Решение № 6512 от 19.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6512 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100505210 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 20.12.2021г., постановено по гр.д. № 71011/2019г. на СРС, ГО, 26 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Н. Д. П. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане срещу ответника за следните суми: за сумата от 1 199, 23 лева – стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк “*******, вх. ******* абонатен номер 316373 през периода от м.05.2015г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 13.05.2019г. до окончателното изплащане и за сумата от 128, 62 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до 19.04.2019г. Със същото решение са отхвърлени предявените искове за главница и за обезщетение за забава до пълните им предявени размери /като погасени по давност/ и са изцяло отхвърлени исковете за установяване съществуване на вземане за цена на услугата дялово разпределение и лихва за забава върху главното вземане.

1

Срещу решението, в частта, в която са уважен и предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Н. Д. П.. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно поддържа, че по делото не са представени приложимите за процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия. Не било установено от къде ищцовото дружество е направило извод, че в имота са налице монтирани отоплителни тела и съответно какъв е техния брой. Освен това той не е участвал в общо събрание за избор на фирма за дялово разпределение, нито е сключвал договор с ищеца за продажба на топлинна енергия. Не било доказано и реалното количество на потребената в имота топлинна енергия доколкото експертното заключение било изготвено въз основа на съставени от ищеца частни документи. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението и в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Наведени са доводи, че ответникът не е в забава, тъй като кредиторът не е отправил покана за плащане в съответствие с изискването по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.

Въззиваемата страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 2 служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС в обжалваната му част е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Договоръ т за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба п о чл. 36, ал. 3 . Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

На етапа на въззивното производство между страните по делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата 3

– етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът Н. Д. П. е собственик на процесния имот за исковия период и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД. За установяване на последното обстоятелство е представен договор за продажба на недвижим имот от 18.11.1997г., обективиран в нотариален акт № 13, дело № 36612/1997г., въз основа на който ответникът е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот: ап. № 51, находящ се в гр. София, жк “*******, вх. Б. Следователно ответникът е имал качеството „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г. /, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./. Установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение между ищеца и Н. П. за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Съобразно действащата нормативна уредба, ответникът се явява заварен потребител на топлинна енергия за битови нужди. Предвид елемента на административно регулиране, установен в нормата на чл.153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ.

Така придобитото качество на битов клиент на топлинна енергия законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от фактическото ползване на топлоснабдения имот. Изгубването на това качество настъпва при посочените по-горе законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения между страните, каквито в процесната хипотеза не се установени. Касае се за договор при публично 4 обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ В първоинстанционното производство са представени и приети приложимите за исковия период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София”ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г.

По отношение размера на вземането за главница:

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ . Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установено е въз основа на неоспореното от страните заключение по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на топлопреносното предприятие. Посочено е, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия. Сумите за потребена топлинна енергия в имота на ответника била начислявана на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за 5 имота и една изравнителна сметка. За процесния период в имота не е имало отоплителни тела /радиаторите са били демонтирани и топлинна енергия за отопление на имота не е начислявана/. Потребената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е била отчитана въз основа на показанията на 1 брой водомер за топла вода, за което са съставяни протоколи за главен отчет. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, била определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект и в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2007г., като същата е изчислена съобразно действащите за периода норми и ограничения.

С оглед изложеното се налага извод за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя, че дяловото разпределение е било извършвано неправилно, че не е било изчислявано реалното потребление на топлинна енергия, както и че не са били отчислявани технологични разходи на абонатната станция. Представени са и изготвените от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки и талони за отчет на уреди за дялово разпределение, които не са оспорени от ответника. В същите са посочени резултати от изравняването за исковия период. В този смисъл наведените от жалбоподателя възражения за липса на доказателства за количеството на реално доставената топлинна енергия в имота, са неоснователни.