Решение № 18196 от 06.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18196 гр. *****, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20221110152275 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Ищецът „Топлофикация *****” ЕАД е предявил против М. К. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи следните суми, свързани с топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. *****, бул. „******“ № 17, вх. А, ет. 1, ап. 10 /абонатен № ****/, а имено: сумата от 315,37 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода – 01.10.2018г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 53,05 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 01.04.2022г., сумата от 30,24 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 5,54 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.05.2019г. до 01.04.2022г.

Ищецът поддържа, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, като е доставял до имота през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна ответникът бил неизправна страна, тъй като останал задължен за стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължал и обезщетение за забавено изпълнение. Ищецът твърди, че услугата дялово разпределение в процесния период на сградата – етажна собственост, в която се намира имотът на потребителя, било извършвано от „Бруната България“ ООД. Моли за уважаване на 1 предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата М. К. чрез особения представител – адв. М. М. е подала отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Прави възражение за изтекла давност. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи 2 условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

В случая по делото се установява, че ответницата М. Д. К. е подала молба-декларация от 24.09.1996 г. (преди исковия период) за откриване на нейно име на партида за имота. В декларацията е заявено, че имотът ще бъде ползван за жилищни нужди на членовете на семейството на молителката, с посочване, че домакинството й се състой от 1 член. Молбата – декларация е подписана ответницата, чиято автентичност не е оспорена.

Видно е от представените и приети като доказателства по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки за имота, че през процесния период титуляр на партидата, разкрита за процесния имот, е била М. К..

Подадената молба-декларация за откриване на партида на името на М. К. в качеството й на собственик на процесния имот представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия, отправено от собственик до топлофикационното дружество. Ищецът е приел предложението й, като е открил партида за имота на нейно име и впоследствие е издавал фактури за цялата стойност на доставената топлинна енергия на името на титуляра на партидата. Налице е следователно соченото в тълкувателното решение изключение – когато собственик е подал молбадекларация за откриване на индивидуална партида имота на негово име, то облигационната връзка възниква между подалото молба-декларация лице и топлоснабдителното дружество с откриването на партидата на първия въз основа на сключен писмен договор при публично известни общи условия.

От изложеното се налага извод, че през процесния период именно М. К. е следвало да отговаря за заплащането на потребената в процесния имот топлинна енергия.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от проведено на 23.08.2002 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Бруната България“ ООД и приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор № ****/01.10.2002 г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „Бруната България“ ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и договор от 09.06.2011 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Топлофикация *****“ ЕАД и „Бруната“ ООД.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ 3 на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, която съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията с отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „Бруната“ ООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани 4 отоплителни тела-радиатори, на които не са монтирани топлоразпределители и термостатни вентили (радиаторите са демонтирани (затапени), както и 1 бр. щранг-лира в банята, на които липсва топлоразпределител (щрангът за топла вода е затапен). През процесния период ответницата не е ползвал ТЕ за отопление на имот и такава не й е била начислявана, като е начислявана единствено ТЕ за сградна инсталация и без ТЕ за доставка на БГВ. През исковия период не е извършвано дялово разпределение поради липса на 4 ИРРО. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в данъчните фактури и изравнителните сметки, процесният обект фигурира с кубатура 137 куб. м.Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. През процесния период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.04.2021 г. възлиза на сумата от 316,42 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки.