Определение № 1367 от 21.12.2016, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Търговско дело 358/2016
- Вид
- Определение № 1367
- Подписан
- 21.12.2016
- Състав
- ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1367
Бургас, 21.12.2016г.
Бургаският окръжен съд,
Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Окръжен съдия : Иво
Добрев като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело № 358 по описа за 2016 година, на основание чл. 374 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Окай 2005“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, ж.к. „Долни воден“, ул.
Просвета“ № 7, представлявано от управителя Сабатин Хасан Ибрям, със съдебен адрес:***, офис 3 – адв. Л. Александров Ц. ***, представлявана от кмета Васил Панделиев Панделиев, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца: 1. Сумата от 45 523.03 лв. с вкл. ДДС, представляваща стойността на недобитото и неизвозено количество дървесина по договор № 136 от 14.09.2012г. за маркиране и продажба на стояща дървесина на корен и споразумение от 22.10.2014г., формирана от разликата между заплатената и реално добита дървесина, ведно със законната лихва върху дължимата сума от предявяване на иска до окончателното изплащане; 2. Сумата от 21 313.32 лв. с вкл. ДДС, представляваща стойността на извършена услуга за маркиране на дървесина по договор № 136 от 14.09.2012г. за маркиране и продажба на стояща дървесина на корен и споразумение от 22.10.2014г., дължима на основание пункт 2.3 от процесния договор, ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане; 3. Сумата от 4 721.45 лв., представляваща заплатена гаранция за участие в конкурс и сключване на договор №136 от 14.09.2012г. за маркиране и продажба на стояща дървесина на корен, ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата по нея на ответника, на когото е указано да подаде писмен отговор в законния срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му и неупражняването на права.
Ответникът е депозирал отговор на иска в срок. Отговорът на ответника е изпратен на ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която поддържа претенцията си.
Допълнителната искова молба е изпратена на ответника, с указание за допълнителен отговор.
Допълнителен отговор не е подаден.
При това положение следва да се приеме, че книжата по делото са разменени редовно.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяването му. Не са направени от страните други възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад на основание чл. 374, вр. чл. 146 от ГПК.
Проект за доклад:
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди в исковата молба, че на 14.09.2012г. с ответната община сключили договор № 136 за маркиране и продажба на стояща дървесина на корен, по силата на който продавачът - Община Сунгурларе се задължава да прехвърли на купувача – „Окай 2005“ ЕООД собствеността върху стояща дървесина на корен, за обект 1206, включващ отдели, подотдели: 16к., 185нх, 187з, 15в, з, к; 16д. 18б, в, г, д; на територията на ДГС Карнобат, и отдели и подотдели 124а, в, е, к, л; 125б, в, д, и; 126 ь, в; 127 а, в; 128а, срещу задължението на „Окай 2005“ ЕООД да заплати сумата от 234 428,90 лв.
/без ДДС/. Определен бил краен срок на договора –до 31.12.2014г.
Съгласно договора
Общината се задължила да утвърди технологичен план за осъществяване на добива и извозването на дървесината, да приеме маркирането и съответно приспадне цената му от продажната цена на дървесината, да издаде позволителни за сеч и транспортиране, като не възпрепятства изпълнението на договора и да осигури свой представител при измерване на добитата и извозена дървесина.
„Окай 2005“
ЕООД изплатили уговорената цена от 281 314.68 лв., съобразно договора, както следва: на 17.09.2012г. авансово преди подписване на договора сумата от 228 000лв. с вкл. ДДС, а остатъкът на равни месечни вноски от по 17 771.56 лв. с вкл. ДДС, съответно на 05.10.2012г., на 07.11.2012г., на 07.12.2012г.
На
14.09.2012г. „Окай 2005“ ЕООД заплатили и сумата от 4 721.45лв. гаранция за изпълнение на договора.
На
22.10.2004г. между Община Сунгурларе и ищеца по делото било сключено споразумение във връзка с чл. 8.1 от договора и влязла в сила заповед № РД 16-0286/01.09.2014г. на ГСП на Община Сунгурларе, по силата, на което било уговорено ползването на отдели: 185н, х; 187 з, да бъде заменено и извършено в отдели 284 а, в; 285 а, з; 287 а, по нова номерация на отдели и новия вид сеч, също така срокът за сеч и извоз се удължил до 31.12.2015г. Техническата дейност по маркиране и сортиментиране на насажденията се извършвала от лицензиран лесовъд, нает от ищеца по делото.
На следващо място ищецът твърди, че съгласно пункт 2.3 от договора, от заплатената продажна цена, при фактуриране на добитата дървесина от страна на община Сунгурларе следвало да се приспадне от стойността на сметка на „Окай 2005“ ЕООД услуга маркиране, за което била издадена фактура № 1963/12.08.2015г.
Към
12.08.2015г. „Окай 2005“ ЕООД реализирало добиването и извозването по договора и споразумението общо 3 645 м3 стояща дървесина на корен, като остатъкът за изпълнение бил 2 598 м3.
Със заявление с вх. № 186/12.08.2015г. ищецът поискал да му бъде издадено позволително за сеч за остатъка от 2 598 м3 стояща дървесина на корен. Такова не било получено.
Поради факта, че остатъкът от недобитата дървесина не бил усвоен, на 30.12.2015г. между Община Сунгурларе, „Окай 2005“ ЕООД и ЕТ „Кемал Бозов“ ЕИК ********* се сключило споразумение, с което „Окай 2005“ ЕООД прехвърлило на ЕТ „Кемал Бозов“ вземане срещу Община Сунгурларе в размер на 18 193.60лв., представляващо стойността на недобита дървесина, но заплатена авансово по договор № 136. На същата дата се сключило друго такова споразумение между Община Сунгурларе, „Окай 2005“ ЕООД и „Винс78“ ЕООД, с което „Окай 2005“ ЕООД прехвърлило на „Винс78“
ЕООД вземане срещу Община Сунгурларе в размер на 50 000лв.
Бездействието на ответната Община, изразяващо в неиздаване на позволителни за сеч довело до невъзможност да бъде реализиран добив и извозване на дървесина по процесния договор на стойност, съответстваща на размера на заплатената 100 % авансово продажна цена по договора.
Прихванатата от Община Сунгурларе сума по фактурите била в общ размер на 139 665 лв. без ДДС, които били приспаднати от заплатената авансово продажна цена или стойността на остатъка на недобитата дървесина след прихващането по фактурите било в размер на 94 763.89 лв. без ДДС. След сключването на споразуменията от 30.12.2015г. била приспадната и сумата по тях в общ размер от 56 828 лв. без ДДС. След приспадане на стойността на прехвърленото вземане по тези споразумения от остатъка на недобитата дървесина след прихващане по фактурите в размер на 94 763.89 лв. без ДДС, към момента на изтичане срока на процесния договор останала неусвоена дървесина в размер на 45 523.03лв. с вкл. ДДС.
На следващо място ищецът твърди, че изпълнил задължението си за маркиране по процесния договор, което останало неприспаднато от заплатената авансово продажна цена, като стойността на маркирането била в размер на 21 313.32 лв. с вкл.ДДС, a според договора, разходите за извършената услуга се приспадали от продажната цена.
С уведомително писмо с изх. № 26-00-37/20.01.2016г. Община Сунгурларе отказала да приспадне направените разходи от „Окай 2005“ ЕООД, за маркиране на насажденията за сеч, тъй като добитата дървесина била по-малко, от посочената във фактурата, маркирана дървесина.
Предявеният иск е с правно основание чл. 79 от