Решение № 349 от 19.10.2026, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. гр.Велинград, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20245210100474 по описа за 2024 година

С влязло в сила Решение № 419 от 21.11.2024 г., постановено по настоящото гр. д. № 474/2024 г. по описа на Районен съд Велинград, в първата фаза на делбения процес е допуснато извършването на делба върху следните имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с идентификатор ***, със застроена площ от 66 кв. метра, съгласно приложената по делото Схема №15-791093 от 24.07.2023г. на СГКК гр.Пазарджик, 71 кв.метра по документ за собственост, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище апартамент - в жилищна сграда, СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ от 17 кв. м., брой етажи – 1, с предназначение – хангар, депо, както и СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ от 26 кв. м., брой етажи – 1, с предназначение – Друг вид сграда за обитаване, които сгради са построени в Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велинград, Община Велинград, област Пазарджик, одобрени със

Заповед

№РД-18-1214/06.06.2018г. на

Изпълнителният директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземленият имот е от 21.06.2023 г., с адрес на поземления имот: гр.

Велинград, ***, целият с площ от 268 кв.метра, съгласно приложената по делото скица, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: имот 2919, от квартал 348, парцел 111, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***; ***; *** 71; ***

83; ***; *** между съделителите А. В. А. с ЕГН

1

**********, с адрес: гр. Пловдив, ***, ет. 6, ап. 13 при квота ¼ ид. ч. и И. Й. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.

„Луковица“ № 6 при квота ¾ ид. ч.

В първото по делото съдебно заседание във втората фаза на съдебната делба, ответникът е направил искане по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане в негов дял на делбеното жилище – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, като е представил писмена декларация, че това е единственото му жилище. В хода на устните състезания ответникът поддържа евентуално искане делбата да се извърши по реда на чл. 353 от ГПК чрез разпределение на имотите, като в негов дял се постави жилищният етаж, а в дял на ищцата – механата и гаражът, като се направи парично уравнение.

Ищцата А. А. оспорва искането за възлагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК, като излага съображения, че съсобствеността е възникнала от смесен фактически състав, а не е единствено по наследяване, както и че ответникът не е живеел в делбеното жилище към момента на открИ.е на наследството, тъй като е обитавал втория етаж от сградата, а първият етаж е бил ползван от наследодателката С. Г.а и майката на ищцата.

В срока по чл. 346 от ГПК ответникът И. Г. е предявил претенции по сметки за извършени строително-монтажни работи и подобрения в допуснатите до делба имоти, обособени в четири раздела, както следва:

- По раздел „А“: Претенция на основание чл. 12, ал. 2 от ЗН /извършени приживе на наследодателя/ за извършени през периода 2013 г. – 2017 г. СМР в сграда с идентификатор *** /механа/ приживе на наследодателката С. Г.а, за които първоначално е претендирана сумата от 3 897,50 лв. като 1/4 част от стойността на СМР. След изменение на иска е останала претенцията от 224,07 евро.

- По раздел „Б“: Претенция за извършени през 2007 г. СМР по изграждане на санитарен възел в общата стълбищна клетка на сградата, за които първоначално е претендирал сумата от 1 000 лв. като 1/4 част от извършените разходи, след изменението се претендира 27,10 евро.

- По раздел „В“: Претенция за извършени след смъртта на наследодателката – в края на 2019 г. и началото на 2020 г., СМР в делбеното жилище първи жилищен етаж, за които първоначално е претендирана сумата от 2 597,50 лв. като 1/4 част, след изменението - 498,89 евро.

- По раздел „Г“: Претенция за извършени през есента на 2023 г. СМР по поставяне на външен мраморен цокъл и первази на жилищната сграда и сграда № 4, за които първоначално е претендирана сумата от 2 700 лв. като 1/4 част от разноските, след изменението - 658,03 евро-.

Ищцата А. А. оспорва изцяло претенциите по сметки. Навежда възражения за липса на писмени доказателства за авторство и заплащане на разходите. Прави и възражение за погасяването им по давност на основание чл. 110 от ЗЗД, както и че част от дейностите са извършени с общи средства и 2 с личен труд на нея и майка й. С оглед прекратяването на производството за разликата над намалените размери ищцата претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Законът предвижда четири способа за извършване на делба: 1./ чрез съставяне на разделителен протокол по чл. 350 ГПК и теглене на жребий по чл. 352 ГПК; 2./ чрез разпределяне на съсобствените имоти между съделителите без теглене на жребий по чл. 353 ГПК, когато съставянето на дялове и теглене на жребий е невъзможно или много неудобно; 3./ чрез изнасяне на имота на публична продан по чл. 348 ГПК, когато се касае до неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете и 4./ чрез поставяне на имота в дял на един съделител по чл. 349, ал. 1 или ал. 2 ГПК, приложим по отношение на делбен имот-жилище, в с случаите, когато съсобствеността произтича от наследяване и при заявена своевременно възлагателна претенция, най-късно в първото открито съдебно заседание след допускане на делбата.

В настоящият случай е направена претенция за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, която следва да бъде разгледана първа.

Претенцията на ответника И. Г. за възлагане на делбеното жилище СОС с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, е процесуално допустима като заявена своевременно. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Според разпоредбата на чл. 349, ал. 2, изр. 1 от ГПК и задължителните разяснения, дадени в т. 7 и т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, предпоставките за уважаване на претенцията за възлагане на неподеляемо жилище са следните: имотът да има характер на жилище и да е реално неподеляем; съсобствеността да е възникнала изцяло в резултат на наследяване; претендиращият да има качеството на сънаследник; към момента на открИ.е на наследството съделителят да е живял в делбеното жилище; да не притежава друго жилище.

