Решение № 2097 от 27.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2097 гр. Варна, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110109227 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от Н. К. Н. , ЕГН **********, с адрес: ****, област Варна, чрез пълномощника адв. П. В., със съдебен адрес: ****, срещу Р. М. В., ЕГН **********, с адрес: ****, осъдителен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 23 166,03 лв. (11 844,60 евро), представляваща половината от заплатените от ищеца в периода януари 2018 г. – декември 2023 г. вноски, такси и застраховки по четири договора за кредит, сключени за закупуване и рефинансиране на съсобствен недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.07.2025 г., до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът излага, че страните са живели на семейни начала, без сключен граждански брак, в периода от 2015 г. до месец май 2023 г.

По време на съжителството двамата придобили в обикновена съсобственост Апартамент № 16, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на гр. Варна, с адрес: ****, със застроена площ 58,51 кв.м, заедно с прилежащото му избено помещение № 16, чрез покупка, обективирана в Нотариален акт № 56, том I, рег. № 601, дело № 46 от 31.01.2018 г. на нотариус П. П.. За закупуването и последващото рефинансиране на този имот страните последователно сключили четири 1 договора за Б. кредит, по които ищецът – самостоятелно от своите Б.и сметки – погасявал задълженията за целия процесен период. Поддържа, че доколкото страните са солидарни длъжници по кредитите и съсобственици на финансирания с тях имот, ответницата му дължи половината от платените от него суми, тъй като с всяко погашение той е изпълнявал и нейната част от общото задължение. Претендира законна лихва от датата на исковата молба и направените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез пълномощника си адв.

Белчева, е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска. Направени са две възражения: че плащанията са извършени в изпълнение на нравствен дълг по смисъла на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, и възражение за съдебно прихващане с насрещни вземания за издръжка на ищеца (ориентировъчно 48 000 лв.) и за вреди от намаляване стойността на съсобствения имот (14 900 лв.). Поддържа и че искът е недопустим, евентуално преждевременно предявен, тъй като ипотечният кредит не е изцяло погасен. С нарочно определение, постановено в открито съдебно заседание на 21.11.2025 г., съдът не е приел за съвместно разглеждане възражението за прихващане поради нередовност и неотстраняване на нередовностите в указания срок, поради което производството продължи единствено по главния иск и по релевираното материалноправно възражение по чл. 55, ал. 2 ЗЗД. Определението в тази част не подлежи на обжалване и е влязло в сила.

С депозираните писмени бележки ответницата поддържа, че страните са функционирали като единна семейна икономическа общност: ищецът е поел вноските по кредитите, а тя е осигурявала ежедневната издръжка на домакинството, грижите за двете общи деца и режийните разходи, включително разходи за самия ищец. Счита, че е налице „друго“ по смисъла на чл. 127, ал. 1 ЗЗД, изключващо регресната отговорност, че плащанията нямат характер на заем, а на споделен принос за общото благо, и че предявяването на претенцията едва след раздялата представлява опит за неоснователно обогатяване чрез преквалификация на морален ангажимент в правно задължение. Поддържа, че включените застрахователни плащания споделят правната съдба на главните вноски, а обстоятелството, че част от средствата произхождат от дарение в полза на ищеца, е ирелевантно за нравствения характер на даването. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

2

Съдът, след като прецени доводите и становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството по делото се развива по предявен регресен осъдителен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца е установяването при условията на пълно и главно доказване на: (1) качеството на страните като солидарни длъжници по процесните кредитни договори; (2) погасяването от ищеца на суми по тези общи задължения; (3) размера на платеното и обстоятелството, че то надхвърля припадащата му се част. В тежест на ответницата е проведеното пълно насрещно доказване на твърдяния от нея нравствен дълг по смисъла на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, както и на конкретна уговорка за вътрешно разпределение на задължеността, различна от законовата презумпция за равенство на дяловете.

