Решение № 15 от 07.01.2022, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№15/7.1.2022г. гр.

Пловдив, 07 януари 2022 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, ХХV състав, в открито заседание на първи декември, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа административно дело № 1738 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба вх.№ 10828/14.07.2020г. на ОБЩИНА САДОВО против Заповед № 164 от 24.02.2020г. на Кмета на Община Родопи, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за част от поземлен имот с идентификатор ***по КК на с.Ягодово, местност „Беговица“ за процедура за промяна предназначението, като: Образува УПИ 40.284- за площадка за компостиране на зелен отпадък и техническа инфраструктура и обслужващи улици, по червени линии,надписи с червен цвят; Определя начин на застрояване на сгради и съоръжение с Н до 10,00м., свободно разположени в зона по ограничителна линия на застрояване, показана с плътен червен пунктир и котировка с черно; Определя устройствена зона „Пп“ с показатели, определени в матрицата; и е одобрен ПУП-ПП за обект

„Трасета за електрификация, за водоснабдяване и за транспортен достъп за УПИ 40.284-за площадка за компостиране на зелен отпадък и техническа инфраструктура, образуван от част от ПИ ***по КК на с.Ягодово, местност „Беговица“; както и План-схеми за комуникационно-транспортна мрежа за електрификация и за водоснабдяване;

Жалбоподателят, като собственик на ПИ с идентификатор ****, оспорва заповедта и моли да се отмени като незаконосъобразна. Твърди,че е нарушена разпоредбата на чл.125,ал.7 от ЗУТ поради липсата на внесено задание за преценка на необходимостта от екологична оценка. Твърди нарушения на чл.2,ал.1,т.4 от Наредбата за условията и реда за извършване нан екологична оценка на планове и програди и на чл.2,ал.1,т.1 и т.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Според жалбоподателя поземленият имот, предмет на плана, е разположен изцяло в защитена зона „Река Чая“,част от екологичната мрежа Натура 2000. Поради това и претендира задължителното извършване на оценка на съвместимост с предмета и целите на опазване на защитената зона по реда на чл.31,ал.4 от ЗБР. Прави възражение за нарушение на чл.108, ал.5 от ЗУТ. Представя писмени и гласни доказателствени средства.

Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - Кметът на Община „Родопи“, чрез процесуалния си представител адвокат А., оспорва жалбата. Твърди, че са спазени всички условия за законосъобразно одобряване на спорния план. Решение на РИОСВ е налице и е потвърдено с влязло в сила съдебно решение, а основната цел на проекта е създаването на условия за осъществяване на инвестиционно намерение. Твърди с оспорваната заповед само да са дадени основни насоки и параметри в градоустройственото предвиждане, които да спомогнат за последващ етап на инвестиционното проектиране, които са плътност, интензивност на застрояване, ограничителни и задължителни линии на застрояване, като няма пречка в този следващ етап да се проектира и реализира покрито,защитено от вятъра и атмосферни влияния пространство,в рамките на което да се организира дейността по компостиране. Твърди да не се предвижда на територията на инсталацията да постъпват опасни вещества,съгласно Приложение 3 към ЗООС, както и,че определената площадка е извън границите на защитена територия, извън район с потенциален риск от наводнения и на повече от 1км. От водоисточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване. Твърди проектът да съответства на чл.108,ал.5 от ЗУТ, както и,че с осъществяването на проекта ще се реализират целите на Закона за управление на отпадъците и Националния план за управление на отпадъците. Твърди,че инвестиционното предложение само по себе си ще доведе до опазване на околната среда и повишаване на качеството на услугите в сферата на управление на отпадъците. Позовава се на обстоятелството,че община Родопи е призната за допустим кандидат по процедура № ****„Проектиране и изграждане на компостиращи инсталации за разделно събирани зелени и/или биоразградими отпадъци“ по приоритет с ос № 2 „Отпадъци“ по ОП „Околна среда 2014-2020“, като проектът е в съотвествие с националните и европейските изисквания в тази насока. В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства. Претендира разноски.

Заинтересованата страна Община „Родопи“, представлявана от адвокат А. оспорва жалбата и застъпва становище, идентично с това на ответната страна. Претендира разноски.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, приложената административна преписка и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предмет на съдебен контрол е Заповед № 164 от 24.02.2020г. на Кмета на Община Родопи. Заповедта е с характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.

214, т. 1. ЗУТ.

Жалбата е подадена в изискуемия по чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен срок, видно от представения списък на лист 27 от делото. Заповедта е съобщена на Община Садово на 28.02.2020г.,а жалбата е постъпила в общинската администрация на община „Родопи“ на 11.03.2020г.

Няма спор,а и видно от представената извадка от кадастрален регистър на недвижимите имоти, община Садово е собственик на поземлен имот с идентификатор № ****. Същият, видно от представените извадки от КК и от план за регулация е съседен от юг на имота, предмет на оспорвания план. Доколкото се предвижда промяна на предназначението на ПИ с идентификатор ****, то с оглед разпоредбата на чл.131,ал.2,т.4 от ЗУТ, жалбоподателят се явява заинтересовано лице в производството по одобряване на ПУП,а от тук и с право на жалба.

Ето защо жалбата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Оспорваната заповед е издадена на основание чл.129,ал.2 от ЗУТ и чл.24 от ЗОЗЗ и чл.35 от ППЗОЗЗ.

Касае се за подробен устройствен план по отношение на поземлен имот-земеделска земя, попадаща в територия без общ устройствен план, която територия попада в границите на защитена зона „Река Чая“ BG0000194, включена в списъка от защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата фауна и флора,съгласно РМС № 122/02.03.2007г.

