Протоколно определение № 12137 от 01.07.2024, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 12137 гр. София, 13.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. П.

Съдебни

ГИНКА ИВ. СТОЕВА заседатели: МАРГАРИТА Н. ЦВЕТАНОВА при участието на секретаря П. АЛЬ. БОЖИНОВ и прокурора С. Н. Р.

Сложи за разглеждане докладваното от МИРОСЛАВ Т. П. Наказателно дело от общ характер № 20241110204818 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, изпраща представител, явява се прокурор Р..

ПРОКУРОРЪТ: В СРП е получен препис от разпореждането за насрочване на делото преди повече от 7 дни.

ПОДСЪДИМИЯТ:

П. П. Х. – редовно призован, явява се лично.

В ЗАЛАТА СЕ ЯВЯВА адвокат В. Й. от САК, назначен за служебен защитник в ДП.

АДВ. Й.: Запознах се с делото и мога да поема защитата. Получил съм препис от разпореждането за насрочване на делото преди повече от 7 дни.

ПОДСЪДИМИЯТ: Получил съм преписи от обвинителния акт и от разпореждането за насрочване на делото преди повече от 7 дни. Желая адвокат 1

Й. да ме представлява в настоящото производство.

ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ:

В. А. Х. – редовно призована, явява се лично.

ПЛ: Получила съм препис от разпореждането за насрочване на делото преди повече от 7 дни.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на пострадалото лице предоставената й правна възможност да се конституира в настоящото производство като частен обвинител и граждански ищец.

ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ: Разбирам правата си. Не желая да се конституирам като частен обвинител и граждански ищец.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

СЪДЪТ, след като намери, че в случая не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ:

П. П. Х. /лични данни/.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на подсъдимия в настоящото производство, включително предоставената му правна възможност за разглеждане на делото по реда на Глава 27 и Глава 29 от НПК.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам правата си в процеса. Нямам искания за отвод на съда, прокурора и секретаря.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на участниците в разпоредителното заседание въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 1-8 НПК, които следва да бъдат обсъдени.

2

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Не правя възражения за подсъдността на делото. Считам, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Намирам, че в хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалата. Липсват формални пречки за разглеждане на делото по реда на Глава 27 или Глава 29 от НПК. Не са налице условията за разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник, както и за извършването на съдебни следствени действия по делегация. По отношение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „подписка“ предлагам същата да бъде потвърдена. Към настоящия момент нямам искания за събиране на нови доказателства. Моля да насрочите съдебно заседание за разглеждане на делото и да призовете лицата, посочени в приложението към обвинителния акт.

ПОСТРАДАЛАТА: Нямам какво да добавя. Поддържам това, което каза прокурорът.

ЗАЩИТНИКЪТ: Нямам искания за отводи. Не правя възражения за подсъдността на делото. Липсват основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че не са изцяло отстранени протИ.речията относно правната квалификация. Оставям на преценка на съда дали те могат да бъдат преодолени в настоящото съдебното производство. Ще маркирам, че прокурорът е приел квалификацията от месец февруари 2023 г., като изрично е упоменал в обстоятелствената част на стр. 3 от обвинителния акт, че по отношение на квалифициращия признак е извършено деянието в условията на домашно насилие и тя се прилага за деяния, които са извършени след влизането на закона в сила. Същевременно тук е описано едното деяние, което е преди това т.е. предишната редакция, когато нямаше квалифициращ признак, което е известно протИ.речие, разбира се. По другите две би следвало прилагайки закона, към който е извършено деянието, да бъде относим към тази редакция, която е посочил прокурора. Същевременно обаче, в диспозитивната част е посочил т. 3, която не фигурира в предишната редакция, а фигурира в последната редакция, макар че се касае за един и същи квалифициращ признак. В единия случай т. 3 не фигурира в тази предишна формулировка на закона, която е приел прокурорът. Тук няма ясно разграничение и човек, който не е запознат трудно би се ориентирал защо е включена тази точка или защо не е включена в обстоятелствената част. Пак казвам, че това е решение на съда. Аз го маркирам и считам, че представлява съществено нарушение по отношение на квалификацията.

Има и една фактическа грешка по отношение на датата, която не е трудно преодолима - посочени са две дати на едно деяние: „...дърпал и блъскал Х....“ - по отношение на 02.02. и 01.02. В единия случай е написано с един ден по-рано.

3

Няма пречки за разглеждане на делото по реда на Глава 27 или Глава 29 от НПК, като подзащитният ми желае същото да протече по чл. 371, т. 1 НПК. Държим на разпита единствено на пострадалата, а за останалите свидетели и вещи лица сме съгласни да не се разпитват от съда. Относно взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „подписка“ нямам искания.

По останалите въпроси предоставям на съда.

ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от адвоката си. Според мен са допуснати нарушения на правата ми в досъдебното производство. Моля да потвърдите мярката ми за неотклонение. Моля делото да се проведе по реда, посочен от защитника ми.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, считам че искането за прекратяване на съдебното производство е неоснователно и като такова би следвало да бъде оставено без уважение. Считам, че в коригирания акт, предмет на настоящото разглеждане, са отстранени всички посочени процесуални пороци от състава при предходното разглеждане на делото, като не намирам, че са налични такива съществени процесуални отстраними нарушения, които да налагат повторното връщане на делото в неговата досъдебна фаза.

ПОСТРАДАЛАТА: Предоставям на съда.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази становищата на участниците в разпоредителното заседание относно въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, намира следното:

Делото е родово /арг. от противното от чл. 35, ал. 2 НПК/ и местно подсъдно на Софийски районен съд, като същевременно липсват основания за прекратяване или спиране на наказателното производство по чл. 250 и чл. 251 НПК.

Този съдебен състав не споделя възражението на защитника за допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото на практика се изразява недоволство от възприетата материалноправна квалификация.

Единствено прокурорът разполага с правомощие да очертае фактическите и юридически измерения на твърдяното престъпно посегателство, а преценката на съда дали е приложен правилният материален закон ще бъде извършена едва при постановяване на крайния съдебен акт по същество, тъй като противното би довело до предубеденост на решаващия орган. Неоснователно е и оплакването за допусната очевидна фактическа грешка при описание на предходните прояви, обуславящи системност на твърдяното домашно насилие, имайки предвид, че същите са били индивидуализирани еднозначно от представителя на СРП, касателно техните времеви и пространствени параметри, както и относно персоналната им насоченост.

4

Независимо от изложеното, при извършената служебна проверка, досежно законосъобразното провеждане на досъдебното производство, съдът констатира, че на предходната процесуална фаза е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на обвиняемото лице по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК. В обстоятелствената част на прокурорския акт, инициирал настоящото съдебно производство са изложени твърдения, че инкриминираното деяние е осъществено на 02.02.2022 г., докато в неговата заключителна част и постановлението за привличане на обвиняем се сочи дата 02.02.2023 г.

Визираното несъответствие не би могло да бъде третирано като очевидна фактическа грешка, доколкото при описание на релевантната фактология в обвинителния акт датата на вмененото престъпление е посочената единединствен път, а това неминуемо рефлектира върху възможността на привлеченото към наказателна отговорност да узнае времевите рамки на възведеното му обвинение. Коректно е да се отбележи, че този порок е бил допуснат и в предходния обвинителен акт, макар да не е бил установен своевременно от съдията-докладчик, но също така е вярно, че не е бил саниран и по инициатива на самия наблюдаващ прокурор.

На л. 2 от обвинителния акт, абз. 2 е допусната и очевидна фактическа грешка, досежно изписването на имената на пострадалата като „св. Изабела Н.а Димова“. Доколкото самоличността на лицето, претърпяло неимуществени вреди е безспорно установена чрез неколкократното посочване на нейните имена в двете части на обвинителния акт – В. А. Х., то макар обсъденото протИ.речие да не представлява самостоятелно основание за връщане на делото на прокурора е уместно същото да бъде отстранено, за да се предотврати последващо иницииране на процедура по чл. 248а, ал. 1 НПК.

По изложените съображения, този съдебен състав намира, че обвинителният акт не отговаря на предвидените в разпоредбата на чл. 246, ал.

2 НПК императивни изисквания и на установения в ТР № 2-2002-ОСНК на ВКС минимален задължителен стандарт, предпоставящ неговата законосъобразност от формална страна, а това налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

По отношение на взетата спрямо подсъдимия П. П. Х. мярка за неотклонение „подписка“ съдът счита, че към настоящия момент наличните доказателства не разколебават подозрението, послужило на досъдебните органи да му повдигнат обвинение и на прокурора да внесе обвинителен акт срещу него по процесната правна квалификация. Най-леката мярка за неотклонение продължава да е адекватна и пропорционална на нуждите на процеса, като ще обезпечи личното присъствие на подсъдимия Х. в съдебно заседание. Ето защо същата следва да бъде потвърдена.

Предвид изхода на делото, безпредметно се явява обсъждането на останалите въпроси по чл. 248, ал. 1 НПК.

Така мотивиран, СЪДЪТ

5

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 4818/2024 г. по описа на СРС, НО, 106 състав.

ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо подсъдимия П. П. Х. мярка за неотклонение „подписка“.

Определението подлежи на обжалване и/или протестиране, съгласно чл. 249, ал. 3 НПК, пред СГС в 7-дневен срок, считано от днес, по реда на Глава XXII от НПК, в частта, относно произнасянето по чл.

248, ал. 1, т. 3 НПК и по въпроса за мярката за неотклонение.