Решение № 725 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110115201 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на М. Н. М. срещу Г. П. Г..

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 17.01.2024г. на уебсайта ******************.com, с линк https://*********************, била публикувана статия със заглавие „Г. Г.

ПРЕД ******************: **********************“, в която ответникът дал интервю със следното съдържание: „******************* посочи и хора като *********** М. и ********* П., които трябва да бъдат държани далеч от българския футбол. Най-малкото М. е единственият, който досега е бил хващан с чанта с пари за уреждане на мачове. Това е факт, който не може да се промени. Няма как да твърдим, че с времето се е променил. Той няма как да е част от промяната, особено имайки предвид, че е 60+-годишен. Тези хора не ме убеждават, че ще се случат кардинални промени“. Ищецът релевира, че използваните думи и изрази са клеветническите и с тях се накърняват честта и доброто ми име, манипулира се общественото мнение, изнасят се позорни факти и обстоятелства. Заявява, че ответникът е съзнавал позорния характер на разгласените обстоятелства, както и знае, че ищецът не е извършил приписваното му престъпление и въпреки това е изнесъл процесните изрази.

В ИМ се твърди, че отправените от ответника думи довели до появата на продължителен стрес и гняв у ищеца, съпроводени с влошаване на физическото здраве и психическата ми стабилност; до постоянно безсъние и раздразнение; отразили се негативно върху авторитета му и рефлектирали негативно върху социалните му контакти; довели до настъпването на тежки последици за ответника в личен план и в професионално отношение и не на последно място се отразили отрицателно върху общественото мнение за ищеца. Релевира, че публикацията засяга личния и професионалния авторитет 1 на ищеца, честта и достойнството му, като се създава внушение, че е с нисък морал и склонен към извършване на престъпна дейност в ущърб на авторитета на институциите, покровителстващи спорта. С оглед изложеното, ищецът моли съда да осъди да му изплати обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на сумата от 5 000 лв., предявен като частичен иск за сума в общ размер от 15 000 лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който заявява, че искът е неоснователен, предвид следните съображения: ответникът не набеждава ищеца в извършване на престъпление от общ характер, а единствено преразказва публично достъпна информация, която е налична от години за него; не са налице предпоставките от фактическия състав на предявения иск.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника за сумата от 5 000 лв. - частичен иск от сума в общ размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ от извършен на 17.01.2024г. деликт от страна на ответника.

За основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, елементите от фактическия състав на иска по чл. 45 ЗЗД, а именно: противоправно поведение на ответника, съобразно посоченото в исковата молба - изявления съдържащи неверни клеветнически твърдения, опозоряващи личността на ищеца, вина, настъпили вреди и причинна връзка между вредите противоправното поведение на отвтеника. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.

С изготвения проект за доклад на делото, обективиран в Определение № 27896/09.07.2024 г., допълнен в о.с.з. на 28.10.2024 г. и обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че на 17.01.2024г. на уебсайта

******************.com, с линк https://******************.com/***************/, била публикувана статия със заглавие „Г. Г. ПРЕД ******************: **********************“, в която ответникът дал интервю със следното съдържание:

„******************* посочи и хора като *********** М. и ********* П., които трябва да бъдат държани далеч от българския футбол. Най-малкото М. е единственият, който досега е бил хващан с чанта с пари за уреждане на мачове. Това е факт, който не може да се промени. Няма как да твърдим, че с времето се е променил. Той няма как да е част от промяната, особено имайки предвид, че е 60+-годишен. Тези хора не ме убеждават, че ще се случат кардинални промени“.

Спорно по делото е обстоятелството, дали процесните изявления на ответника, съставляват противоправно поведение, поради което съдът дължи 2 категоризация им като фактически твърдения или оценъчни съждения, доколкото фактическите твърдения изискват доказателство за истинността им, а оценъчните съждения, като мнения и коментари, се считат за неподлежащи на доказване и съобразно практиката на СЕС се ползват с по-голяма защита.

В случая изявлението - „Най-малкото М. е единственият, който досега е бил хващан с чанта с пари за уреждане на мачове. Това е факт, който не може да се промени“, несъмнено представлява твърдение за факт, а останалите изявления – „******************* посочи и хора като *********** М. и ********* П., които трябва да бъдат държани далеч от българския футбол.“ и „Няма как да твърдим, че с времето се е променил. Той няма как да е част от промяната, особено имайки предвид, че е 60+-годишен. Тези хора не ме убеждават, че ще се случат кардинални промени“, представляват по съществото си оценъчни съждения, относно личността на ищеца, като непригоден за ръководна длъжност в управлението на българския футбол, но с оглед употребените изразни средства, не са с обидно съдържание и съответно не представляват противоправно поведение. Същите представляват субективна оценка на техния автор, но не са обидни, доколкото обективно не са с вулгарно, цинично или унизително съдържание (вж. Определение № 597 от 14.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1290/2020 г., IV г. о., ГК, вкл. цитираните в него - Решение № 484809.06.2010 г. по гр. д. № 1438/2009 г., III г. о., Решение № 261/02.11.2016 г. по гр. д. № 1243/2016 г., IV г. о., Решение № 204/12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о.) По отношение на изнесените факти, противоправно е поведението, ако същите са неверни и позорят ищеца или го набеждават в извършване на престъпление. Следователно, за уважаване на предявения иск, е необходимо да се установи, че процесните изявления съдържат неверни клеветнически твърдения и са опозоряващо личността на ищеца, както и че се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди. Клеветата е умишлено разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, устно или писмено, чрез довеждане до знанието на трето лице на конкретно несъществуващо позорно обстоятелство, като клеветнически могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място и лице. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и което е от естество да накърни доброто му име в обществото.

