Определение № 827 от 28.05.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 827 гр. Варна, 28.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Частно наказателно дело № 20253110201827 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 от НПК и е образувано по повод жалба депозирана от Н. Г. Й. и А. Х. М., срещу постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП №1044/2023г. по описа на 1 РПУ Варна издадено на 29.11.2024г..

Наказателното производство по делото е образувано и водено за престъпление по чл. 144, ал.3 от НК.

Жалбата срещу прокурорският акт е депозирана от тъжителите в прокуратура на 27.12.2024г. По неясни причини обаче делото ведно с жалбата са достигнали до РС Варна едва на 07.05.2025г. На тази дата е образувано и настоящото дело.

Прокурорът е приел, че следва да прекрати производството по делото, предвид липсата на доказателства за извършено престъпление от общ характер. Изводите на прокурора сочат, че не са събрани доказателства за осъществен състав на престъпление по чл. 144 ал.3 от НК, а се приема че е деянието е съставомерно по чл.144 ал.1 от НК. След което прокурора е спрял производството по делото и дал срок от 6 месеца тъжителят да подаде частна тъжба в РС Варна. След това, тъй като в 6-месечния срок не е била подадена частна жалба до съда производството по делото е прекратено.

Съдът след като се запозна с материалите по досъдебното производство, намира, че възраженията на жалбоподателя са основателни.

Прокурора приема, че след проведено всестранно и обективно разследване и установена в пълнота фактическа обстановка, въз основа на приобщената доказателствена съвкупност -свидетелски показания, писмени документи и др. е бил обоснова извод за несъставомерност на престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, поради което деянието в процесния случай е било квалифицирано по чл. 144, ал.1 от НК на подробни мотиви изложени в обстоятелствената част на цитирания акт, а съгласно разпоредбата на чл. 161 1 от НК, наказателното преследване в тези случаи се възбужда по тъжба на пострадалия, тъй като не се касае за извършено престъпление от общ характер, а за такова, което се преследва по тъжба на пострадалия.

По тази причина с постановление от 11.03.2024 г. на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, пр. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК производството е било спряно, предвид наличната хипотеза на чл. 50 от НПК при уведомяване на пострадалия за правото му да подаде тъжба по реда на чл. 81 от НПК, тъй като не са били налице основанията на чл. 49 от НПК. Препис от прокурорския акт е бил изпратен на А. Х. М. като в дипсозитивната част на същия, на лицето е било указано да се счита за уведомено по реда на чл. 80 от НПК, за това, че може да повдигне и поддържа обвинение пред съд като частен тъжител при спазен 6-месечен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК, а след изтичането му, считано от датата на връчване или при депозиране от негова страна на тъжба до PC Варна по реда на чл. 81 от НПК.

Сочи се, че постановлението от 11.03.2024 г. на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, пр. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, като правилно и законосъобразно с резолюция от 30.05.2024 е било потвърдено по реда на инстанционния контрол от Окръжна прокуратура - Варна (пр. пр. 6787/2023 г.) Прокурора е извел извод в постановлението си, че няма осъществен състав на престъпление от общ характер.

Съда обаче не подкрепя изводите на прокурора при РП Варна изведени в двете постановления издадени по д.п.1044/2023г. по описа на 1 РПУ Варна.

На първо място постановлението на прокурора от 11.03.2023г. не е било връчено на пострадалата Й., като то изобщо не е било адресирано до нея.

Видно от материалите по делото тя следва да бъде приета като пострадало лице, тъй като действията са били насочени освен към М. и към нея. По делото липсва и обратна разписка от която да е видно датата на която посоченото постановление на прокурора е връчено на М.. В наблюдателните материали е налице обратна разписка подписана от лице с неустановено отношение към пострадалия. Поради това и съдът приема, че постановлението на РП Варна от 11.03.2023г. не е надлежно връчено и на двамата пострадали.

По отношение правната квалификация следва да посочат правните характеристики на престъплението което е било обект на разследване по делото. Престъплението по чл.144, ал.3 от НК, предвид систематичното място, където се намира /раздел V – „Принуда”/ от глава II на НК /”Престъпления против личността”/ закриля от противоправни посегателства личната свобода на гражданите. С реализирането на това престъпление от деятеля се цели промяна на поведението и действията на заплашения, въпреки волята му в желаната от дееца насока. За осъществяване му се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице или лица, която да е приета от лицето/лицата и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването. Тъй като иде реч до засягане на свободата на заплашения, необходимо е заканата да бъде отправена именно 2 към него, за да може да стигне до неговото съзнание.

От обективна страна посоченото престъпление по чл. 144, ал. 1 НК представлява особена форма на престъпно въздействие върху свободното протичане на психичните процеси, в резултат на които се формира волята на пострадалия. В този смисъл изпълнителното деяние се изразява в обективиране намерението на дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него и по-конкретно - че ще въздейства върху живота и здравето на тъжителят.

