Решение № 396 от 24.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. София, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20221110209898 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от “Н.” ЕООД с ЕИК 206017414, срещу наказателно постановление № 42-0001362 от 19.05.2022 г., издадено от директора на РД „АА” в ИА „АА“, гр. София, с което за нарушение на чл. 10, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), на основание чл. 104а от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя, който обжалва същото, като твърди, че при издаване на НП не са взети предвид всички факти, като твърди управителят на дружествотожалбоподател излага обстоятелства, че от 26.10.2021 до 01.01.2022 г. е бил в отпуск по болест поради усложнения след прекаран „Ковид 19“, поради което не успял да подаде уведомлението в законовия срок. Изложени са твърдения, че веднага след изтичане на отпуска по болест е подал такова уведомление самостоятелно, без указание от АНО и въпреки това на 13.04.2022 г. бил съставен АУАН. Претендира се, че случаят е маловажен, поради което се иска отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се представлява. Постъпила е молба от адв. Н. от САК – пълномощник на жалбоподателя, с която поддържа жалбата, не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, а по същество моли за отмяна на НП по съображенията, 1 изложени в жалбата.

Въззиваемата страна – директора на РД „АА” в ИА „АА“, гр. София, в съдебно заседание представител не изпраща не взема становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството “Н.” ЕООД с ЕИК 206017414, притежавало лиценз № 10813 за извършване на международен превоз на пътници в общността.

Свид. Б. Д. – гл. инспектор при РД „АА” гр. София при извършена проверка на 13.04.2022 г. установил, че “Н.” ЕООД с ЕИК 206017414, притежаващо лиценз № 10813 за извършване на международен превоз на пътници в общността (превозвач), не е уведомило в 30 дневен с срок за настъпване на промяна в обстоятелствата, вписани в лиценза на Общността – промяна на професионално компетентното лице Д. Д. с ново такова лице – Г.

А. на 25.10.2021 г.

Свидетелят Д. счел, че е извършено административно нарушение и затова съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 322823 от 13.04.2016 г., за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗАвтПр. Актът бил съставен в присъствието на представител на нарушителя – управителят на дружеството П. Н. и на един свидетел на установяване на нарушението, което е удостоверено с техните подписи.

Свид. Д. връчил препис от АУАН на управителя на дружествотожалбоподател, който се разписал, като вписал като възражение, че не е знаел за срока. Не било депозирано допълнително писмено възражение в предвидения тридневен срок по чл. 44 от ЗАНН.

При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 19.05.2022 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от директора на РД „АА” в ИА „АА“, гр. София, с което на жалбоподателя, на основание чл. 104а от ЗАвтПр, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗАвтПр.

Видно от отбелязването върху него, НП е връчено на управителя на жалбоподателя на 26.05.2022 г., като жалбата срещу него е входирана в ИА „АА“ на 07.06.2022 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свид. Д., като и от събраните по делото писмени доказателства, вкл. и заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., извлечения от системата на ИА АА, справка за актуално състояние на всички трудови договори, длъжностна характеристика и др., приобщени към доказателствения материал, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по 2 начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото, които са събрани към момента на извършената проверка.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.

1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за това административен орган (съгласно чл. 1, т. 6 от Заповед № РД-0830/24.01.2020 г.), в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснато нарушение на материалния закон, както и съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице.

Несъмнено установено е, че жалбоподателят “Н.” ЕООД с ЕИК 206017414, е дружество, което осъществява международен превоз на пътници, съгласно издадения му лиценз. Следователно неговата дейност попада в обхвата на Закона за автомобилните превози и дружеството се явява субект на задължението да подава заявления за настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза му.

Съгласно инкриминираната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗАвтПр, "При настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на Общността, извън случаите по ал. 2 превозвачът подава заявление за отразяването им в 30-дневен срок от тяхното настъпване." В приложение № 10 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредбата) се съдържа бланка на издаваните лицензи на Общността за международен автомобилен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение. Видно от приложението в лиценза подлежат на вписване единствено наименование или фирма и пълен адрес на превозвача. Ето защо професионално компетентното лице не е сред обстоятелствата, които подлежат на вписване в лиценза, поради което и жалбоподателят няма как да е осъществил соченото нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗАвтПр.

Доколкото наличието на професионално компетентно лице, назначено като ръководител на транспортната дейност на превозвача е от обстоятелствата, доказването на които е необходимо за издаването на лиценз 3

– в чл. 8, ал. 1 от Наредбата са изброени изчерпателно документите, които кандидатът за получаване на лиценз следва да приложи към заявлението си и копие от договора за назначаване на такова лице е един от тези документи, то и промените в тези обстоятелства, включително и промяната на това лице, също подлежи на заявяване, но това задължение възниква от чл. 9, ал. 4 от Наредбата и не подлежи на санкциониране по чл. 104а от ЗАвтПр, а по чл.

105 от ЗАвтПр.

В допълнение съдът констатира и съществени нарушения на процесуалния закон – такива по чл. 42, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при съставяне на АУАН и НП – липсват съществени елементи от описанието на твърдяното нарушение. На първо място, липсва датата, на която се твърди, че е осъществено нарушението. Посочването на датата, от която се твърди, че е започнал 30-дневния срок не е достатъчно, за да се приеме, че в АУАН и НП е налице конкретно посочена дата на извършване на нарушението. Липсват и други обстоятелства от значение за твърдяното нарушение – уведомил ли е въобще превозвачът за посочената смяна, кога и по какъв начин. Самото описание на нарушението страда от порок, водещ до невъзможност да се разбере – посочено е, че не е уведомил в срока „при настъпване на промени в обстоятелствата при смяна на професионално компетентното лице…“. Дори не става ясно за промяна на какви обстоятелства, за която не е уведомил жалбоподателят, е ангажирана отговорността му. Че става въпрос за обстоятелствата по лиценза се предполага единствено от разпоредбата на чл.

10, ал. 1 от ЗАвтПр, което е недопустимо.

Поради изложените съображения, независимо от достигнатия извод за осъществено административно нарушение от жалбоподателя, доколкото то е различно от вмененото му с АУАН и НП, обжалваното НП следва да бъде изцяло отменено поради нарушение на материалния закон, а на самостоятелно основание и поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво точно нарушение е санкционирано, съответно да може да ангажира адекватна защита.

С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на разноски за адвокатски хонорар от страна жалбоподателя се явява основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 4 посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 - върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата (след последното изменение от ДВ бр. 68 от 2020 г., бр. 88 от 2022 г.) е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие (л. 7 от първоначално образуваното НАХД № 280/2022 г. по описа на РС Ботевград) за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева. (минималното възнаграждение преди посоченото изменение в Наредбата). Въпреки, че е направено искане от въззиваемата страна по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, с оглед факта, че платеното възнаграждение се явява по-ниско от минималното такова, следва да се присъдят разноски в размер на 300,00 лева (платеното адвокатско възнаграждение).

По изложените по-горе съображения настоящата съдебна инстанция намира жалбата от дружеството-жалбоподател за основателна, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2, и чл. 63д, ал. 1 и 2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0001362 от 19.05.2022 г., издадено от директора на РД „АА” в ИА „АА“, гр. София, с което за нарушение на чл. 10, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), на основание чл. 104а от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), на “Н.” ЕООД с ЕИК 206017414, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София към ИА „АА“ ДА ЗАПЛАТИ на “Н.” ЕООД с ЕИК 206017414, сумата от 300 /триста/ лева, представляващи направени по делото разноски.