Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1711 от 09.04.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 4811/2023
Вид
Определение № 1711
Подписан
09.04.2024
В сила
09.04.2024
Състав
Албена Бонева, Мария Христова, Боян Цонев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1711 гр. София, 09.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20238002104811 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по касационна жалба от „Ю. транс“ ЕООД, представлявано от управителя К. Ш., приподписана от адвокат В. Д., срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд №740/19.06.2023г. по в.г.д.№1039/2023г.

В жалбата са изложени доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на решението.

Насрещната страна И. Д. М. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат И. В., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като обжалваният съдебен акт не е постановен в противоречие с формираната съдебна практика, нито е неправилен или недопустим. В условие на евентуалност, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Варна, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на И. Д. М. извършено със Заповед от 28.11.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото му правоотношение, издадена от управителя на „Ю. транс“ ЕООД, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

1

За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа и правна страна следното:

Страните са били в трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор № 14/11.08.2021г., като ищецът заемал длъжността „Шофьор, товарен автомобил“. На 22.08.2022г. същият претърпял злополука довела до счупване на палеца на дясното стъпало, която на 02.12.2022г. била декларирана от работника пред ТД на НОИ-Варна и призната за трудова по реда на чл.60, ал.1 от КСО, с Разпореждане № 5104-03-36/27.02.2023г. на ТД на НОИ – [населено място].

В следствие на инцидента ищецът И. М. бил в отпуск поради неработоспособност, за която били издадени болнични листи за болнично и домашно амбулаторно лечение, както следва:

1/ №Е., от АИППМП „Д-р С. Я. 1“ ЕООД – [населено място], за периода от 23.08.2022г. до 05.09.2022г.; 2/ № Е./29.08.2022г., от МБАЛ „М. дом“ ЕООД – [населено място], за периода от 24.08.2022г. до 26.09.2022г.; 3/ № Е./03.10.2022г., от МЦ „Св. А.“ ЕООД – [населено място], за периода от 27.09.2022г. до 26.10.2022г.; 4/ №Е./07.11.2022г., от ЛКК при МЦ „Св.

А.“ ЕООД – [населено място], за периода от 27.10.2022г. до 25.11.2022г. и 5. № Е /05.12.2022г., от ЛКК при МЦ „Св. А.“ ЕООД – [населено място], за периода от 26.11.2022г. до 10.12.2022г.

Съдът установил още, че с протокол № 1/28.11.2022г., съставен в присъствието на К. Ш.

(управител), Н. В. С. (спедитор) и С. А. Ц. (спедитор) било удостоверено присъствието на ищеца И. М. в офис на фирмата за даване на обяснения относно извършените от него нарушения на трудовата дисциплина; излагане на устни обяснения пред управителя и отказ да предаде на управителя изготвените от него писмени такива. От заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-графологична експертиза, което кредитирал като обективно и неоспорено от страните, съдът направил извод за автентичност на документа, като подписан от лицето С. Ц..

На същата дата (28.11.2022г.) била съставена и процесната Заповед на управителя на „Ю. транс“ ЕООД, с която на И. М. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл.187, т.8 и т.10 от КТ и чл.190, ал.1, т.2 и т.7 от КТ вр.чл.188, т.3 от КТ за извършени от работника нарушения на трудовата дисциплина, а именно: „по време на болничен влиза в склада на фирмата, като същевременно допуска външно лице да го придружи, което не е с оторизиран достъп до тези помещения“ и „по време на болничния си престой умишлено е задържал телефона си, който бил изключен, което носи вреда на работата“. Със същата заповед, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ било прекратено трудовото правоотношение на ищеца за заеманата от него длъжност „Шофьор, товарен автомобил“, считано от 28.11.2022г. Заповедта била връчена на лицето на същата дата.

Въззивният съд установил още, че с протокол за приемане-предаване от 11.10.2022г., на посочената дата, И. М. предал/върнал на Н. В. С., служител на „Ю. Транс“ ЕООД, технически устройства собственост на дружеството: мобилен телефон, СИМ карта за мобилен телефон, Таблет Л. и СИМ карта към таблет.

