Протокол № 7842 от 22.05.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 7842 гр. София, 27.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. Д.

Съдебни

Д. Г. Х. заседатели: Стефка М. Крумова при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА и прокурора И. Хр. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от КИРИЛ Г. Д. Наказателно дело от общ характер № 20221110216322 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, изпраща представител, явява се прокурор И. Д..

ПОДСЪДИМАТА: Л. М. С. – редовно призована, се явява.

В ЗАЛАТА СЕ ЯВЯВА адвокат Христо Х., с приложено пълномощно оп отношение на подсъдимата, редовно призован.

ПОСТРАДАЛИТЕ:

Ж.-П. Г. – редовно призован, не се явява.

С. Д. М. – редовно призована, не се явява.

АДВ. ВИДОЛОВ - с пълномощно по делото по отношение на пострадалите, редовно призован по телефон, не се явява.

От протокол за призоваване по телефон, изготвен от съдебния секретар, се установява, че същият е уведомен за датата и часа на съдебното заседание, като е заявил, че той и пострадалите лица няма да присъстват по делото.

1

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на разпоредително заседание.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СНЕМАНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА

ПОДСЪДИМАТА /по представен документ за самоличност – л.к. № /номер/, издадена на 18.06.2019 г. от МВР-София/:

Л. М. С. – родена на 10.11.1971 г. в гр. Лом, българка, български гражданин, омъжена, с висше образование, неосъждана, безработна, живуща на адрес: /адрес/, с ЕГН **********.

СЪДЪТ ВЪРНА ЛИЧНАТА КАРТА НА ПОДСЪДИМАТА.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на подсъдимата в настоящото производство, включително предоставената й правна възможност за разглеждане на делото по реда на Глава 27 и Глава 29 от НПК.

ПОДСЪДИМАТА: Разбирам правата си в процеса. Не желая делото да се разглежда по реда на Глава 27 и Глава 29 от НПК. Нямам искания за отвод на съда, прокурора и секретаря.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи на съда, прокурора и секретаря.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СТАНОВИЩАТА

НА СТРАНИТЕ ПО ВЪПРОСИТЕ ПО ЧЛ. 248, ал. 1 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Делото е родово и местно подсъдно на СРС, като считам, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че в досъдебната фаза не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до 2 ограничаване на процесуалните права на обвиняемата или пострадалите.

Откритите недостатъци в предходния обвинителен акт считам, че са били отстранени с внесения нов такъв. Относно приложения по делото писмен отговор от защитника на подсъдимата, отговори на въпросите по чл. 248 НПК, които се обсъждат в разпоредително заседание, искам да обявя, че считам, че направените възражения за допуснати нарушения в хода на ДП не са налице, като накратко ще се обоснова. Относно посоченото, че прокурорът отново не е посочил защо приема, че пострадалите от престъплението са Ж.П. Г. и съпругата му С. Д. М., считам, че същото е добре и ясно посочено в обвинителния акт - те са съпрузи, паричната сума, с която са закупили процесното жилище, е съпружеска имуществена общност. Отделно от това, в нотариалния акт купувачи са двамата съпрузи, т.е. ако от процесното деяние е настъпила имотна вреда за купувачите на имота, то те са и двамата, тъй като и двамата са го закупили и паричната сума е тяхна. Прокурорът правилно е посочил, че и двамата са пострадали от престъплението.

На следващо място считам, че действително на едно място в обвинителния акт и обстоятелствената му част имената на Ж.-П. Г. са разменени, т.е. фамилията му е разменена. Известно е, че съгласно Закона за българските документи за самоличност, когато се издава документ на чужд гражданин, най-напред се изписва фамилията му, която по лична карта е Г.

Ж.-П., а реално по обичайното произнасяне е Ж.-П. Г.. Отделно от това, на всички следващи места в обвинителния акт навсякъде е записано Ж.-П. Г., както и в диспозитива. Т.е., това не ограничаване правото на защитата да разбере кои са неговите имена, това не е съществено процесуално нарушение, което да ограничава правата му. На последно място, посоченото в писмения отговор от адвоката на подсъдимата, действително на стр. 8 от обвинителния акт на ред 14-15, отгоре надолу, е допусната фактическа грешка, като вместо фамилията на пострадалата е изписана фамилията С., но от цялата обстоятелствена част на обвинителния акт става ясно, че се касае за името М., а не С., в логическата връзка на цялостното изречение, като действително е налице очевидна фактическа грешка, което не ограничава правата на подсъдимата да разбере какъв е смисълът на посоченото в това изречение и предходните такива, тъй като в цялото смислово значение става ясно, че става въпрос за М., а не за С.. Относно т. 4 считам, че към момента не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, доколко не 3 са налице основания за споразумение, отделно подсъдимата не е изявила желание за съкратено съдебно следствие. Също така не са налице основания за разглеждане на делото по реда на чл. 248, ал. 1, т. 5 от НПК. Считам, че няма основания за изменение на МНО, която е парична гаранция. Нямам искания на събиране на нови доказателства. Считам, че не са налице пречки за разглеждане на делото по общия ред.

АДВ. Х.: В изпълнение на ваше указание, сме представили писмен отговор по въпросите, регламентирани в чл. 248 НПК, като поддържаме същия изцяло. Само ще си позволя по отношение на посоченото в т. 5 за констатиране на очевидна фактическа грешка, ако съдът прецени, че е налице такава, същата да бъде отстранена по реда на чл. 248а НПК. Поддържам изцяло съображенията в писмения отговор.

ПОДСЪДИМАТА: Поддържам казаното от защитника ми.