Липсата на която и да е от посочените предпоставки изключва възможността за възлагане на имота / Решение № 454 от 13.12.2022 г. по в.гр.д. № 576/2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик/.

Съгласно константната практика ВКС, живеенето в имота, за който се иска възлагане, представлява трайно фактическо състояние, с цел постоянно задоволяване на жилищните нужди, като това обстоятелство подлежи на пълно и главно доказване.

В настоящия случай от събраните гласни доказателства и заключенията на вещите лица се установи, че към момента на смъртта на общата наследодателка С. Г.а /починала на 05.02.2018 г./ ответникът И. Г. не е живял 3 постоянно в съсобствения първи етаж за задоволяване на своите жилищни нужди. Разпитаните свидетели Наталия Г.а и Илия Г. установяват, че ответникът е имал свое жилище на втория етаж от сградата, където е спал и пребивавал, докато на първия етаж са живели майка му С. Г.а и Наталия А. – майка на ищцата. Често ходел при майка му, хранел се там и полагал грижи за нея. Тези действия, обаче, не могат да се определят като трайно обитаване на жилището. Наред с това от заключението на СИЕ на вещото лице Т. се установява, че партидите за битови сметки и местни данъци се обслужват и заплащат редовно от ищцата, а не от ответника. Следва да се обърне внимание, че установеното от вещото лице се отнася за след месец юли 2023 г., а не към смъртта на С. Г.а /2018 г./, който е релевантния момент за наличието на предпоставките за възлагане на жилището по претендирания ред. Разгледаните от вещото лице Т. разписки от електроразпределителното дружество също следват този момент /от м. март 2024 г. до месец август 2026 г./

Независимо от горното, е налице втора пречка за възлагане на имота на Г. по чл. 349 ГПК. Съсобствеността между страните не е възникнала единствено по силата на наследствено правоприемство, а представлява смесена съсобственост, формирана от сделки и уважен иск по чл. 30 от ЗН. Поради тези съображения искането на ответника за възлагане следва да бъде отхвърлено.

При определяне на способа, с който да се ликвидира съсобствеността, съдът взе предвид следното:

От приетото заключение на СТ експертиза на вещото лице Г. се установява, че допуснатите до делба три недвижими имота са реално неподеляеми съобразно действащите строителни правила и норми. Пазарната стойност на имотите е определена от вещото лице, както следва:

- СОС с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград

/първи жилищен етаж/ - 40903,35 евро /равняващи се на 80 00 лв./; сграда с идентификатор ***по КККР на гр. Велинград - 5 736,70 евро Сграда с идентификатор ***по КККР на гр. Велинград /механа/ 9 704,32 евро.

Общата пазарна стойност на делбената маса възлиза на 56 344,36 евро Стойността на дела на ищцата, притежаваща ¼ ид. ч. от съсобствеността, възлиза на 14086,09 евро,а стойността на дела на ответника И. Г., притежаващ ¾ ид. ч. в съсобствеността, равняваща се на 42258,27 евро. Съгласно чл. 353 от ГПК съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. В конкретния случай дяловете на страните не са равни, имотите също имат различна пазарна оценка. Последните са три на брой, поради което съставянето на еднородни дялове и ликвидиране на съсобствеността чрез теглене на жребий е невъзможно. В случая приложим следва да бъде способа предвиден в чл. 353 4 от ГПК.

Съгласно приетото разрешение дадено в ТР 2/2021 г. на ОСГК на ВКС, няма изискване имотите да бъдат еднородни, като водещ принцип е поставяне в реален дял на всеки съделител. От мотивите на същото тълкувателно решение следва и правилото, че е необходимо обособените реални дялове да бъдат съобразени с обема права на съделителите, за да се избегне парично уравнение дяловете на съделителите на значителна стойност. Т. е. съдът при определяне кой съделител кои имоти следва да получи в дял, е длъжен да се ръководи от правилото, да има възможно най-малко парично уравнение на дяловете.

Отчитайки горното, при извършване на разпределението в дял на ответника Г. следва да се постави жилището СОС *** по КККР на гр. Велинград на стойност 40903,35 евро /равностойността на 80000 лв./, което съответства на неговата по-голяма квота в съсобствеността /3/4 з а него, а за съделитея А. ¼ ид. ч./ В дял на ищцата А. следва да се поставят сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград на стойност 5736,70 евро /равностойността на 11220 лв./ и сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград /механа/ на стойност 9704,32 евро /равностойността на 18980 лв./, или общо за дела на ищцата на стойност 15441,01 евро /равностойността на 30 200 лв./.

Тъй като стойността на поставените в дял на ищцата имоти 30200 лв. надвишава стойността на нейната квота на стойност от 27550 лв., със сумата от 2650 лв. или 1354,92 евро, а стойността на получения от ответника дял е по-малка от правата му със същата сума, за уравняване на дяловете ищцата А. следва да бъде осъдена да заплати на ответника Г. парично уравнение в размер на 1 354,92 евро.

Направени са претенции по сметки по реда на чл. 346 от ГПК от ответника Г.:

Относно претенциите за разноски, за сграда механата:

Ответникът претендира, че тези разноски са направени приживе на наследодателката С. Г.а поради което и правната квалификация на искането е чл. 12, ал. 2 от ЗН . Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗН сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството и не е бил възнаграден по друг начин, може да иска при делбата това увеличение да се пресметне в негова полза в пари или в имот. Погасителната давност за това вземане започва да тече едва от момента на предявяване на иска за делба /т. 4, б. „б“ от ППВС № 7/1973 г. на ВС/, поради което наведеното от ищцата възражение за изтекла давност е неоснователно.

Разпечатката съдържа 42 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/defaebac-8fbe-417b-8130-d795ac245222