Съдът кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел, при условията на чл.172 от ГПК (служител на ответното дружество), от които приел за установено, че място на работа на ищеца било в склада на дружеството в база „Варна комерс“. Същият бил в 2 продължителен болничен, като в първия работен ден, след изтичането му, той се явил в офис на фирмата, за да даде обяснения. Съдът посочил, че според показанията, свидетелят не е присъствал лично на срещата между ищеца и управителя на дружеството работодател и не е възприемал непосредствено случващото се, тъй като в същото време изпълнявал служебните си задължения свързани с продължителни разговори по телефона. Бил на работното си място, което отстояло на около 8 метра от мястото на срещата. Съдът отчел обстоятелството, че свидетелят чул, че от ищеца били поискани обяснения за причините, поради които служебния му телефон е бил изключен и защо е влизал в склада, но липсвала конкретизация за кое изключване на телефона (кога се е случило) и за кое влизане в склада (кога се е случило) му се иска обяснение. Съдът посочил, че от показанията на свидетеля не се установява дали ищецът М. е дал такива (устни или писмени) или е отказал да го стори, нито в какъв смисъл са били обясненията. Приел, че соченото от свидетеля, че ищецът излязъл от офиса с лист хартия в ръка не е достатъчно да обоснове извод за отказ от даване на обяснения. Съдът съобразил и обстоятелството, че нарушенията, за които е съставена процесната заповед обхващат и извършено от работника М. допускане на трето лице с неоторизиран достъп до помещенията на фирмата; умишлено задържане на служебния телефон/не предаването му; неявяването на ищеца на работа два последователни дни, за които обстоятелства от показанията на свидетеля не се установява да са изисквани обяснения по реда на чл.193 от КТ.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд приел, че с процесната заповед за уволнение съществувалото между страните трудово правоотношение било прекратено на основание чл.187, т.8 и т.10 и чл.190, ал.1, т.2 и т.7 от КТ, вр.чл.188, т.3 от КТ, поради наложено на ищеца дисциплинарно наказание – уволнение за нарушения на трудовата дисциплина, както следва: злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието (чл.187, т.8 КТ); неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в КТД или определени при възникване на трудовото правоотношение (чл.180, т.10 от КТ); неявяване на работа в течение на два последователни работни дни (чл.190, ал.1, т.2 от КТ) и други тежки нарушения на трудовата дисциплина (чл.190, ал.1, т.7 от КТ). Приел, че процесната заповед е издадена от управителя на дружеството работодател, който има компетентност по въпросите свързани с дисциплинарната работодателска власт.

Въззивният съд направил извод за липса на предвидените в закона предпоставки за откриване, провеждане и приключване на дисциплинарно производство по отношение на ищеца, тъй като по делото не са установени обстоятелствата досежно: провеждане на процедурата по чл.193 от КТ за изискване и приемане писмените обяснения на работника преди налагане на дисциплинарното наказание; за осъществяване на предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.7 от КТ; за извършване на нарушенията, както и за умисъла за задържане на служебния мобилен телефон на работника. Съдът приел, че издадената заповед била немотивирана, тъй като в същата не са посочени конкретните факти, при които са извършени нарушенията на трудовата дисциплина (неявяване на работа в продължение на 2 последователни работни дни; влизане в склада на фирмата по време на 3 болничен при допускане на външен придружител, който не е с оторизиран достъп до тези помещения; умишлено задържане на служебния телефон по време на болничния си престой, който бил изключен и това довело до вреда на работата). Допълнително изложил, че посочените в заповедта нарушения са несъответни на наложеното дисциплинарно наказание, тъй като по делото липсват доказателства вследствие на същите да са настъпили неблагоприятни последици (вреди) за работодателя. По изложените съображения съдът намерил предявения иск за основателен.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл по факти, които не са били своевременно и надлежно въведени в производството, в противоречие с формираната практика на ВКС в решение №127/10.01.2018г. по г.д.№679/2017г. на ВКС, II г.о. и решение №267/03.10.2011г. по г.д.№1362/2010г. на ВКС, III г.о.

Съгласно трайно формираната съдебна практика на ВКС по прилагането на чл.270, ал.3 от ГПК, решението е недопустимо като произнесено по непредявен иск, когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с поисканото от ищеца; когато се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран в нарушение на диспозитивното начало; при участие на ненадлежна страна или при разглеждане на вече разрешен с влязло в сила решение спор между страните по същия предмет и основание. Решението не е недопустимо само поради дадена от съда неправилна правна квалификация или при произнасяне по невъведени в производството възражения за незаконосъобразност на оспорената заповед за уволнение. Същите могат да доведат до процесуални нарушения при разглеждане на делото свързани с неправилно разпределение на доказателствената тежест или не обсъждане на определени възражения и доказателства, както и до неправилно приложение на материалния закон, когато съдът не е определил надлежно относимата към конкретното правоотношение правна норма, но не и до недопустимост на решението само на това основание. В конкретния случай, въззивният съд се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран, като не е налице нито една от посочените хипотези за недопустимост на постановения от въззивната инстанция съдебен акт.

Касаторът обосновава допускане на обжалването и по следните правни въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК:

Непосочени пороци на заповедта за уволнение могат ли да се въвеждат в предмета на спора от съда, съответно от въззивния съд? Твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС в решение №135/08.06.2021г. по г.д.№3135/2020г. на ВКС, IV г.о.

Този въпрос е свързан със задължението на съда да се произнесе по въведените в исковата молба обстоятелствата, като не може да основава решението си на факти, които не са въведени от ищеца. След предявяване на иска ищецът може да навежда нови обстоятелства само, ако е направил съответното възражение срещу правото на работодателя за прекратяване на трудовия договор, но е пропуснал да посочи фактите, на които то се основава. Въпросът е включен в предмета на спора, доколкото съдът е разгледал основания за отмяна на процесната заповед, които не са били въведени в производството, но е без 4 значение за крайния му изход. Въззивният съд е приел, че по делото не са събрани доказателства за спазване на процедурата по чл.193 от ГПК за изискване на писмени обяснения от работника, както и за извършване на дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието „уволнение“, поради което разглеждането на поставения въпрос по същество от състава на ВКС, независимо дали отговаря на условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, няма да доведе до промяна в крайния резултат по спора. С оглед на това, по отношение на този въпрос не е налице общото основание по чл.280, ал. 1 от ГПК за допускане на обжалването.