СЪДЪТ след изслушване становищата на страните по въпросите по чл.

248, ал. 1 НПК, намира за установено следното:

Настоящото дело е местно и родово подсъдно на СРС, като не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Съдът счита, че са били отстранени част от посочените при предходно разглеждане на делото съществени процесуални нарушения, допуснати в съдърЖ.ието на обвинителния акт, като е налице ново противоречие в процесния обвинителен акт, обуславящо неяснота на обвинителната теза, съответно допуснато съществено процесуално нарушение в хода на ДП.

Както съдът е посочил вече, в случая се касае за вменено на подсъдимата престъпление по чл. 209 НК, а именно резултатно такова, като е налице, от една стана, изпълнително деяние на твърдяното престъпление, а от друга страна - настъпил престъпен резултат, в случая причинена имотна вреда. При описание на отделените действия, обуславящи наличие на изпълнителното деяние, а именно възбуждане на заблуждение и поддърЖ.е на такова, прокуратурата е посочила, че след последно преведената сума на 14.12.2016 г. от страна на посочените в обвинителния акт пострадали лица – М. и Г., е налице извършване на изпълнително деяние, част от инкриминираното престъпление, а именно поддърЖ.е на заблуждение в периода от 14.12.2016г.

4 до неустановена дата в периода от 14.12.2016г. до 27.12.2016г. Посочената правна конструкция на обвинението, в контекста на изложените съображения от съда касателно обективните признаци на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, обуславя неяснота на обвинителната теза относно това какво точно твърди прокуратурата, че е осъществено от подсъдимата. В случая очевидно се твърди осъществяване на изпълнителното деяние след причиняване на имотна вреда, което следва да се тълкува в контекста на разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от НК или прокуратурата е имала нещо друго предвид. Липсва обаче каквато и да е яснота в обвинителната теза в тази насока, като съдът счита, че посоченото противоречие следва да бъде отстранено като условие за редовност на обвинителния акт и обвинителната теза, срещу която подсъдимата следва да организира защитата си.

На следващо място, съдът счита, че е налице противоречие в обвинителната теза касателно възбуденото и поддърЖ.о от страна на подсъдимата заблуждение, доколкото, както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в заключителната част на същия, се твърди, че подсъдимата е възбудила заблуждение у двете пострадали лица за това, че въпросната сграда е собственост на „АММ-Инженеринг“ ООД, предлага се за продажба от същото дружество, върху имота няма вещни или други тежести, вещно право на ползване и т.н. Същевременно с това се твърди, че на 11.05.2016 г. подсъдимата, поддържайки вече възбуденото заблуждение, лично е подписала предварителен договор за покупко-продажба на описания имот, в който е декларирала, че „не е прехвърляла имота, части от него и т.н.“. В случая очевидно е налице различие между твърдените две форми на възбуждане и поддърЖ.е на заблуждение, като не става ясно дали се касае за пропуск при описание на обвинителната теза, в частност дали предварителният договор е сключен от името на „АММ-Инженеринг“ ООД чрез своя законен представител и управител или се твърди, че страна по договора в лично качество е подсъдимата С.. Съдът счита, че посочените обстоятелства са съществени, доколкото касаят обективни признаци, обуславящи наличието на елементи от състава на инкриминираното престъпление, в частност формата и характера на възбужданото или поддърЖ.ото заблуждение у пострадалите лица.

Съдът не споделя възражението на защитника за това, че е налице липса 5 на конкретизация на обвинителната теза защо същата счита, че двете пострадали лица са претърпели вреди от инкриминираното деяние, доколкото в обвинителния акт на л. 7 от същия прокуратурата ясно е посочила, че въпросните парични средства, с които двете лица са се разподелели, представляват съпружеска имуществена общност. Изложените в тази част възражения от страна на защитника в приложения отговор съдът намира за такива, касаещи въпрос по същество касателно обосноваността на обвинителната теза, но не и редовността на обвинителния акт.

На последно място, съдът намира за основателни възраженията на защитника за наличие на непоследователно посочване в обвинителния акт на името на едното от пострадалите лица, а именно Ж.-П. Г.. Видно е, че на стр.

7, 8 и 9 от обстоятелствената част на обвинителния акт като пострадало лице е посочен Г. Ж. П., а в останалата част – Ж.-П. Г.. Посоченото противоречие не представлява съществено процесуално нарушение, а техническа грешка, което само по себе си не налага прекратяване на съдебното производство.

Въпреки това, съдът счита, че с оглед наличната необходимост за връщане на делото за отстраняване на горепосочените две процесуални нарушения, имащи характер на съществени такива, прокуратурата следва да отстрани очевидната фактическа грешка касателно името на пострадалото лице. По идентичен начин на стр. 8 от обвинителния акт, в края на първия абзац, е допусната и техническа грешка при посочване на името на пострадалата Младенова, като вместо нея се посочва С., като съдът счита, че следва посочената грешка да бъде отстранена с оглед яснота на обвинителната теза.

По изложените съображения съдът счита, че са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, както и констатираните от съда очевидни фактически грешки при посочване имената на съответните процесуални участници при описанието на обвинението в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът счита, че в този смисъл не следва да се произнася по отношение на останалите въпроси, предмет на обсъждане в разпоредително заседание съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК, като единствено мярката за неотклонение на подсъдимата, а именно „гаранция в пари“ в размер на 2 000 лева, следва да бъде потвърдена, доколкото не са налице основания за 6 нейната отмяна или изменение.

Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 96-ти състав ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД 16322/2022 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав.