Акт от 17.01.2022, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И

Е №

7

Гр. Сливен, 17.01.2022 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА при участието на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Бозукова административно дело № 401 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по жалба на Ф. „Г.“, ЕИК ……………, с адрес гр. Пловдив, представлявана от Г.И.Й. срещу Наредба за издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на територията на община Твърдица, приета с Решение № 313/28.06.2013 г. на Общински съвет – Твърдица.

Оспорването намира правното си основание в нормата на чл. 185 и сл. от АПК, като образуваното производство по настоящото дело се движи по реда на глава десета, раздел ІІІ от АПК.

В жалбата с вх.№2036/09.11.2021г. се твърди, че атакуваният подзаконов нормативен акт е безспорно свързан с хората с увреждания, като към момента на приемане на наредбата е в сила Законът за интеграция на хората с увреждания, съгласно чиято норма на чл. 8 т. 4 в действащата му редакция, Агенцията за хората с увреждания осъществява изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания, като участва и дава задължително становище при изготвяне на проекти на нормативни актове, свързани с хората с увреждания.

Излага се довод, че по силата на тази разпоредба е следвало проектът на наредбата задължително да бъде съгласуван с Агенцията за хората с увреждания и в случая е следвало задължително да даде становище по този проект. Такова становище нито било търсено, нито – дадено.

Осъществяването на изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания била насочена към създаване на благоприятни предпоставки за реализиране на обществения интерес в тази социална област, решаване на проблемите на социално уязвимата група лица с увреждания, попадащи под регулирането на закона и осигуряване на равнопоставен на останалите лица живот и възможност за развитие. Под държавна политика в тази област следвало да се разбира намесата на държавната власт в социалната структура на обществото и регулиране на отношенията така, че да се осъществи ефективно интегрирането на хората с увреждания. Тази политика се основавала върху редица принципни и изходни категории като равенство, справедливост, благоденствие, социална сигурност и защита. Предвид тези обстоятелства даването на становище от Агенцията за хората с увреждания било задължително. Така описаният пропуск в процедурата по приемането на наредбата водел до нейната незаконосъобразност. Моли съда да отмени като процесуално незаконосъобразна Наредба за издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на територията на община Твърдица.

Претендира разноски в производството.

В открито съдебно заседание оспорващата страна Ф. „Г.“, редовно и своевременно призована, се представлява от пълномощник – адв. И. Й. – АК Пазарджик, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, с претенция за разноски.

В открито съдебно заседание

Общински съвет - Твърдица, редовно и своевременно призован, не се представлява.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Сливен счита жалбата за основателна по изложените в същата доводи. Заявява, че както в отменения Закон за интеграция на хората с увреждания, така и в сега действащия закон, в сила от 2019г., има императивни норми, които изискват задължително становище от Агенцията за хората с увреждания при приемане на проекти за подобни нормативни актове. Липсата на представено доказателство в тази насока от ответната страна водело до извода, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за отмяна на наредбата в нейната цялост.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 05.06.2013 г. с вх. № 214 в

Общински съвет – Твърдица е постъпило Предложение от Кмета на общината относно приемане на Наредба за издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на територията на община Твърдица, мотивирано с изпълнение на разпоредбата на чл. 99а от Закона за движението по пътищата, ведно с проект на наредбата, който е публикуван на интернет страница на общината на 06.06.2013 г. Цитираното предложение било разгледано на заседание на постоянната комисия по решенията, местното самоуправление, законността и обществения ред на заседание, проведено на 20.06.2013 г. с резултат, обективиран в Протокол- мотивирано становище за приемане.

Предложението на кмета, свързано с приемането на Наредба за издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на територията на община Твърдица било разгледано на заседание № 28 на Общински съвет Твърдица, проведено на 28.06.2013 г. На това заседание по т. 5 от дневния ред гласували общо 14 (четиринадесет) общински съветници, при числен състав 17 (седемнадесет) общински съветници, като решението е прието с 14 (четиринадесет) гласа „за”, „против” – 0 (нула), „въздържали се” – 0 (нула). С Решение № 313 от проведеното на 28.06.2013 г. заседание на ОбС – Твърдица била приета Наредба за издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на територията на община Твърдица.

