Определение № 2746 от 06.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2746 гр. София, 05.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Василка И.

Членове:

Борис Илиев

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002102191 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 14 206/15.02.2023 година, подадена от М. Д. Ил., срещу решение № 3786/14.12.2022 година на Софийски градски съд, възз. ІІ-Г състав, постановено по гр. д.

№ 11 010/2021 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 20 147 025/28.06.2021 година, на Софийския районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 56-ти състав, постановено по гр. д. № 31 430/2020 година, с което са отхвърлени предявените от М. Д. Ил.срещу УМБАЛ „Св. И. Р.“ ЕАД [населено място], явяваща се правоприемник на първоначалния ответник МБАЛББ „Света София“ ЕАД [населено място], искове с правна квалификация: чл. 74, ал. 4 от КТ за обявяване за недействителна клаузата „срок за изпитване“, обективирана в трудов договор № 932/03.12.2019 година, поради нарушение на забраната за недобросъвестност по чл. 8, ал. 1 от КТ; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна като такова на уволнението й, извършено със заповед № 401/01.06.2020 година, издадена от изпълнителния директор на МБАЛББ „Света София“ ЕАД [населено място], на основание чл. 71, ал. 1 от КТ; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата до уволнението й длъжност-медицинска сестра в „Анестезиология и интензивно лечение в КАИЛ-ОАИЛ“ при МБАЛББ „Света София“ ЕАД [населено място]. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 4028.59 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 04.06.2020 година до 03.07.2020 година, и иск с правно основание чл. 225, ал. 2 от КТ за заплащане на сумата от 8698.07 лева представляваща обезщетение за разликата в заплатите на по-ниско платената работа за 1 периода от 03.07.2020 година до 04.01.2021 година, заедно със законната лихва за забава върху сумите, считано от датата на предявяване на исковете-16.07.2020 година до окончателното плащане.

В подадената от М. Д. Илиева касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от нея срещу УМБАЛ „Св. И.

Р.“ ЕАД [населено място]-правоприемник на първоначалния ответник МБАЛББ „Света София“ ЕАД [населено място], искове да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и по ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответникът по подадената касационна жалба УМБАЛ „Св. И. Р.“ ЕАД [населено място]правоприемник на първоначалния ответник МБАЛББ „Света София“ ЕАД [населено място] е подал отговор с вх. № 34 414/10.04.2023 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 3786/14.12.2022 година на Софийски градски съд, възз. ІІ-Г състав, постановено по гр. д. № 11 010/2021 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

М. Д. Ил. е била уведомена за обжалваното решение на 19.01.2023 година, а подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 14 206/15.02.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Софийски градски съд е приел, че не се спорело между страните по делото, а и от събраните по делото доказателства се установявало, че М. Д. Ил. била сключила с МБАЛББ „Света София“ ЕАД [населено място] трудов договор № 932/03.12.2019 година, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ, за длъжността „медицинска сестра, анестезиология и интезивно лечение в КАИЛ-ОАИЛ“ в МБАЛББ „Света София“ ЕАД. Гр. София Уговореният в трудовия договор срок за изпитване в полза на работодателя бил шест месеца. Трябвало да се отбележи, че клауза със срок за изпитване можела да се включи в трудовия договор, когато работата изисквала да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Срокът за изпитване предшествал окончателното приемане на работа, като за една и съща работа договор с уговорка за изпитване можело да се сключи само веднъж и то при първоначалното приемане на работа-чл. 70, ал. 5 КТ. По изключение трудов договор с клауза за изпитване можело да се сключи и при съществуващо трудово правоотношение, но само когато по реда на чл. 119 от КТ била съществено променена 2 трудовата функция на работника или служителя. Правилно първоинстанционния съд бил приел, че клаузата „срок за изпитване“, въведена в процесния трудов договор, била действителна. Не се спорело между страните, а и от представената трудова книжка на М. Д.

Ил. се установявало, че тя била постъпила на работа за първи път в МБАЛББ „Света София“ ЕАД [населено място] със сключването на процесния трудов договор, с който била назначена на длъжността „медицинска сестра, анестезиология и интензивно лечение в КАИЛ-ОАИЛ“. Съгласно разясненията, дадени в решение № 96/15.06.2018 година, постановено по гр. д. N 4048/2017 година по описа на ВКС, ГК, III г. о., клаузата от трудовия договор за определяне на срок за изпитване била недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея не се целяло проверка на годността на работника или служителя за изпълняваната работа и в този случай прекратяването на трудовия договор на основание чл. 71, ал. 1 от КТ било незаконно поради злоупотреба с право в нарушение на чл.

