Решение № 146 от 04.08.2020, Административен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 146 гр. Видин,

04.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд –

Видин, шести административен състав в публично заседание на

Двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Борис Борисов при секретаря

В.Шутилова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия

Борисов

Административно дело №

185 по описа за

2020 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.38 от ЗДС.

Делото е образувано по жалба на И.И.С. ***, чрез адв.С.И.

*** против решение № 410/19.06.2020г. на Министерския съвет на Република България , в частта относно определеното му обезщетение за отчуждена част от поземлен имот с идентификатор ***. в землището на с. Ивановци, обл. Видин, собственост на жалбоподателя.

Твърди се в жалбата, че решението е незаконосъобразно в обжалваната част, като се навеждат доводи, че определеното парично обезщетение не представлява равностойно парично обезщетение. В съдебно заседание подържа жалбата и моли да се съобрази заключението на назначената по делото експертиза във вариант 2 от същата.

Иска се от Съда да измени решението в обжалваната част като се определи достойно обезщетение за имота му.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Министерски съвет на Република България оспорва жалбата като неоснователна. В писмено становище сочи , че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон. Оспорва експертизата във варианта , в който вещото лице е изключило като относими пазарни аналози сделките, изповядани на цена близка до данъчната оценка. Претендира се ю.к. възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Заинтересованата страна Агенция

„Пътна инфраструктура“ , чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се кредитира първия вариант на експертизата и да не се кредитира втория.Претендира се ю.к. възнаграждение.

Заинтересованото лице

Министъра на регионалното развитие и благоустройство , оспорва жалбата в писмено становище, с което представя доказателства и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Заинтересованото лице

Министъра на финансите оспорва жалбата в писмено становище.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

С решение №325 от

19.05.2011г. на Министерски съвет републиканският път „Видин-Монтана“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на §.5,т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на §.1 от ДР на ЗДС. За обекта е одобрен Подробен устройствен план-парцеларен план със Заповед № РД-02-15-173/19.09.2019г. и Заповед № РД-02-15-174/19.09.2019г. на Зам.министъра на регионалното развитие и благоустройство, влезли в сила , на които е било допуснато и предварително изпълнение. Във връзка с горното от заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправило искане до Министъра на регионалното развитие и Министъра на финансите с вх.№90-03-590/28.05.2020г. за одобряване на искането им и за предлагане на МС да вземе решение за отчуждаване на имоти частна собственост за държавна нужда за изграждане на Обект "Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин – Ботевград“ от км. 3+ 757 до км 61+750(километраж по съществуващ път I-1)=58+128,47(километраж по проект), попадащ в обхвата от км. 3+ 757 до км 34+032,68, на териториите на общините Видин и Грамада. Към искането са приложили одобрена проектната документация, данни за характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост, както и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти и финансова обосновка на предложението за отчуждаване,всички приложени по делото. Двамата министри от своя страна са направили мотивирано искане до МС за приемане на решение за отчуждаване на имотите-частна собственост, засегнати от изграждането на обекта, находящи се в землищата на гр.Видин, с.Новоселци, с.Слана бара, гр.Дунавци, с.Търняне, с.Синаговци, с.Жеглица и с.Ивановци. Към искането е приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл.34 от ЗДС.

След изпълнение на процедурата по чл. 34 и чл. 34а от ЗДС Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 410/19.06.2020г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението по вид ,площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.

Предмет на отчуждаването е и процесният поземлен имот с идентификатор *** и площ от 1,589 дка в землището на с Ивановци , собственост на жалбоподателя.

С оспореното решение, което се обжалва относно размера на опреденото обезщетение за имота, за отчуждения имот на жалбоподателя е определено равностойното парично обезщетение в размер на 714 лв.

Същото е определено в съответствие с представения оценителски доклад, изготвен от „Сървей груп“ЕООД въз основа на възлагателно писмо изх.№ 53-00-11563/20.11.2019г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ и сключения от същата дата договор.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение в два варианта.

