Решение № 222 от 27.10.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Враца, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Мария К. Ценова в присъствието на прокурора Л. Вл. В. като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20231400500334 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от ответника Прокуратура на Република България чрез прокурор при Районна прокуратура – гр. Враца против решение № 331/05.06.2023г. на Районен съд-Козлодуй в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата до размера от 2 000 лв. за заплащане на неимуществени на ищеца В. Ц. Ц. в резултат на образувано срещу него незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343в, ал.3 вр. с ал. 1 НК, за което е бил предаден на съд с обвинителен акт по НОХД № 259/2022 г., прекратено и върнато на прокурора от разпоредителното заседание и впоследствие е било прекратено досъдебното производство с постановление от 10.11.2022 г. на основание чл.24, ал.1, т.1, пр.

2 НПК, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на 18.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и е осъдена да заплати разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалните правила, което довело до нарушение на материалния закон, като присъденото обезщетение е прекомерно, в нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Постановеното решение било и необосновано. Съдът допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като не отчел в достатъчна степен обективните критерии, относими към размера на присъденото обезщетение. В мотивите си съдът отчел, че обвинението, което е 1 повдигнато не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 НК. Общият период на производството не е надвишил „разумния срок“ по смисъла на ЕКЗПЧОС и НПК.По време на производството спрямо ищеца била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Не било установено наказателното производство да се е отразило негативно и да е попречило в работата на ищеца. Не били налице доказателства за настъпване на съществени и трайни психични последици или здравословни проблеми. Не се доказали и обстоятелствата, че ищецът бил затруднен да осъществява търговия с оръжие в чужбина и да е бил затруднен да извършва тази дейност. Не се доказали и твърденията на ищеца, че се е явявал многократно пред разследващите органи – явил се е при повдигане на обвинението на 22.08.2022 г. и пред съд на 31.10.2022 г., нито ищецът се бил дискредитирал пред близки и познати – нямало доказателства за тези обстоятелства. Неправилно били кредитирани показанията на свидетеля Ц. К.,че ищецът бил видимо притеснен изглеждал болен, като му казал, че това било вследствие на забраната да пътува извън страната по повод образуваното против него производство. Прокурор не бил налагал забрана за напускане на страната на ищеца и той през 2-3 дни след завръщане напускал страната в посока Румъния. Свидетелят бил от близкия кръг на ищеца и жалбоподателят счита, че е заинтересован от изхода на делото и неговите твърдения не били подкрепени от други безспорни доказателства, като неправилно съдът не бил съобразил разпоредбата на чл. 172 ГПК при обсъждането и преценката им. Неправилен бил изводът на съда, че ищецът бил доказал вреди в размер н 2000 лв., тъй като неправилно кредитирал изцяло като безспорни показанията на свидетеля П. Г., приемайки за установено, че били настъпили нарушения на психическото и емоционалното равновесие на ищеца, притеснения да излиза извън дома във връзка с воденото наказателно производство. Излагат се факти относно приложените характеристични данни на ищеца, приложени в досъдебното производство, водено срещу него. Излага се, че спрямо ищеца по ЗДвП били съставени 29 бр. АУАН, 28 бр. наказателни постановления, 10 бр. фиша и 6 бр. ЗППАМ. Претенцията на ищеца била завишена и не съответствала на претендираните вреди, на икономическия стандарт и на съдебната практика в аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ.

Иска се отмяна на обжалваното решение в частта, в която в която е уважен за сумата до размера от 2 000 лв., предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на неимуществени на ищеца В. Ц. Ц., като бъде намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, който да бъде определен при спазване на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и трайната практика, както и да съдът да се произнесе по въпроса за разноските.

Не сочи и не представя нови доказателства.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият В. Ц. Ц. от гр. Козлодуй - ищец в първоинстанционното производство, не е подал отговор.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

2

В проведеното открито съдебно заседание Прокуратурата на РБ, чрез прокурор В. от ОП-Враца, поддържа жалбата. Излага, че не са настъпили трайни психически последици или здравословни проблеми за ищеца. Не било доказано безспорно, че има ограничение в правото му на свободно придвижване, тъй като доказателствата по делото било видно, че същият е напускал страната многократно и не е имал наложена забрана за пътуване от страна на прокуратурата. Разследваното било проведено в един разумен срок по смисъла на ЕКПЧ, продължило само седем месеца. Решението на Районен съд – Козлодуй в частта, че липсва съпричиняване от страна на В. Ц. било неоснователно. Излага се, че такова съпричиняване има. Размерът бил завишен и следвало да бъде намален в рамките на изискването по чл. 52 ЗЗД. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде определен по-нисък размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от страна на В. Ц..

