Решение № 1 от 05.01.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Горна Оряховица, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120100639 по описа за 2025 година

Образувано е по предявени от "Първа инвестиционна банка" АД /ищец/ срещу М. С. Ю. /ответник/ установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1895/2022 г. по описа на РС-гр. Г.

Оряховица, както следва:

- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 430 ТЗ за установяване съществуване на вземане за сумата 3 715.67 лева - непогасена главница, дължима по договор за банков кредит № 065LD-R-003108/06.07.2020 г., в едно със законната лихва от подаване на заявление по чл. 417 ГПК– 22.11.2022 г., до окончателното плащане;

- иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. т. 10 от Договора за установяване съществуване на вземане за сумата 13.02 лева - наказателна лихва върху главницата за заемна сума за периода 16.05.2022 г. - 19.10.2022 г.;

- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 34.06 лева мораторна лихва върху главницата за заемна сума за периода 20.10.2022 г. 21.11.2022 г.;

- иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за установяване съществуване на 1 вземане за сумата 105.60 лева – на основание т. 15 от договора– разноски за връчване на покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Ищецът - "Първа инвестиционна банка" АД, твърди, че между него и ответника М. С. Ю. е сключен договор за банков кредит № 065LD-R003108/06.07.2020 г., изменен с Анекс № 1 от 12.01.2021 г. Заявява, че по силата на договора на ответника била отпусната сумата в общ размер от 4500 лева, с краен срок за погасяване 16.06.2025 г. Релевира, че предоставената сума е усвоена изцяло на 08.07.2020 г., като е погасявана частично в периода 16.09.2021 г. до 16.05.2022 г. Сочи, че кредитът бил в просрочие, считано от 16.05.2022 г. – общо 190 дни към 21.11.2022 г., т. е по кредита били просрочени 6 вноски за периода 16.05.2022 г. до 16.10.2022 г., всяка за сумата 97,83 лв. Посочва, че поради неплащане в срок и съгласно т. 18.2, вр. т. 10.1 Раздел VI от договора за кредит банката е изпратила до длъжника покана за доброволно изпълнение на задълженията в едномесечен срок, с указание, че в противен случай вземането се приема за предсрочно изискуемо. Твърди се, че задължението не е платено в предоставения срок, поради което и банката е обявила вземането си по договора за предсрочно изискуемо, считано от 20.10.2022 г. Обосновава правен интерес от депозиране на исковата молба с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и поради ненамиране на длъжника на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК от особения представител назначен на ответника, а именно адв. Л. Владова от ВТАК, с който оспорва предявените искове.

Въвежда редица възражения за нарушаване на императивните разпореди на чл. 143 ЗЗП, чл. 5, ал. 1, 2 и 4; чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗПК. Оспорва твърдението на ищеца, че ответника реално е получил заемната сума. Намира, че ответника не е бил уведомен надлежно за обявената от банката предсрочна изискуемост на вземането по кредита. Оспорва и вземането в размер на 105.66 лв. Релевира възражение, че вземането не е установено по размер, че връчването на поканата за предсрочна изискуемост е нередовно, поради нарушаване на процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК.

2

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ: За основателността на иска в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит между него и ответника с твърдяното съдържание, получаване на паричната сума от кредитополучателя и настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Установява се, че на 06.07.2020 г. в гр. Г. е подписан Договор за банков кредит № 065LD-R-003108, по силата на който ищецът предоставя на ответника Ю. кредит в размер от 4 500 лв., срещу насрещно задължение на последния да върне заетата сума в срок до 16.06.2026 г. – чл. 9 от Договора.

Срокът за издължаване на кредита е 60 месеца, считано от датата усвояване/първо усвояване на кредита. Страните се уговарят за гратисен период за издължаване на главницата по кредита да е в размер на 6 месеца, считано от подписване на договора. Кредитът се усвоява след получаване от кредитора на потвърждение от „Българска банка за развитие“ АД (ББР АД), че заемът е включен в Гарантирания от банката портфейл кредити. Кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка ***, с титуляр М. С. Ю. и се погасява с месечни вноски съгласно Погасителен план /Приложение 1/. Предоставеният кредит е усвоен изцяло на 08.07.2020 г. Погасителният план съдържа и информация за общата сума, дължима от кредитополучателя. Срокът за издължаване на кредита е 60 месеца. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 16-то число на месеца. Съгласно условията по Програмата и раздел IV от договора, за предоставения кредит Кредитополучателят не заплаща на Кредитора договорна възнаградителна лихва, не дължи такси, комисионни и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита, освен обезщетение за забава в размер на законната лихва и такси за откриване и водене на разплащателна сметка съгласно Тарифата. Кредитът е обезпечен с гаранция от „ББР“ АД. Кредитополучателят не дължи обезпечение по Договора за кредит. Дължимите месечни вноски се събират служебно на падежната дата от авоара по разплащателна сметка 3 посочена по-горе.