От представения нотариален акт № 56, том I, рег. № 601, дело № 46 от 31.01.2018 г. се установява, че страните са обикновени съсобственици на Апартамент № 16 в ****, гр. Варна, придобит съвместно по време на фактическото им съжителство. Качеството на ответницата на съсобственик – и съответно нейният собствен правен интерес от запазването на имота свободен от ипотечна тежест – е безспорно установено. От приетото като доказателство Решение № 4530/15.12.2024 г. по гр. д. № 15459/2023 г. на 42 състав на РС – Варна се установява, че между страните е допусната съдебна делба на същия имот при квоти 49474/89968 ид.ч. за ищеца и 40494/89968 ид.ч. за ответницата, т.е. при приблизително равни дялове, а с приетото Определение рег. № 3944/24.03.2025 г. по същото дело предявената от ищеца претенция по сметките е оставена без разглеждане поради недопустимост на обективното съединяване с оглед родовата подсъдност – обстоятелство, обуславящо правния интерес от предявяване на настоящия самостоятелен иск.

От четирите договора за Б. кредит се установяват качествата на страните, които са от решаващо значение за основателността на регресната претенция. По Договор за потребителски паричен кредит № 3076686 от 24.01.2018 г. с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (в размер на 13 260,00 лв.) кредитополучател е ищецът, а ответницата е вписана като поръчител. По Договор за Б. ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 301/1585/81901040 от 29.01.2018 г. с „УниКредит Булбанк“ 3

АД (в размер на 74 800,00 лв., с цел покупка на процесния апартамент) кредитополучател е ищецът, а ответницата е изрично вписана като солидарен длъжник, като и двамата са и ипотекарни длъжници по учредената с нотариален акт № 57/31.01.2018 г. договорна ипотека. По Договор за потребителски кредит № FL 1114423 от 16.09.2020 г. и по Договор за Б. жилищен кредит № HL 119882 от 06.10.2020 г. с „Юробанк България“ АД (съответно за 16 728,00 лв. и за 75 683,00 лв.) и двете страни са кредитополучатели. От съдържанието на последния договор се установява и предназначението на усвоената сума: 72 000,00 лв. за рефинансиране на ипотечния кредит към „УниКредит Булбанк“ АД, 2 000,00 лв. за ремонт на апартамента и 1 683,00 лв. за предплатена петгодишна застрахователна премия по програма „Живот“.

Представените Б.и извлечения от сметките на ищеца в „УниКредит Булбанк“ АД (****) и в „Юробанк България“ АД (**** и ****), както и трите официални писма на Б.ите институции до вещото лице – писмо изх. № 089049-001391/12.01.2026 г. на „УниКредит Булбанк“ АД, писмо изх. № 930010#1/02.02.2026 г. на „Юробанк България“ АД и писмо изх. № 1321/17.02.2026 г. на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД – отразяват системни и регулярни погасявания по четирите кредита, извършвани от сметки с титуляр единствено ищеца.

Представените от ответницата писмени доказателства – удостоверение за настоящ адрес, нотариален акт за собствеността на имот в гр. ****, удостоверения от „****“ ЕООД за нейните доходи за периода 2016–2025 г., справки от НОИ за получени обезщетения и Б.и извлечения от сметката , отразяващи разходи за храна, комунални услуги и ежедневни нужди на домакинството – установяват единствено, че ответницата е реализирала трудови доходи и е поемала разходи за текущото потребление на домакинството.

По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Б. С. Б., чието заключение е депозирано в срока по чл. 199 ГПК и прието в открито съдебно заседание на 24.04.2026 г. Заключението не е оспорено от страните; съдът го кредитира изцяло като обективно, пълно и компетентно изготвено, почиващо на пряка проверка на първичните Б.и документи и официалните справки на трите кредитни институции, и 4 съответстващо на останалия събран доказателствен материал. Вещото лице е проследило поотделно погашенията по всеки от четирите договора, с разбивка по пера – главница, възнаградителни лихви, лихви за просрочена главница, неустойки, такси и комисиони, имуществени застраховки и застраховки по договор („Живот“).

От заключението се установява следното. По Договор № 3076686 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, погасяван от сметка на ищеца за периода 14.02.2018 г. – 17.09.2020 г., ищецът е заплатил общо 5 008,08 лв.

