Решение № 4389 от 03.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4389 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря Цветелина К. Златева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110203922 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. В. Х. против електронен фиш (ЕФ) серия К № 10444385, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания ЕФ.

Посочва се, че жалбоподателят не е управлявал автомобила на процесната дата, не е негов собственик или ползвател, като е подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която са декларирани неверни данни. Твърди се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е съставен протокол за използването на АТСС. Моли се ЕФ да бъде отменен и се претендират разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. К., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

В случая макар формално да е налице подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, към която е приложено копие на СУМПС на Х., счита, че 1 обстоятелствата по делото ясно сочат наличие на невярно деклариране.

Посочва, че жалбоподателят не познава декларатора М. В., видно от показанията на последния, и не е получавал от него лично процесното МПС, а видно и от показанията на свидетелката А. - тя няма конкретен спомен да е предоставяла процесното МПС за управление на датата, посочена в електронния фиш. С оглед на това намира, че електронният фиш се явява издаден въз основа на документ с невярно съдържание и следва да бъде отменен, като порокът е толкова съществен, че обуславя неговата нищожност.

Моли ЕФ да бъде отменен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител. По делото са представени писмени бележки от юрк. К., в които са изложени доводи за правилност и законосъобразност на обжалвания ЕФ.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото същата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна се установява следното:

На 10.07.2022 г. в 18.32 ч. в гр. София по бул. „История славянобългарска“ до номер 4 с посока на движение от ул. „Каменоделска“ към бул. „Рожен“, с мобилна система за видеоконтрол „CORDON M2” с радар № MD 1196 била засечена скорост на движение на МПС марка и модел „***” с рег. № ******** от 90 км/ч (след отчитане на допустима грешка в полеви условия) при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място.

Автоматизираното техническо средство „CORDON M2” радар № MD 1196 е преминало периодична техническа проверка на 15.03.2022 г.

Към 10.07.2022 г. собственик на горепосочения лек автомобил бил свидетелят М. В. В.. На неустановена дата В. предоставил за ползване автомобила на свидетелката М. Н. (понастоящем А.). На 14.02.2025 г. В. се 2 явил в ОПП-СДВР и попълнил декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която посочил, че на 07.07.2022 г. е предоставил собственото си МПС на Т. В. Х. и към датата на извършване на нарушението – 10.07.2022 г., то е било в негово владение. Към декларацията приложил копие на свидетелство за управление на МПС на Х..

В ъ з основа на тези данни и предвид начина на установяване на нарушението, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП бил издаден ЕФ серия К № 10444385, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя Х. било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

На 23.02.2025 г. Х. подал сигнал до 06 РУ-СДВР, по който била образувана пр.пр. 19186/2025 г. по описа на СРП, с твърдения, че не е управлявал автомобила и че е предоставил своето СУМПС на М. Н. във връзка с друго нарушение, съответно неправомерно са използвани негови лични данни.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите М. В. В., Е.

Й. Б. и М. К. А., снимков материал към ЕФ серия К № 10444385, справка за собственост на МПС с рег. № ********; протокол за използване на АТСС рег.

№ 4332р-37687/11.07.2022 г., ведно със снимков материал на разположението на АТСС; ежедневна форма на отчет, протокол от проверка № 08-СГИСИС/15.03.2022 г. на Български институт по метрология, преглед на вписан тип средство за измерване, решение за одобрение на типа на уреда за измерване, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; справка-картон на водача, справки-разпечатки от АИС АНД, сертификат за успешно завършен курс на обучение, декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, копие на свидетелство за управление на МПС № 284540338, възражение срещу ЕФ, удостоверение рег. № УРИ230Р14590/09.04.2025 г., копие на материалите по пр.пр. 19186/2025 г. по описа на СРП, проект за организация на движението на бул. „История Славянобългарска“.

Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.

От показанията на свидетелите В. и А. се установява, че процесният 3 автомобил е бил предоставен за ползване от собственика му на М. А., а не на жалбоподателя, както невярно е декларирано пред ОПП-СДВР. От гласните доказателства се установява също така, че Х. изобщо не е предоставял свидетелството си за управление МПС на М. В., още по-малко във връзка с процесното нарушение.

От приложения по делото снимков материал към атакувания ЕФ, заснет с преносима видео-радарна система за контрол „CORDON M2” с радар № MD 1196, се установява, че на процесната дата - 10.07.2022 г. в 18:32 ч ., с отразени координати, е измерена скорост на движение от 93 км/ч, като са записани датата, часа (включително и секундите), посоката на движение и е сниман регистрационния номер на автомобила, който съвпада напълно с този, собственост на свидетеля В..