В случая изявлението „М. е единственият, който досега е бил хващан с чанта с пари за уреждане на мачове“ носи информация за позорно обстоятелство, което вменява извършване на непозволена, престъпна и силно укорима постъпква от страна на ищеца, която е безнравствена и несъвместима с общественото разбиране за честна и достойна личност и предизивква неодобрение и презрение към него. Процесното твърдение за осъществен факт е от естеството да урони достойнството на ищеца и да придаде крайно негативен облик на името му в обществото.

За да възникне задължение за ответника за репариране на вреди, разгласените обстоятелства следва да бъдат, както обективно позорни за честта на ищеца, така също и неверни.

Видно от представеното по делото писмо с изх. № А-21/2025 г. от 3

24.01.2025 г. на РП-**************, не са установени водени срещу ищеца досъдебни производства за период 01.01.1993 г. – 01.01.1998 г.

От писмо с изх. № от 10.02.2025 г. на ОДМВР-************** е видно, че не са установени данни ищецът М. М. да е бил задържан от органите на реда през периода 01.01.1993 г. – 01.01.1998 г., както и липсват данни за образувани досъдебни производства, свързани с уреждане на резултати от футболни мачове.

В горния смисъл е и писмо с изх. № 1-5-152/04.04.2025 г. на БФС, в което се сочи, че в архива на БФС не се съхранява и не е налична информация или документи, относно обстоятелствата за които е издадено на ответника СУ (л. 164), а именно – дали през сезон 1993/1994 г. ФК „************“ е отстранен от „А“ професионална група, както и каква е причината за това, респ. извършени ли са проверки спрямо клуба и/или негови треньори и ръководство и какви са били констатациите от тях, както и налагани ли са персоанлни наказания и има ли извършена проверка за нарушаване на правилата на БФС, във връзка с проведен през м.10.1993 г., футболен мач, между ФК „***********“ и ФК „***********“.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля П***************** (без дела и родствена връзка със страните по делото), от които се установява, че името на ищеца е било замесено в „някаква история с някаква измама“ от преди много години свързана с размяна на пари между футболисти от ФК „************“ и ФК „****************“. В тази връзка св. В************** и членовете на екипа, сформиран от Д*************** ******************* през 2021-2022 г. за управление на БФС и избор на членове на изпълнителния комитет на съюза, направили проучване във футболните среди и събрали информация относно репутацията на М. М. и евентуалното му участие в случай с уреден мач през 1993 г. Личността на ищеца била проучвана с оглед включването му в изпълнителния комитет на БФС, по предложение на *******************, чийто екип направил свое разследване и проверка, както по отношение на ищеца, така и на всяко от лицата, предложени да участват в ръководството на футболния съюз. Изводите до които се достигнало били, че в поведението на М. в посочения период, нямало нищо укоримо, като името му било незаслужено въвлечено в историята от 1993 г., а санкцията наложена на ФК „****************“ по онова време – първосигнална и преувеличена, като впоследствие от БФС се чудели как върнат отбора обратно в „А“ ПФГ, откъдето били отстранени „по слухове“. Проучването на св. В************** и екипа на Д*************** *******************, установило, че М. не бил хващан с пари, не е бил арестуван или задържан. Впоследствие към този екип, за определен период от време се присъединил и ответникът Г., който заявявал, че е наясно, че името на ищеца се намесвало незаслужено в този скандал, но повдигнал въпроса, как ще изглежда кандидатурата на М. в очите на широката аудитория тъй като хората не са наясно с детайлите. Впоследствие ответникът изненадващо напуснал екипа на ******************* и се кандидатирал еднолично за президент на БФС, като в този период направил процесните изявления, относно репутацията на М., мотивирайки кандидатурата си с липса на доверие у хората, в част от екипа на *******************, в това число и ищеца.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът 4 намира, че ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса (разпределена с протоколно определение от 28.10.2024 г.), не установи истинността на сочения от него позорящ факт, обективиран в процесното изявление. Напротив, от приобщените писмени и гласни доказателства, се налага извод в обратна насока – за тяхната неистинност.