длъжен служебно да назначи експертиза. Сочи се, че искът по чл.108 ЗС, се основава на обстоятелството, че ищците са титуляри на правото на ползване върху процесния апартамент (установено от представения по делото нотариален акт), както и на факта, че ответницата го държи без да има основание за това (установено както от изявленията на самата ответница, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели).

Претендира се съдът да потвърди решението на БРС в обжалваната част и да осъди въззивната страна да заплати на всеки един от процесуалните представител на въззиваемите възнаграждение съгласно чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и чл.2, ал.4 от Наредбата №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение за процесуалното представителство във въззивната инстанция в размер на по 600 лв. за всеки от процесуалните представители. Няма искания по доказателствата. По отношение на поисканите с въззивната жалба доказателства и на искането на основание чл.176 ГПК, да бъдат задължени въззиваемите да се явят лично за отговор на въпросите, формулирани във въззивната жалба, се изразява становище да бъдат оставени без уважение.