8, ал. 1 КТ. Заобикаляне на закона било налице, когато с правомерни средства се постигал забранен резултат, а злоупотребата с право представлявала упражняване на субективно право с цел да се увреди друго лице. Когато работодателят знаел, че работникът или служителят бил годен да изпълнение на длъжността и уговарял срок за изпитване в своя полза, то работодателят действал недобросъвестно при сключване на трудовия договор. А когато работодателят упражнявал правото по чл. 71, ал. 1 от КТ в срока за изпитване, при условие, че знаел за годността на работника или служителя да изпълнява длъжността, то той действал недобросъвестно при прекратяване на трудовия договор. В първия случай възниквала недействителност на клаузата от трудовия договор поради нарушение на забраната за недобросъвестност по чл. 8, ал. 1 от КТ, а във втория случай била налице злоупотреба с право и незаконно уволнение отново поради нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ.

Първоинстанционният съд правилно бил приел, че в случая, по делото нямало данни работодателят-ответник по иска по чл. 74, ал. 4 от КТ да знаел при сключването на процесния договор, че Илиева е била годна да изпълнява длъжността „медицинска сестра, анестезиология и интензивно лечение в КАИЛ-ОАИЛ“ в ответното лечебно заведение. Още повече, че със сключването на процесния трудов договор М. Д. Ил. била започнала работа за първи път в ответното лечебно заведение. Наличието на професионален опит на Илиева на същата или сходна длъжност в други лечебни заведения не водело до извод, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, който бил въвел клаузата „срок за изпитване“ в процесния трудов договор, сключен с нея, тъй като преценка за годността на служителя да изпълнява процесната длъжност в ответното лечебно заведение до този момент не е била извършвана от този работодател. Тъй като първоинстанционния съд правилно бил установил, че по делото не се установявало работодателят да бил действал недобросъвестно при сключване на трудовия договор с уговорена клауза „срок за изпитване“ в негова полза, то посочената клауза от трудовия договор не била недействителна поради заобикаляне на закона и постигане на резултат в противоречие с чл.

8, ал. 1 от КТ. В конкретния случай презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ за добросъвестност на работодателя при сключването на процесния трудов договор с включването на клауза „срок за изпитване“ не била оборена от М. Д. Ил., която носела доказателствена тежест за това.

3

Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, трябвало да се отбележи, че при така разпределената доказателствена тежест, въззивният съд намирал, че искът е неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ до изтичането на срока за изпитване страната, в чиято полза бил уговорен, можела да прекрати трудовия договор без предизвестие. В конкретния случай работодателят разполагал с такива права, тъй като срокът за изпитване от шест месеца бил уговорен в негова полза. Ответното дружество било спазило изцяло фактическия състав на чл. 71, ал. 1 от КТ-заповедта за прекратяване на трудовия договор била връчена на М. Д. Ил. в срока за изпитването и в този срок процесното трудово правоотношение било прекратено. Отрицателната преценка на работодателя за изпитването била окончателна, като не било необходимо да бъде мотивирана от работодателя и не подлежало на контрол за законосъобразност от съда.

Предвид това, че исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ имали акцесорен характер и основателността им била обусловена от основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, с оглед отхвърлянето на същия, следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни и исковете за възстановяване на М. Д. Ил. на заеманата до уволнението й длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради незаконно уволнение. Напълно несъстоятелни били оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционното решение било неправилно поради противоречие с материалния закон и процесуалните норми, както и че били допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. При тези данни следвало да се приеме, че липсва нарушение на процедурата, която работодателят бил провел за прекратяване на трудовото правоотношение и тя била в съответствие със закона.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. Д. Илиева е поискала въззивното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това нарушени ли са правата на страната ако въззивната инстанция не е обсъдила всичките възражения и искания и е постановила решението си на база неистински документи, оспорени пред нея в открито съдебно заседание?; за това при трудов договор, сключен по реда на чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ-за неопределено време, клауза-срок за изпитване шест месеца, в полза на работодателя дали е действителна или е недействителна и тогава какъв договор е сключен-безсрочен или срочен?; за това дали в безсрочен трудов договор може да се включва клауза със срок за изпитване в полза на работодателя и дали такава една клауза е действителна или не и същата не е ли проява на дискриминация?; за това налице ли е заобикаляне на закона ако работодателят с правомерни средства постига забранен резултат и с тези средства при злоупотреба с право увреди друго лице, както е в случая-договор сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ е обвързан с клауза за срок за изпитване?; за това длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания в жалбата?; за това кога един срочен договор може да бъде прекратен-до деня предшестващ срока за изпитване, в деня на срока за изпитване или до колко дни след изтичане на срока за изпитване? и за това когато работодателят е знаел, че работникът или служителят е годен за изпълнение на длъжността, но уговаря срок за изпитване в своя полза, то счита ли се, че той действа добросъвестно при сключване на трудовия договор и дали ако упражни правото си по чл.