Определение № 693 от 16.07.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 822/2025
- Вид
- Определение № 693
- Подписан
- 16.07.2025
- В сила
- 16.07.2025
- Състав
- Камен Иванов, Атанас Стоилов Атанасов, Величка Цанова
Цитирани разпоредби
- чл. 70, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 345, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 440, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 693 гр. София, 16.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Камен Иванов
Членове:
Величка Цанова
Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20251000600822 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК.
Образувано е по частна жалба от осъдения П. С. Д. срещу определение от 17.06.2025 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 40-ти състав, по ЧНД № 3641/2025 г., с което е оставена без уважение молбата на същия осъден за неговото предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено му по ЧНД № 1353/2021 г. на СГС.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че то не съответства на събраните по делото доказателства, които установявали наличие на предпоставките за предсрочно условно освобождаване на осъдения, тъй като той се е поправил, награждаван е, изпълнява плана за изпълнение на присъдата и има осигурена трудова реализация след евентуално негово освобождаване. Жалбоподателят моли да бъде отменено определението на СГС и вместо него да бъде постановено ново, с което осъденият П. Д. бъде предсрочно условно освободен.
1
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, което е легитимирано да обжалва първоинстанционното определение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В съответствие със събраните в хода на делото доказателства – справка от затворническата администрация и приложените по досието на осъдения документи, първоинстанционният съд е приел за установено, че осъденият П.
Д. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание от седем години и десет месеца лишаване от свобода по ЧНД № 1353/2021 г. по описа на СГС, тъй като към датата на провеждане на съдебното заседание на СГС по настоящето дело – 17.06.2025 г., е бил изтърпял наказание лишаване от свобода за срок от шест години два месеца и двадесет и два дни.
Правилно и в съответствие с доказателствата по делото първата инстанция е счела, че не е налице другата предвидена в чл. 70, ал. 1 от НК предпоставка за предсрочно условно освобождаване на осъдения П. Д., че в резултат на така изтърпяната част от наказанието се е поправил в такава степен, че да не е необходимо да изтърпява остатъка от наказанието.
Въззивният съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не може да се формира убедителен и еднозначен извод, че в достатъчна степен са били изпълнени целите на наказанието спрямо осъдения П. Д. и най-вече неговото поправяне и превъзпитание, така че да не се налага той да изтърпява и остатъка от наказанието му. Сред приложените по делото доказателства, преценени по реда на чл. 439а, ал. 1 и следващите от НПК, са налице данни, че ангажираните пряко с надзора върху изпълнението на присъдата служители от затворническата администрация считат, че е необходимо да продължи изпълнението на наказанието за постигането в пълнота на неговите цели. Това становище е надлежно обосновано с конкретно посочени данни за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието му, с актуалните стойности на риска от рецидив, както и с нереализирането в пълен обем на плана за изпълнение на 2 наказанието.
Според настоящия въззивен състав, основно значение за формиране на преценката дали осъденият се е поправил в достатъчна степен, така че да не е необходимо да изтърпява остатъка от наказанието, има оценката на риска за рецидив. В процесния случай първоначалната оценка на риска от рецидив спрямо осъдения П. Д. е била в рамките на средните стойности – 47 т., като са били идентифицирани проблемни зони по отношение на отношението към правонарушението и уменията за мислене. Въпреки данните за полаган труд по време на изтърпяването на наказанието и за добро поведение, за което и осъденият е бил награждаван, актуалната оценка на риска от рецидив не е значително снижена в сравнение с първоначално определената, доколкото намалението е само с 4 точки, което настоящата инстанция намира за обективен показател за продължаваща необходимост от изтърпяване на остатъка от наказанието.
В хода на първоинстанционното производство са били представени доказателства за положен труд от страна на осъдения, както и за добро поведение. Тези доказателства, обаче, както е посочил първоинстанционният съд, не обосновават категоричен извод за трайно настъпила положителна промяна у осъдения, която да е доказателство за негово поправяне и липса на необходимост от изтърпяване на остатъка от наказанието, предвид продължаващите да съществуват и нуждаещи от продължаване на корекционната работа с осъдения проблемни зони.
В процесния случай наличието на данни за незавършеност на процеса на поправяне у осъдения е пречка за прилагане на института на предсрочното условно освобождаване по отношение на осъдения П. Д., независимо от наличието на първата от предпоставките по чл. 70, ал. 1 от НК.
Сочените в жалбата срещу първоинстанционното определение обстоятелства за награждаване на осъдения, включително и с продължително свиждане и домашен отпуск, от който се завърнал, не са достатъчно основание да се приеме, че възпитателният процес е приключил. Също така поддържането в жалбата и за възможност за трудова реализация на осъдения при негово освобождаване, само по себе си, не обуславя извод за преодоляване на установените при последната актуализация на риска от рецидив проблемни 3 зони, изискващи продължаване на плана за изпълнение на присъдата.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, САС, НО, VІ състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.06.2025 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 40-ти състав, по ЧНД № 3641/2025 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4