Въззиваемият В. Ц. Ц., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Козлодуй е бил сезиран от В. Ц. Ц. с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2-ро от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на РБ да му заплати сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 3 НК, за което е бил предаден на съд с обвинителен акт по НОХД № 259/2022 г., прекратено и върнато на прокурора от разпоредително заседание и впоследствие било прекратено досъдебното с постановление от 10.11.2022 г. на основание чл. 24, ал.1, т. 1, пр. 2 НК, ведно със законната лихва от 10.11.2022 г., както и претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е водено разследване по досъдебно производство № 636/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Враца за престъпление по чл. 343 в, ал. 3. Бил е предаден на съд и било образувано НОХД № 259/2022 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, по което било проведено разпоредително заседание, в хода, на което обвинителният акт бил върнат на прокурора и с постановление от 10.11.2022 г. досъдебното производство срещу ищеца било прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.1, пр.2 НК, тъй като деянието не представлявало престъпление. Поддържа се, че в хода на проведеното наказателно производство по отношение на него били извършвани процесуално-следствени действия, наложило се многократно да се явява пред различни разследващи органи, за което бил призоваван чрез връчването на съответни книжа и документи лично, така и на негови близки и съседи. Извършваните действия предизвикали у ищеца дискомфорт и безпокойство, притеснения. Това довело до изграждането на негативен образ в представите на близките му и съседите му, поради интереса на разследващите към 3 него. Изключително негативно изживяване било извършването на криминалистична регистрация. Многократните явявания пред разследващите органи, а впоследствие пред Районен съд – Козлодуй налагали обяснение от него пред близки и познати, за да се успокоят и намалят негативните емоции. Възпрепятствала се нормалната търговска дейност на ищеца, която била свързана с пътуване през граница, което било крайно затруднено, доколкото бил спиран и задържан, за да му бъдат връчвани различни съдебни книжа.

Нарушено било изпълнението на ежедневните му битови ангажименти, предвид това, че следвало да съобразява личните си ангажименти със задълженията да се явява пред разследващите и съдебни органи, както и ограниченията в правото на свободно придвижване, предвид определената мярка за неотклонение.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва предявения иск като недоказан. Не оспорва твърденията в исковата молба, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за посоченото престъпление, образуваното в Районен съд – Козлодуй дело и впоследствие прекратяването на наказателното производство. Оспорва основателността на твърденията на ищеца за причинените му вреди, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между описаните в исковата молба емоционални страдания и предявеното му обвинение във воденото срещу него наказателно производство. Излага доводи за съпричиняване. Не отговаряло на обективната истина твърденията на ищеца, че многократно се бил явявал пред различни разследващи органи. Оспорва размера на иска за обезщетение за неимуществени вреди като завишен и несъобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, с установените от съдебната практика критерии за справедливост, както и с личността на ищеца – осъждан и с не добри характеристични данни.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената и възприета от районния съд фактическа обстановка е правилно установена и изцяло кореспондира с представените по делото доказателства, поради което въззивният съд се солидализира с нея.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства и е приложено ДП № 636/2022 г. по описа на РП-Враца, ТО - Козлодуй /ДП № 52/2022 г. по описа на РУ- Козлодуй/.

С Решение № 331/05.06.2023 г. по гр.д. № 37/2023 г. Районен съд-Козлодуй е уважил частично предявения иск, като е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на В. Ц. Ц. сумата от 2000,00 лева при пълен заявен размер от 5 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на образувано срещу него незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. с ал. 1 НК, за което бил даден на съд с обвинителен акт по НОХД № 259/2022 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, прекратено и върнато на прокурора от разпоредително заседание и впоследствие било прекратено досъдебното производство с прокурорско постановление от 10.11.2022 г. на основание чл. 24, ал.1, т.1, пр.2 НПК, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване – 18.11.2022 г., като е отхвърлил предявения иск за разликата до пълния претендиран размер от 5000,00 лева като недоказан и неоснователен, 4 както и е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на В. Ц. Ц. сумата от 330 лева деловодни разноски, съразмерно уважената част от иска.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.

Претенцията е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнато на ищеца обвинение, по което наказателното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК - поради липса на извършено престъпление от общ характер.