Съобразно първия вариант вещото лице е използвало 5 на брой свидетелства за пазарни аналози /нотарилани актове/ , които са били относими към делото . Видно от заключението и приложените свидетелства към оценката на административния орган, това са и използваните пазарни аналози от административния орган. Съобразно този вариант изведената осреднена единична пазарна цена на база всички извършени относими сделки е 449,49 лв/дка. Определеното обезщетение за процесния имот при тази осреднена цена на дка е в размер на 714 лв.

Съобразно втория вариант вещото лице е изключило три свидетелства- Н.А. № 34, № 41 и № 189 , тъй като е установило , че пазарната цена по тези нотариални актове е около данъчната оценка на имотите- по Н.А. № 34 и Н.А.№ 189 е незначително над данъчната , по Н.А. № 41 е дори под данъчната оценка на имотите. Установило е , че цената по тези сделки се различава в пъти от останалите сделки със земеделски земи в землището на с.Ивановци за периода 20.11.2018г. -20.11.2019г. , поради което може да се приеме , че посочените цени не са пазарни такива. В съдебно заседание вещото лице подържа заключението си, като счита , че пазарните цени за землището са тази по втория вариант, които именно съответстват на реалните пазарни цени на имотите в землището на с.Ивановци. Посочва , че такава е пазарната цена и в съседните землища , като имотите в землищата са сходни. При този вариант е получило съответно обезщетение за имота на жалбоподателя в размер на 1406 лв .

Заключението е оспорено от ответника и от заинтересованото лице Агенция „Пътна инфраструктура“ относно изключването на нотариалните актове с относими пазарни аналози.

По делото е представен и нотариален акт №161,т.III, рег.№ 2938, н.д. 280 от 2020г. за извършена покупко-продажба на земеделска земя в землището на с.Ивановци, но същият е от дата 10.07.2020г. Сделката не може да бъде ползвана като пазарен аналог, тъй като е извън относимия времеви период по § 1а, т. 2

ДР от ЗДС за изследване на сделките-12 месеца преди датата на възлагане на оценката, което в случая е 20.11.2018г.-20.11.2019г. , като законовата разпоредба в случая е категорична.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, подадена е от надлежна страна - собственик на имот, предмет на оспореното решение, чийто права и законни интереси са засегнати и в срок.

Предвид горното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното решение касае изграждането на национален обект, поради което е издадено от компетентен орган съгласно чл.34а,ал.1 от ЗДС, а именно Министерски съвет на РБ.

Същото е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила , но в несъответствие с материалния закон и неговата цел относно определяне на размера на обезщетението.

Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а и чл. 34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ.

Решението съдържа всички реквизити по чл. 34б от ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имотите.

Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на зам-министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС.

Отчужден е имот, собственост на жалбоподателя - земеделска земя по предназначение преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Стойността на обезщетението е определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС.

Съгласно чл.32,ал.1 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, като съгласно ал.2 равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. „Пазарни цени" по смисъла на § 1а, т. 2 ДР ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. С оглед определяне размера на равностойното парично обезщетение следва да се вземат предвид пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания, а съгласно §.1а,т.4 от ДР на ЗДС имоти в близост до отчуждавания за земеделските територии са имотите, разположени в едно и също землище.

Видно от горните разпоредби целта на горепосочения начин на определяне на обезщетението е да се обхване възможно най-широк кръг правни сделки , които отговорят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите , предмет на отчуждаване, и да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици , а именно същите да бъдат възмездени парично с цена , близка до тази , която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти , при отсъствие на каквато и да е принуда.

Изхождайки от горните законови разпоредби и целта на закона Съдът възприема втория вариант на заключението на вещото лице , при който стойността на обезщетението е определена на база две свидетелства, съдържащи пазарни аналози , като не са възприети като свидетелства за пазарни аналози останалите три нотариални акта, относими по делото. Видно от същите, осреднена пазарна цена на имотите , изчислена въз основа на тези три нотариални акта, обективиращи цена , близка до данъчната , е в размер на 159,21 лв/дка . Само от пазарните аналози , съдържащи се в другите два нотариални акта, възприети като действителни пазарни аналози от вещото лице , осреднената цена на дка е в размер на 884,90 лв .

Разпечатката съдържа 53 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df009742-c512-4384-87cd-7b556c26c5d3