Приложеният по делото протокол за използване на АТСС е надлежно съставен, съдържа всички изискуеми реквизити и съответства на попълнената ежедневна форма на отчет. Отразените в него часове на работа на мястото на контрол съответстват на отразените начало и край на работа на АТС – от 18.00 ч. до 20.00 ч., в рамките на които попада и констатираното с обжалвания ЕФ нарушение. Направена е и снимка на разположение на АТС на контролирания пътен участък. Предвид това неоснователни са доводите в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на протокола за използване на АТСС.

Техническото средство - преносима система за контрол на скоростта „CORDON M2” е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година, като АТСС и по-конкретно радар фабричен № MD 1196 е преминал проверка на 15.03.2022 г. От приложения по делото протокол от проверка № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на Български институт по метрология е видно, че мобилната система за видеоконтрол отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на уреда.

Видно както от отразеното в протокола за използване на АТСС и снимковия материал, изготвен към него, в контролирания участък не е имало поставен пътен знак за ограничение за скоростта. От приложената по делото 4 схема за организация на движението се установява, че контролираният пътен участък се намира на територията на гр. София и няма поставен пътен знак В26, който да установява разрешена скорост, по-висока от общовалидната за населено място – 50 км/ч.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът констатира, ч е от външна страна атакуваният фиш отговаря на посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП изисквания и съответства на утвърдения със заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г на министъра на вътрешните работи образец. Видно от съдържанието на електронния фиш са налице всички изискуеми от закона реквизити: посочени са териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точен час на извършване на нарушението, регистрационния номер на заснетото МПС, неговият ползвател, описание на нарушението. От своя страна същите данни са инкорпорирани и в приложения като веществено доказателствено средство съобразно чл.189, ал.15 ЗДвП снимков материал, изготвен с процесната радарна система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Ясно е посочено в какво се изразява нарушението и съответстващата му правна квалификация. От съдържанието на електронния фиш недвусмислено се извежда ограничението на скоростта в процесния пътен участък, както и скоростта на движение на лекия автомобил. Инкорпорирани са наименованието на техническото средство и неговият уникален регистрационен номер, т.е. с необходимата конкретика, позволила на съда да провери неговата изправност. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че въведените във фиша данни са напълно достатъчни за пълното индивидуализиране на нарушението.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че извършването на процесното административно нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство „CORDON M2” радар № MD 1196, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи 5 заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно разпечатката от заснетото превозно средство с датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила представлява годно веществено доказателствено средство, изготвено по предвидения в закона ред.

В приложеното извлечение от паметта на устройството, заснело извършеното нарушение, са налични данни за процесното автоматизирано техническо средство, посредством което е установено нарушението. От доказателствената съвкупност по делото се установява, че процесното автоматизирано техническо средство е от одобрен и вписан в регистъра тип, нарушението е констатирано в срока на одобряване на типа след като конкретното техническо средство е преминало през надлежна първоначална и последваща периодична проверка.Тук следва да се отбележи, че с измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът е съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата е добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, като разписаното негово легално определение в §6, т.65 от ДР н а ЗДвП дава яснота относно предметния му обхват. Съгласно цитираната норма се касае за “уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”. В тези хипотези средството за измерване функционира без намесата на контролния орган, чието задължение се заключава до неговото позициониране, включване и задаване параметри на ограничението на скоростта, без последващо интервениране, а след преустановяване на контрола - изключване и демонтаж. Изрично в мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП е ангажирана като причина за въвеждане на измененията становището на върховната съдебна инстанция, материализирано в Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, относно законосъобразността на процедурата по реализиране на 6 административнонаказателната отговорност на водачите чрез издаване на електронни фишове. Съобразено се явява изискването за автоматизиран процес при използването на мобилни технически средства, при който единствената намеса на контролния орган се свежда до тяхното обслужване, но не и упражняването на непосредствен контрол върху функционирането на системата към момент на заснемане на нарушения, т.е. способът за установяване на нарушенията е аналогичен на ползвания при стационарните камери за скорост. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. АТСС е предназначено за автоматично фиксиране на допуснатите нарушения за скорост. Уредът измерва скоростта и разстоянието на преминаващите МПС само в автоматичен режим от статив (тринога) в стационарно положение при временното му разположение на пътя. Установените данни за нарушения не могат да бъдат променяни поради липсата на пряк достъп до тях на оператора, като това важи и за процесите на съхранение и експорт на данни.