След като несъмнено се касае за защитена зона, то с оглед разпоредбата на чл.125,ал.8 от ЗУТ, в процедурата по изработване на ПУП се включва спазването на изискванията по чл.125,ал.7 от ЗУТ.

Според разпоредбата на чл.125,ал.7 от ЗУТ кметът на общината или компетентният орган по чл. 124а, ал. 3, 4 и 6 в 7-дневен срок от постъпването на искането за даване на разрешение за изработване на устройствен план внася заданието по ал. 1 в Министерството на околната среда и водите или в съответната регионална инспекция по околната среда и водите за определяне на приложимите процедури по реда на глава шеста и глава седма, раздел I от Закона за опазване на околната среда и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Министерството на околната среда и водите или съответната регионална инспекция по околната среда и водите предоставят исканата информация в 14-дневен срок от поискването. Екологичната оценка е част от устройствения план.

Прави впечатление,че само екологичната оценка е предвидено да представлява част от устройствения план. Същата е предмет на уредба в ЗООС. Процедурите по ЗБР обаче изрично са включени и, следователно, актовете по този закон следва да се приеме,че представляват елемент от фактическия състав, който е необходимо да бъде изпълнен за законосъобразното провеждане на производството по изработване на ПУП от рода на процесния. Тоест, необходимо е съобразяването с разпоредбите и на двата императивно посочени в чл.125,ал.7 от ЗУТ закона- ЗООС и ЗБР.

По отношение на първия – ЗООС, с оглед

Решение № ПВ-11-ЕО/2019г. на директора на РИОСВ, извършването на екологична оценка не е било необходимо. Въпросното решение е стабилен административен акт и контрол по преценка на неговата законосъобразност е недопустим в рамките на настоящото производство. Същото е било предмет и на съдебен контрол,видно от приложеното по настоящото дело адм.д.№ 640/2020г. на АС-Пловдив. Това касае обаче само процедурите по реда на глава шеста и глава седма от ЗООС.

По отношение на процедурите по чл.31 от

ЗБР, което изрично е заложено като изискване в цитираната норма на чл.125 от ЗУТ, постановен административен акт няма. Напротив, пак видно от приложеното административно дело е, че предмет на съдебен контрол е било и Писмо изх.№ ОВОС-304-11/29.08.2019г. на директора на РИОСВ Пловдив, издадено в хода на процедурата по одобрения ПУП и именно относно приложимите процедури по ЗБР, което писмо е обявено за нищожно с влязло в сила съдебно решение. Последващ акт, след обявяването на тази нищожност и преди издаване на оспорваната заповед няма. А видно е от чл.31 на ЗБР, че планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Според ал.2 оценката по ал. 1 се извършва за защитените зони, които са включени в списъка по чл. 10, ал. 4, обнародван в "Държавен вестник", или обявени със заповед по чл. 12, ал. 6. В случая, цитираното решение на МС е издадено именно на основание чл.10,ал.4 от ЗБР и засегнатата защитена зона,част от която е имотът, предмет на спорния ПУП попада в защитените зони по смисъла на ал.2 от чл.31 ЗБР. Дали планът може да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона е следвало да бъде предмет на преценка именно в хода на процедурите по ЗБР и приложимата Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредбата/.

Следва тук да се отбележи, че отрицателното въздействие върху защитена зона е нещо различно от отрицателното въздействие върху околната среда и човешкото здраве по смисъла на ЗООС. За последното има изричен акт на компететния орган и това е посоченото решение на директора на РИОСВ-Пловдив. Но именно в това решение изрично е прието,че процесният план подлежи на оценка за съвместимостат му с предмета и целите на опазване на защитените зони. Посоченият ред по чл.31,ал.4 и ал.6 от ЗБР е неточен, предвид на това,че тези разпоредби касаят случаите,в които ще се провежда процедура по екологична оценка, каквато със същото решение е прието да не се извършва, но по-важното е,че не е изключено,а изрично е прието подлагането на оценка за съвместимост. Според чл.2,ал.1,т.2 от цитираната наредба, на оценка за съвместимост по реда на глава втора или трета се подлагат планове, програми, инвестиционни предложения или техни изменения или разширения извън обхвата на глава шеста от ЗООС, попадащи изцяло или отчасти в границите на защитени зони и свързани с промяна на предназначението и/или начина на трайно ползване на имота. Именно такъв е процесния план. В чл.7 от същата наредба е предвидена последователност по извършването на оценка за съвместимост, която завършва с издаване на решение от компетентния орган.Такова решение липсва. Нещо повече, издаденото писмо с изх.№ ОВОС-304-11/29.08.2019г. на директора на РИОСВ-Пловдив, което според съдържанието му очевидно касае процедура, започнала по уведомление, възприето от органа като такова по чл.10,ал.1 от Наредбата, е обявено за нищожно с влязло в сила съдебно решение по приложеното адм.д.№ 640/2020г. на АС-Пловдив. В мотивите си по решение № 7769/29.06.2021г. по адм.д.№ 4236/21г. на ВАС, съдът изрично е обърнал внимание на това, че обявеното за нищожно писмо е в противоречие с решението на директора на РИОСВ-Пловдив именно в частто относно това,че планът подлежи на оценка за съвместимост, както и,че директорът на РИОСВ е бил длъжен да приложи разпоредбите на глава втора и трета от Наредбата за ЕО.

Разпечатката съдържа 34 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df0176a4-397f-4dbc-8484-3de4104b9757