Въпреки дадените от съда указания и осигурена процесуална възможност, по делото от ответника – Общински съвет Твърдица не се представиха доказателства относно участие или даване на становище от Агенцията за хората с увреждания при изготвянето на проекта за процесната наредба.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими писмени доказателства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна въз основа на всички приложени по делото писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните в предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено от Ф. „Г.“ срещу подзаконов нормативен акт и се преценява от настоящия съдебен състав като процесуално допустимо. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Оспорващият в настоящото съдебно производство е юридическо лице с нестопанска цел, създадено по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като ф., която осъществява дейност в частна полза, предвид което има качеството на организация по смисъла на § 1, т. 2 АПК. В съответствие с Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2009 г., правният интерес на юридическите лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им. В случая ф. е вписана в регистъра на ЮЛНЦ със следната цел: "Ф. се създава и ще осъществява дейност като "организация за хора с увреждания" по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на Закона за хората с увреждания, и целта й е да предостави правна помощ на и за хора с увреждания, и да поема застъпническа роля от тяхно име в защита на правата им.". Като средства за постигане на целите е предвидено: "1. мониторинг върху действащата нормативна уредба - отнасяща се до хората с увреждания и застъпничество за правата на хората с увреждания пред всички лица и административни органи и служби; 2. съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове или отделни норми в тях - отнасящи се до хората с увреждания, издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт;

3. образуване и водене на съдебни дела в защита на накърнени нормативно признати права на хора с увреждания. ". Засягането на права или законни интереси при юридически лица с нестопанска цел е обусловено от непосредствената връзка между сферата на обществени отношения, уредена с атакувания нормативния акт и предмета на дейност и целите на учредяването на оспорващия правен субект.

При изложеното по – горе, така формулираните цели и начини за тяхното постигане на ф. - оспорващ са пряко свързани със съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, отнасящи се до хората с увреждания, които от своя страна са адресати на оспорения подзаконов нормативен акт. Следователно, разпоредбите на атакуваната Наредба безспорно рефлектират върху целите и предмета на дейност на Ф. "Г." и може да засегне законните й интереси, установени от законово регистрираните й цели. Ето защо съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано по чл. 186 ал. 1 от АПК и срещу от нормативен акт, поради което същата не е обвързано със срок по арг. от чл. 187 от АПК. Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Наредба за издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на територията на община Твърдица, която е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75 ал. 1 от АПК, тъй като съдържа административноправни норми, отнася се до неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Като акт на общински съвет, наредбата подлежи на проверка за законосъобразност, в т. ч. и чрез оспорване от организация, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от акта и сезиране на съответния административен съд с искане за произнасяне по неговата законосъобразност. Ето защо настоящото оспорване се явява процесуално допустимо, като подадено от надлежен субект с активна процесуална легитимация и срещу подзаконов нормативен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледано по същество, оспорването се явява основателно и следва да бъде уважено, при следните съображения:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, приложима субсидиарно по силата на чл. 196 от АПК, съдът провери най – напред неговата валидност. Това се налага поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният подзаконов нормативен акт е приет в предписаната от закона форма и от териториално и материално компетентен орган. Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по – висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.

Решенията за приемане на подзаконови нормативни актове от тази категория са предоставени изключително в негова компетентност – чл. 21 ал. 2 от ЗМСМА. Тъй като се касае за колективен орган, за да са валидни взетите от него решения, заседанията следва да бъдат проведени при участие на необходимия брой общински съветници и същите следва да бъдат подкрепени от нормативно определения брой съветници. В случая численият брой общински съветници на Общински съвет - Твърдица е 17 (седемнадесет).

На проведеното на 28.06.2013 г. заседание на Общински съвет - Твърдица, когато е приета Наредба за издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на територията на община Твърдица са гласували общо 14 (четиринадесет) общински съветници, което означава, че при вземането на това решение е бил налице необходимият кворум, тъй като на заседанието са присъствали повече от половината от общия брой общински съветници – чл. 27 ал. 2 от ЗМСМА. Това решение е подкрепено от 14 общински съветници, което означава, че същото е взето при необходимото мнозинство от повече от половината от общия брой общински съветници – чл. 27 ал. 3 от ЗМСМА.

Разпечатката съдържа 36 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/defd347c-a533-43c2-8709-6dd657c92f5d