Неразделна част от този Договор са Общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление по реда на Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита за хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID - 19, които кредитополучателят е приел и получил при сключването на Договора.

Поради преустановяване на погасяването на задължението за заплащане на месечните вноски по Договора за кредит и при наличие на предпоставките по т. 18. 2 б“а“ от договора, ищецът е обявил предсрочната изискуемост на кредита считано от 20.10.2022 г. По кредита са просрочени 6 вноски за периода 16.05.2022 г. до 16.10.2022 г.

Съгласно извлечението от счетоводните книги на банката от 22.11.2022 г. остават непогасени 3 715,67 лв. главница, обезщетение за забава 13,02 лв., законна лихва за периода 20.10.2022 г. до 21.11.2022 г. е в размер на 34,06 лева.

Направени са и разноски за връчване на покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем в размер на 105,60 лв.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за кредит, като ответникът дължи и посочените по-горе суми. Същият не доказа плащане, поради което исковете следва да се уважат изцяло.

По възражението на ответника за опорочаване на процедурата за обявяване на предсрочната изискуемост на кредит:

На изследване в настоящото производство подлежи и въпроса за наличието на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на процесното вземане. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ урежда субективното потестативно право на кредитна институция да трансформира кредитни задължения в предсрочно изискуеми, при наличие на изискуемите предпоставки. Механизмът за упражняване на потестативни материални права се свързва с достигане до правната сфера на длъжника на съответното преобразуващо изявление, за да настъпи в тази сфера очакваната правна промяна.

По въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на задължението по договор за банков кредит в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК 4 на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост на договора за кредит не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем е волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора да е достигнало до кредитополучателя. С достигане на това волеизявление до последния целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. С оглед така даденото разрешение меродавна за преценката настъпила ли е предсрочната изискуемост на кредита е сбъдването на предвидена в договора обективна предпоставка и упражненото от страна на банката субективно право за отнемане преимуществото на срока, достигнало до кредитополучателя.

Банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ на кредитополучателя, видно от представените доказателства: поканите-уведомления са били изпратени за връчване чрез ЧСИ С. Косева на постоянния и настоящ адрес на ответника в гр. Г.О., ул.***, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с изх. №24439/31.08.2022 г., като в разписката към уведомлението е посочено, че същото е залепено на входната врата на къщата, а от бащата на ответника е събрана информация, че живее на неизвестен за него адрес в гр. В.Т.. Събрана е информация, че на адрес посочен от ответника в договора за кредит, в гр. Г., ул. ***, Ю. не живее и го е напуснал. Предвид горното съдът намира, че правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е надлежно упражнено от банката, като уведомлението за отнемане преимуществото на срока е връчено при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, същото се счита достигнало до длъжника, поради което е и редовно.

Следователно с настъпване на предсрочната изискуемост на кредита ответника дължи плащане не само на вноските с настъпил падеж, а на целия кредит, както и на лихвата за забава в определения от договора размер.

По възражението на особения представител, че ДПК съдържа неравноправни клаузи и противоречи на закона. Възражението е неоснователно, т.к. сключеният договор е по „Програма за гарантиране на безлихвените кредити в защита на хората, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от „COVID-19”, т.е. не е предвидена възнаградителна лихва или неустойки. Неоснователни са и останалите бланкетни възражения 5 свързани с индивидуално уговорени клаузи и неспазване на шрифт по-малък от 12. Видно от приложеното сканирано копие на договора, същият е с шрифт равен или по-голям от 12.

Възражението на особения представител на ответника, че сумата по банковия кредит не е усвоена от ответника също е неоснователно. Видно от заключението на вещото лице прието по делото е, че банката е заверила разплащателната сметка на ответника със сумата от 4 500 лв., която той е усвоил на 08.07.2020 г. (отговор на въпрос № 4).

Оставащите неплатени задължения по договора за кредит са както следва: сумата от 3 715,67лева - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 22.11.2022 г. до окончателното плащане, сумата 13,02 лева – обезщетение за забава за просрочени плащания за периода 16.05.2022 г. до 19.10.2022 г., законна лихва за периода 20.10.2022 г. до 21.11.2022 г. в размер на 34,06 лв., както и разноски за връчване на покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 15 от договора в размер на 105,60 лв. Гореизложеното налага извода на съда за основателност на предявените установителни искове в претендираните размери, поради което същите следва да бъдат уважени изцяло.