(главница 2 808,53 лв.; лихви 1 912,17 лв.; лихви за просрочие и неустойка 5,20 лв.; застраховка „Живот“ 284,16 лв.). По Договор № 301/1585/81901040 с „УниКредит Булбанк“ АД, погасяван за периода 07.02.2018 г. – 02.11.2020 г., ищецът е заплатил общо 10 900,62 лв. (главница 2 956,45 лв.; лихви 6 755,59 лв.; неустойка 4,35 лв.; такси 224,40 лв.; имуществена застраховка 164,37 лв.; застраховка „Живот“ 795,46 лв.). По Договор № FL 1114423 с „Юробанк България“ АД, погасяван за периода 16.10.2020 г. – 10.03.2023 г., ищецът е заплатил общо 18 528,19 лв. (главница 16 728,00 лв.; лихви 1 800,19 лв.). По Договор № HL 119882 с „Юробанк България“ АД, погасяван за периода 02.11.2020 г. – 01.12.2023 г., ищецът е заплатил общо 13 339,00 лв. (главница 6 541,17 лв.; лихви 6 455,95 лв.; такси 10,44 лв.; имуществена застраховка 331,44 лв.). Вещото лице установява, че общата сума на всички плащания по четирите договора, извършени единствено от Б.и сметки на ищеца за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2023 г., възлиза на 47 775,89 лв., като не са установени плащания от Б.и сметки на ответницата по нито един от четирите кредита за целия процесен период.

От особено значение за спора са два извода на експертизата относно застраховките. Първо, „УниКредит Булбанк“ АД изрично потвърждава, че по Договор № 301/1585/81901040 застраховка „Живот – Кредитна протекция“ е сключена единствено за кредитополучателя Н. Н.; солидарният длъжник Р. В. не е застраховано лице и за нея не е събирана и плащана застрахователна премия. Второ, „Юробанк България“ АД потвърждава, че от сметките на ищеца не са извършвани плащания с основание „застраховка „Живот“ за Р. М.

В.“ за целия изследван период. Тези факти имат пряко значение за обхвата на подлежащите на поделяне плащания, разгледан по-долу.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на 5 двама свидетели, допуснати при условията на чл. 164, ал. 1 ГПК и при спазване на принципа за равенство на страните. Съдът преценява показанията им по реда на чл. 172 ГПК, при отчитане на евентуалната заинтересованост на всеки от свидетелите с оглед родствените и личните им връзки със страните.

Свидетелят к. Н. К. – баща на ищеца – заявява, че многократно е предоставял парични средства на сина си, като последното дарение е в размер на около 10 000 лв., преведено по Б. път приблизително през март 2023 г., с оглед затрудненията на сина му с погасяването на жилищния кредит.

Свидетелят е категоричен в заявлението си че е дарил сумата на сина си, и допълва, че ако средствата бяха предназначени за ответницата, той вероятно нямаше да ги предостави. Независимо от очакваната с оглед родството заинтересованост, показанията в тази част са вътрешно последователни, конкретни и кореспондират с приетото по делото Б.о извлечение, удостоверяващо превода – поради което съдът ги кредитира относно факта и личния характер на дарението в полза на ищеца.

Свидетелят е. в. н. – първи братовчед на ответницата, воден от ответната страна – потвърждава, че е знаел за парична помощ от страна на бащата на ищеца, която оценява на около девет-десет хиляди лева на два пъти, и уточнява, че не е чувал к. К. да дарява нещо на сина си. Същият свидетел заявява, че ответницата е допринасяла с лични доходи, и че нейните родители са поемали грижи за децата и плащане на сметки. Съдът преценява, че показанията на този свидетел не опровергават, а по същество потвърждават установената фактическа обстановка: те сочат, че средствата от бащата на ищеца са давани с оглед на семейните нужди – каквато впрочем е и целта на всяко погасяване на кредит за общото жилище – но не установяват нито дарствено намерение конкретно в полза на ответницата, нито нейно участие в погасяването на кредитните вноски. Показанията на двамата свидетели, преценени в съвкупност, установяват единствено, че средствата, постъпили от бащата на ищеца, са били предоставени на ищеца и са послужили за обслужване на общите кредитни задължения, без с тях да се обосновава освобождаване на ответницата от участието в общия дълг.