Определение № 1765 от 06.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1765 гр. София, 06.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Б. Балевски Частно касационно търговско дело № 20258003900903 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на назначения по реда на Закона за правната помощ представител на Б. Я. М. ЕГН: ********** срещу определение №54/01.02.2024 г. по ч.гр.д. №473/2023 на Бургаски апелативен съд, с което въззивният съд по частната жалба на Б. Я. М. е потвърдил първоинстанционното определение № 645/27.10.2023г. по гр.дело № 232/2023г. по описа на Ямболския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от задължението да заплати държавна такса по делото в размер на 2 503,46 лв.

Излагат се оплаквания за незаконосъо бразност и необоснованост на обжалваното определение на въззивния съд в съответната част.

Като основания за допускане до касация се сочи очевидна неправилност , изразяваща се в липса на повторно указване на молителя да представи попълнена от него декларация за семейно и имуществено състояние, с оглед подаване на молба за освобождаване от държавна такса.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди и прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения:

Производството по делото е образувано пред Ямболския окръжен съд по исковата молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против Б. М. за осъждането му да заплати на банката описаните там суми - главница по договор за банков кредит и дължимите по него лихви и разноски. Ответникът е депозирал по делото насрещен иск за прогласяване на нищожността на договора за кредит поради противоречието му със закона.

1

С определение № 476/10.07.2023г. насрещната искова мол ба е оставена без движение и на ищеца по нея е указано да представи препис за ответника, да посочи дали желае да му бъдат връчвани съдебни книжа на посочения електронен адрес, да посочи цената на насрещния иск и да представи документ за внесена държавна такса за разглеждането му в размер на 4% от стойността му.

В съответствие с указанията на съда в нарочна мол ба Б. М. е посочил цена на иска в размер на 32 000 евро и е направил искане да бъде освободен от заплащане на следващата се държавна такса в размер на 2 503,46 лв. поради липса на средства и заболявания.

С определение № 576/11.09.2023г. по повод подадената мол ба за освобождаване от заплащане на държавна такса съдът е указал на Б. М. да представи доказателства за доходите му и тези на неговото семейство, за имущественото му състояние, удостоверено с декларация, за семейното положение, здравословното състояние, трудовата му заетост, възрастта и други относими обстоятелства.

В дадения срок Б. М. е представил молба, в която е посочил, че е представил декларация за семейното, здравословното и имущественото му състояние, но такава не е приложена. Поради това с обжалваното определение съдът е намерил, че ищецът по насрещния иск не е изпълнил указанията му за отстраняване на нередовностите на молбата за освобождаване от заплащане на държавнат такса и е постановил оставянето и без уважение като е приел, че страната не е доказала твърденията си за липса на средства за заплащането и.

Въззивният съд е счел така постановеното определение за правилно, за което развил следните съображения:

Молбата на Б. М. да бъде освободен от заплащане на държавна такса по предявения от него насрещен иск в производството е била оставена веднъж без движение от съда с указания за отстраняване на нередовностите й.

Пропускът на страната да приложи описаните към молбата доказателства, според въззивният състав, не създава за съда задължение за оставянето и без движение отново. Поради това предходната инстанция правилно е разгледала молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса, констатирала е, че твърденията в нея не са подкрепени с указаните доказателства и е постановила оставянето и без уважение.

Такива доказателства не са били представени и пред въззивната инстанция. Към частната жалба е била приложена единствено декларация от молителя в която се сочи, че притежава недвижимо имущество на стойност 30 000 лв., ипотекирано и без възможност да бъде отдавано под наем поради презастрояване, не притежава МПС, няма доходи от заплата, наем, рента или пенсия. Сочи, че страда от тежко заболяване, за което е готово да представи медицинска документация, регистрирано е като упражняващо свободна професия - консултант, но доходите от нея покриват единствено осигуровките му.

Твърденията в декларацията не са подкрепени с доказателства и поради това съдът ги счел за недоказани.

2

С оглед изложеното частната жал ба е счетена от въззивния съд за неоснователна и е оставена без уважение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Съгласно съдебна практика на ВКС : определение № 603 от 02.10.2014г. по ч.т.д. № 2139/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 573 от 12.07.2011г. по ч.т.д. № 230/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 612 от 12.08.2010г. по ч.т.д. № 564/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 496 от 10.07.2013г. по ч.т.д. № 2492/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 305 от 15.06.2009г. по ч.гр.д. № 335/2009г. на ВКС, ГК, III г.о. и много други, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса и разноски въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането на съответната такса и разноски. Ако имуществената декларация е непълна или неволно неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен. Въззивният съд в случая се е съобразил изцяло с тази практика, доколкото е отчел, че първоинстанционният съд изрично е бил указал на молителя необходимостта от прилагане на съответната декларация за семейно и имотно състояние и му е дал съответен срок за изпълнение на указанието на съда, в който последният не е изпълнил даденото му указание, което е довело и до отказа на съда да освободи молителя от внасяне на държавна такса по насрещния му иск. Едва към частната жалба до въззивния съд е била приложена декларация от молителя в която се сочи, че притежава недвижимо имущество на стойност 30 000 лв., ипотекирано и без възможност да бъде отдавано под наем поради презастрояване, не притежава МПС, няма доходи от заплата, наем, рента или пенсия. Декларирал е, че страда от тежко заболяване, за което е готов да представи медицинска документация, регистрирано е като упражняващо свободна професия - консултант, но доходите от нея покриват единствено осигуровките му. Твърденията в декларацията не са били подкрепени с никакви доказателства и поради това съдът ги счел за недоказани.

От изложеното следва , че не налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване-очевидна неправилност.

От гореописаните действия на първоинстанционния и въззивния съд става ясно , че липсва несъответствие с посочената от молителя практика на ВКС по релевираните в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК въпроси: Дадени са съответни ясни указания от правораздавателните органи до молителя да изясни всички обстоятелства от значение за преценката за 3 наличие на основания за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса по предявения насрещен иск и е даден и достатъчна възможност на страната за това. Вместо това молителят е депозирал молби за освобождаване, без декларация за СИО и без каквито и да е било доказателства за сочените от самия него в молбата обстоятелства: влошено здравословно състояние, получаване на доходи,но недостатъчни по размер , наличие на имот, обременен с тежести.

Горните пропуски на страната и о бстоятелството, че насрещният иск е за нищожност на договора за кредит и че принципно молителят по чл.83 ал.2 ГПК-ответник по първоначалния иск на банката-кредитор, би получил същата защита в отношенията с насрещната страна, каквато със съответното възражение за нищожност на договора за кредит в рамките на производството по първоначалния иск, поставят под въпрос упражняването на процесуалните права в съответствие с чл.3 от ГПК, при положение, че не се сочат и не се прилагат своевременно доказателства във връзка с твърденията и претенцията за освобождаване от внасяне на д.т. по така предявения насрещен иск.

С оглед изложеното, обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.

По изложените съображения Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №54/01.02.2024 г. по ч.гр.д. №473/2023 на Бургаски апелативен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4