Доколкото по настоящото дело са изпратени и наблюдателните материали в който са намерили място и указания на АП Варна и други постановления на прокурори касаещи същите пострадали, може да се направи извод, че по настоящото дело се разследва само част от извършените действия спрямо пострадалите М. и Й.. Всичко случило се на пострадалите следва да се разглежда в едно производство както правилно е посочено в указанията на АП Варна, за да се установи цялостната престъпна дейност и да се установят всички аспекти на деянието и то дали е съставомерно по чл. 144 от НК или по други текстове от НК.

Така разпокъсано само въз основа на една част от случилото се не може да се изследва в цялост действителната фактическа обстановка и да се изведат изводи относно съставомерността на деянието. Видно от приложеното постановление на РП Варна по д.п.846/2023г. преписка № 7508/2023г. обект на разследване е последващо деяние спрямо пострадалите М. и Й., имащо отношение към деянието по настоящото дело и то извършено само с няколко часа разлика. Факт е че двете деяния, това разследвано по настоящото дело и това по д.п.846/2023г. преписка № 7508/2023г. на ВРП касаят едни и същи пострадали, деянията са се случили в един и същи ден, но с няколко часа разлика. За съда не е ясно защо получаването на заплахата в писмен вид и след това хвърлянето на самоделно взривно устройство по пострадалата Й. в жилището което обитава заедно с М. са обект на две различни досъдебни производства. Така не може да се установи действителната воля на дееца и съответно правилно да се разследва деянието. Ако случилото се на двамата пострадали касае само получаването на една заплашителна бележка, то тогава биха могли да се приемат за верни изводите на прокурора по настоящото дело, но в случая има надграждане и не може хвърлянето на самоделното взривно устройство да се разглежда отделно без да е съобразено от прокурора с разследваното деяние по настоящото дело.

Отделно от това по делото са налични свидетелски показания за изнудване и неправомерно искане на парични средства. Това по принцип се явява престъпно поведение и прокурора дължи освен разследване в тази посока, също така дължи и произнасяне в прекратителното си постановление.

Доколкото липсва както разследване така и произнасяне на прокурора за това деяние, това се явява абсолютно основание за отмяна на постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство.

3

Тук е мястото съда да посочи, че съдебният контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, пр. 2 вр. чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 от НПК обхваща не само законосъобразността на констатацията за наличие на предпоставките по чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 от НПК, но и обосноваността и законосъобразността на изводите на прокурора има ли извършено деяние и съставлява ли то престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.

Това постановление следва да съдържа както изводите на прокурора за наличие на формалните предпоставки за прекратяване на наказателното производство по чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 от НПК, така и констатациите му по фактите и правото относно деянието/деянията, съпътстващ тези изводи доказателствен анализ и посочване на ползваните доказателства относно установените обстоятелства, съгласно Тълкувателно Решение №1/2023г. на ВКС.

Доколкото съда приема, че неправилно прокурора е прекратил д.п.1044/2023г. то няма ограничения да отмени както прокурорският акт от 11.03.2024г., както и прокурорският акт постановен въз основа на него – постановление от 29.11.2024г.

Не може поведението на едно лице да се определя както несъставомерно по чл. 144 ал.3 от НК, като се разгледа само един елемент от действията на извършителят по отправените заплахи спрямо двамата тъжители, без да се обсъдят всички известни факти случили се на пострадалите, които по неясни причини са обект на разследване по други дела. Доколкото в настоящото дело са приложени и произнасяния на прокурори по други дела касаещи цялостното деяние с пострадали М. и Й., то за съда е неясно извършеното от страна на разследващите и причините за образуването на множество дела за всяко едно действие спрямо пострадалите без те да са обединени в едно производство и да се разкрие цялостната престъпна дейност.

Освен това в материалите по делото се намира запис за който прокурора не излага никакви съображения дали го приема като доказателства, какви данни съдържа и прочие.

Постановлението на прокурора не може да се приеме за правилно и обосновано, тъй като разглежда само част от заплахите отправени към пострадалите, като не разглежда надграждане на заплашителните действия вече с взривно устройство. Не са разгледани и другите данни за осъществени неправомерни деяния.

Налице е вербално психическо въздействие върху пострадалите, което обективно е застрашило правнозащитимата им сфера. Отправените реплики вещаят смърт, натоварени са със застрашителен потенциал, както и промяна на поведението и извършване на определени действия от тях.

Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство, а тази 4 проверка не може да се осъществи без обсъждане на събрания доказателствен материал. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.

Според състава на ВРС, по делото наистина не са извършени нужните процесуално следствени действия, а направените фактически и правни изводи са необосновани, неправилни и в противоречие със събраните по делото доказателства. Те са в противоречие с обективния анализ на свидетелските показания и другите събрани доказателства. Не е било обект на разследване изнудването извършено спрямо М..

Липсата на цялостно разследване и анализ на всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства, категорично е довело до изводи, които не са мотивирани. Всичко посочено налага отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото за допълнително разследване, при което да се съберат всички възможни доказателства и доказателствени средства и да се извърши пълен и подробен анализ на доказателствата по делото, като се изложат подробни съображения защо и по какви съображения се дава вяра на едни лица, а не на други лица и се посочи какво прокурорът приема за доказано и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства, като се вземе и мотивирано становище относно достоверността на различните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.